Решение № 424 от 21.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. София, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20221001000334 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 13/07.01.2022год., постановено по т.д.№ 1094/2021год. по описа на СГС е признато за установено по предявения от „ Държавна консолидационна компания „ ЕАД срещу „ Кемира „ООД в несъстоятелност иск с правна квалификация чл.694,ал.2, т.2 от ТЗ , че съществува предявеното с молба вх.№ 307421/30.12.2020год. за удовлетворяване в производството по търг.дело № 1500/2020год. на СГС вземане на ищеца за сумата 160 832.72лева,представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие , сключен на 14.12.2020год. с адвокат А.А. с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал.1,т.12 от ТЗ.

Със същото решение „Кемира „ ООД в несъстоятелност е осъдено да заплати на „ Държавна консолидационна компания“ ЕАД разноски по делото в размер на 300 лева , както и да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1 608.33лева.

Решението е постановено с участие на Фондация “ Икономически и правни изследвания“ като трето лице- помагач на страната на „ Кемира“ ООД в несъстоятелност,както и с участие на Синдика на „ Кемира „ ООД.

Срещу така постановеното решение и в срока по чл. 258, ал.1 от ГПК е подадена въззивна жалба от „ Кемира „ ООД в несъстоятелност. В жалбата се поддържа недопустимост на решението като постановено въпреки наличието на основание за спиране на първоинстанционното производство по чл.229, ал.1 ,т.4 от ГПК. Счита се решението и за неправилно,тъй като било постановено в нарушение на чл.71, ал.1 от ТЗ.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск в размер , съответен на приетото вземане в производството по несъстоятелност.

Останалите страни не изразяват становище по така подадената въззивна жалба.

Във въззивното производство и във връзка с направено и поддържано искане по чл. 229, ал.1 ,т.4 от ГПК са приобщени като доказателства два броя съдебни удостоверения и препис от 1 решение № 1320/11.09.2020год., постановено по гр.д.№ 3107/2017год. по описа на СГС.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл.273 от ГПК, приема следното :

Въззивните жалби са подадени в процесуално- преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което са процесуално допустими.

Пред СГС е предявен иск от „ Държавна консолидационна компания „ ЕАД за установяване съществуването на предявени и неприети в производството по несъстоятелност срещу „ Кемира „ ООД в несъстоятелност вземания за разноски на „ Държавна консолидационна компания“ ЕАД в производството по несъстоятелност на „ Кемира „ ООД . Твърди се , че вземането е заплатено от кредитора- „ Държавна консолидационна компания“ ЕАД на адв. А.А. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.12.2020год. за осъществено от последния процесуално представителство на кредитора в производството по несъстоятелност на „ Кемира „ООД по т.д. № 1500/2020год. по описа на СГС.Посочено е ,че за сумата по цитирания договор за процесуално представителство е издадена фактура № 0000000110/30.12.2020год.,както и че адвокатското възнаграждение е преведено по сметка на адв.

А. на 30.12.2020год. . Посочено е също така ,че преводът е нареден чрез платежната система за брутен сетълмент в реално врече / RINGS/ и сметката на получателя е заверена на същата дата.

Отговор на исковата молба е подаден от „Кемира „ ООД в несъстоятелност, в който са изложени доводи за неоснователност на предявения иск. Поддържано е ,че липсват доказателства за получаване на процесното адвокатско възнаграждение ,поради което твърдяното вземане не съществува.

Синдикът на „ Кемира „ ООД в несъстоятелност е изразил становище за основателност на иска .

В хода на производството по делото Фондация „ Икономически и правни изследвания“ е конституирано като трето лице –помагач на ответника- „Кемира“ООД в несъстоятелност. Същото ,чрез Управителя си Т. , е изразило становище за неоснователност на предявения иск и е направило искане за отхвърлянето му.

Така предявеният иск по чл.694 от ТЗ е уважен с обжалваното в настоящото производство решение. За да уважи иска първоинстанционният съд е приел за допустимо кредитор в производство по несъстоятелност да ползва професионална юридическа помощ , както и е признал правото на този кредитор да иска заплатеното от него адвокатското възнаграждение като направени разноски в производството по несъстоятелност да бъдат възстановени от масата на несъстоятелността. Приел е за доказано твърдяното вземане спрямо несъстоятелното дружество като възникнало от сключен между кредитора и адв. А. на 14.12.2020год. договор за правна защита и съдействие, както и получаването на адвокатското възнаграждение по сметката на адвоката чрез нейното заверяване.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото, релевантни за процесуалната легитимация на ищеца да предяви иск по реда на чл. 694, ал. 2 ТЗ и съображенията му, че те съответстват на фактическия състав на разпоредбата, обуславяща правото му да установи съществуването на вземане , изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл.

692, ал.4 от ТЗ по възражение на длъжника , които съображения САС напълно споделя и намира, че те не следва да бъдат преповтаряни, а на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, в тази част на решението.

Първоинстанционният съд е приел, че „Държавна консолидационна компания „ ЕАД има вземане спрямо „ Кемира „ ООД в несъстоятелност в размер на 160 832.72лева , произтичащо от сключен между кредитора -“ Държавна консолидационна компания“ ЕАД и адв. А.А. договор за правна защита и съдействие от 14.12.2020год. Този извод е съответен на събраните по делото доказателства и съобразен с материалния закон.

От представен по делото договор за правна помощ и съдействие, сключен на 14.12.2020год. се установява, че „ Държавна консолидационна компания „ ЕАД е възложило на адв. А.А. да предоставя на дружеството правни услуги, изразяващи се в изготвяне на молба за предявяване на вземанията на дружеството и процесуално представителство по т.д.н.

