Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 209 от 31.07.2025, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно гражданско дело 374/2025
Вид
Решение № 209
Подписан
31.07.2025
В сила
24.09.2025
Състав
Ива Димова, Кремена Големанова, Габриела Бойкова Илиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. *****, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Димова

Членове:

Кремена Големанова

Габриела Б. Илиева при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж. като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20254200500374 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение рег. № 20 от 28.04.2025 г. по гр.д. № 101/2025 г. по описа на Дряновски районен съд е отхвърлил предявения от К. Г. Т., ЕГН **********, от гр. *****, ул. „*****а“ № 9А, против Районен съд – *****, представляван от Админстративния ръководител Председател П.Д., иск за заплащане на сумата от 6000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на НЧХД № 1093/2023 г. по описа на Районен съд – ***** в разумен срок, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба на 03.04.2024 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

В законния срок решението е обжалвано от К. Г. Т.. Жалбоподателят намира решението за невалидно и неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост и до неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон.

Писмен отговор от ответника по жалбата не е постъпил.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира решението за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, 1 а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първата инстанция е постановила валидно решение, което е допустимо.

Въззивният съд, като взе предвид надлежно представените по делото доказателства /пред първата инстанция/ и след като обсъди възраженията, както и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Пред първоинстанционния съд е предявена искова молба от К. Т. против Районен съд -гр. ***** с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за сумата 6 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на НЧХД № 1093/2023 г. по описа на РС -***** в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника Районен съд – *****.

От приложените по делото НЧХД № 1813/2023 г. на РС- Велико Търново, НЧХД № 1093/2023 г. на РС-*****, КЧНД № 28/2024 г. на ВКС и ВЧНД № 150/2025 г. на ОС - *****, се установява, че на 18.12.2023 г. е образувано НЧХД № 1093/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново по тъжба на К. Г. Т. против адв. М.А.М., за престъпление по чл. 147, ал. 1 НК – клевета, осъществена чрез конкретни словесни изрази, използвани в отговор на искова молба по гр.д. № 1803/2023 г. на РС- *****.

С Разпореждане № 2228/ 20.12.2023 г. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – *****, където на 29.12.2023 г. е образувано НЧХД № 1093/2023 г. по описа на Районен съд – *****. С Определение № 2/04.01.2024 г. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство по делото и е повдигнал спор за подсъдност. С определение № 45 от 24.01.2024 г. постановено по НЧД № 28/2024 г., ІІІ н.о. на ВКС, НЧХД № 1093/2023 г. по описа на Районен съд – ***** е изпратено на същия за разглеждане. Делото е насрочено за 11.03.2024 г.

Поради постъпила молба от тъжителя на 11.03.2024 г., делото е отложено и насрочено за 05.04.2024 г., с протоколно определение от 11.03.2024 г. С разпореждане от 02.04.2024 г. съдията докладчик се е отвел от разглеждане на делото. С разпореждане № 305 от 03.04.2024 г. е прекратено наказателното производство по НЧХД № 1093/2023 г. по описа на ГРС и същото е потвърдено с Определение № 135 от 23.05.2024 г. по ВЧНД №150/2024 г. по описа на ГОС.

Исковата молба по настоящото производство е подадена от К. Г. Т. срещу Районен съд – ***** на 03.04.2024 г., преди да е приключило с окончателен съдебен акт НЧХД № 1093/2023 г. по описа на ГРС.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Обжалваното решение е валидно, поради което са неоснователни доводите на жалбоподателя за неговата нищожност.

Решението е постановено от надлежен състав съгласно чл. 20, пр. първо от ГПК, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано. То е напълно ясно и разбираемо, като изложените от съдебния състав мотиви са подробни и изчерпателни, поради което постановеният съдебен акт е валиден. Решението е допустимо и правилно.

Предявеният иск е неоснователен и недоказан, до какъвто правилен извод е достигнал и първостепенният съд. По делото не е установено наличието на първата предпоставка за 2 ангажиране отговорността на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ, която е – чрез свои действия или бездействия ответникът да е причинил забавяне при разглеждане на образуваното пред него производство. Делото е образувано пред Районен съд – ***** на 29.12.2023 г. и е приключило с окончателен съдебен акт на 03.04.2024 г. – малко повече от три месеца. Този период обхваща и произнасянето на ВКС по спора за подсъдност. Делото е било отлагано по искане на тъжителя Т.. От приложените към настоящото дело съдебни дела, образувани пред различни съдилища се установява, че производството по подадената тъжба на К. Г. Т. срещу адв. М.А.М. се е провело в законоустановения срок. При администриране на исковата молба, насрочване за разглеждане, по исканията на ищеца, съдът се е произнасял своевременно, включително и в същия ден. С оглед на това, не е налице забава в действията на Районен съд - ***** при цялостното разглеждане на делото.

Съгласно чл.10, ал. 1 от ЗОДОВ, делата се разглеждат със задължителното участие на прокурор, което е сторено и е видно от съдебните протоколи за проведените открити съдебни заседания, на които е присъствал прокурор от Районна прокуратура – *****, като взел становище по хода на делото и по съществото на спора. Във връзка с което направеното възражение за недопустимост на обжалвания съдебен акт следва да се остави без уважение.

Неоснователно се явява и е възражението направено във въззивната жалба за неправилност на съдебния акт, касаещо съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и необоснованост, поради неизвършване на доклад по реда на чл. 140 от ГПК. Това възражение не се споделя от въззивния състав, тъй като видно от приложеното гр.д. № 101/2025 г. на РС – Дряново се установява, че с определение рег. № 89 от 05.03.2024 г., съдът е изготвил предварителен доклад по делото, който е бил съобщен по надлежния ред на страните. С него е определена правната квалификация на иска, разпределена е доказателствената тежест и съда се е произнесъл по предварителните въпроси и доказателствата. Делото е насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за неправилност на обжалваното решение поради наличие на основанията по чл. 22 от ГПК за отвод на съдията, който го е постановил. Жалбоподателят-ищец не твърди да са налице някое от основанията по чл. 22, ал. 1, т. 1-5 от ГПК, нито да съществуват конкретни обстоятелства, които пораждат съмнения в безпристрастността на съдебния състав /чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК/. Обстоятелството, че ищецът е предявил множество искове по ЗОДОВ срещу съдилища в района на Окръжен съд *****, включително и против РС Дряново, не представлява основание по чл. 22, ал. 2, т. 6 от ГПК за отвод на съдия от този съд.

При тези правни изводи въззивният съд приема, че не са налице действия или бездействия при разглеждане на НЧХД № 1093/2023 г. по описа на РС - *****, които да са нарушили правото на ищеца за разглеждането и решаването му в разумен срок, поради което предявеният от него иск по чл. 2б от ЗОДОВ е неоснователен само на това основание и обсъждането на втората и третата предпоставка от фактическия състав, настъпването на вреди и причинна връзка между деянието и вредите, не е необходимо.

С оглед на всичко изложено, предявеният иск правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Разноски пред въззивния съд не са претендирани от ответника по въззивната жалба, поради което такива не се присъждат.

Водим от гореизложеното съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение рег. № 20 от 28.04.2024 г., постановено по гр.д. № 101/2025 г. по описа на Районен съд -Дряново.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4