№1500/2020год. по описа на СГС и процесуално представителство и защита по делото срещу 2 възнаграждение в размер на 160 832.72 лева с ДДС. В договора е уговорено заплащане на възнаграждението най-късно до датата на предявяване на вземанията по т.д.№ 1500/2020год. по описа на СГС, както и заплащането му по конкретно посочена банкова сметка в „ Първа инвестиционна банка „ АД – IBAN *** .

С оглед данните по делото , установяващи наличието на изготвена от адв. А. и депозирана на 30.12.2020год. по т.д. № 1500/2020год. по описа на СГС молба за предявяване на вземания на „ Държавна консолидационна компания „ ЕАД към „ Кемира „ ООД , следва да се приеме ,че към 30.12.2020год. е станало изискуемо задължението на „ ДКК“ ЕАД за заплащане на уговореното в договора от 14.12.2020год адвокатско възнаграждение. Същото възлиза на сумата 160

832.72лева и за нея е издадена от възложителя фактура

№

0000000110/30.12.2020год.,представена като доказателство по делото . Сумата по фактурата е наредена по посочената в цитирания договор банкова сметка и това се установява от приложеното по делото платежно нареждане за кредитен превод от 30 .12.2020год. Последното ,както и постъпването на сумата по сметката на адв. А. в „ Първа инвестиционна банка“ АД се установява по категоричен начин от изготвената в първоинстанционното производство съдебноикономическа експертиза.В нея се съдържат данни за това ,че сумата от 160 832.72лева е напуснала сметката на наредителя- „ Държавна консолидационна компания“ ЕАД на 30.12.2020год. и е заверена по сметката на получателя- адв. А.А. на същата дата. Така изготвената експертиза не е оспорена от страните , поради което настоящият съдебен състав я възприема като компетентно дадена и с нея обоснова извода си за действително извършено плащане на уговореното в договора от 14.12.2020год.адвокатско възнаграждение. Констатациите в същата оборват и единственото направено от ответника „ Кемира „ ООД в несъстоятелност и поддържано и във въззивното производство възражение за несъществуване на процесното вземане, поради недоказаност на извършеното плащане на договореното адвокатско възнаграждение.

С Решение № 260490/04.12.2020год., постановено по т.д.№ 1500/2020год. по описа на СГС е обявена неплатежоспособността на „ Кемира“ ООД и по отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност на основание чл. 630,ал.1 от ТЗ. От извършената по реда на чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ е видно ,че така постановеното решение е обявено в ТР на 07.12.2020год..Предвид на това и липсата на данни за подадена срещу него въззивна жалба / липсва и обявено по партидата на търговеца въззивно решение /, се следва, че Решение № 260490 е влязло в сила след изтичане на седмодневен срок за обжалването му или на 12.12.2020год. При тези данни и с оглед установения момент на заплащане на адвокатското възнаграждение т.д. № 1500/2020год.по описа на СГС за предявяване на вземания в производството по несъстоятелност се налага извод, че заплатеното адвокатско възнаграждение представлява разход за кредитора във вече открито производство по несъстоятелност и то направен за защита на неговите права в производството по несъстоятелност / чл.616, ал.2, т.4 от ТЗ/. Така „ Държавна консолидационна компания „ ЕАД има вземане за тези разноски, което се удовлетворява в производството по несъстоятелност.

По изложените съображения предявеният иск по чл.694 от ТЗ се явява основателен и следва да се уважи , до който извод е достигнал и първоинстанционния съд в обжалваното в настоящото производство решение.

Следва да се посочи , че в писмения отговор на „ Кемира“ ООД в несъстоятелност, подаден в първоинстанционното производство ,не са направени възражения относно размера на вземането , основани на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК , каквито се излагат във въззивната жалба и се поддържат във въззивното производство. С оглед на това възраженията се явяват преклудирани и въззивната инстанция не дължи произнасяне по тях. За пълнота обаче следва да се отбележи , че те са и несъстоятелни. Вземането , предмет на установяване е за разноски, като направени в производството по несъстоятелност след неговото откриване , поради което и въпреки естеството на тези разноски, по отношение на тях разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК е неприложима.

Размерът на адвокатското възнаграждение е уговорен в чл.6, ал.3 от Раздел IV на Договор за правна защита и съдействие от 14.12.2020год. Същият е определен в минимален размер съобразно размера на предявените в производството по несъстоятелност на „ Кемира „ ООД вземания и не е предвидено този размер да е обусловен от размера на приетите от синдика вземания или от размера на вземанията, съществуването на които да е било предмет на установяване чрез иск по чл.694 от ТЗ или иск по чл.422 от ГПК. С оглед на това липсва 3 твърдяната от жалбоподателите и поддържана и във въззивното производство обусловеност на изхода от настоящия спор от разрешаването на спора , предмет на т.д.№ 1450/2021год. по описа на СГС, т.д.№250/2018год. по описа на СГС и гр.д.№ 3107/2017год. по описа на СГС. Издадените по първите две дела съдебни удостоверения и съдебно решение по трето цитирано дело не установяват процесното вземане за разноски да е било част от предмета на предявените установителни искове, поради което изходът от тях не би могъл да се определи като преюдициален спрямо настоящия правен спор. Горното е съобразено от първоинстанционния съд ,който правилно е отказал да спре производството по делото на основание чл. 299, ал.1 ,т.4 от ГПК и отказът му не опорочава постановения съдебен акт и да води до неговата недопустимост.