Решение № 39 от 23.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Велико Търново, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора А. Г. Ч. като разгледа докладваното от СЛАВКА ДИМИТРОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600336 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда №36 от 02.10.2025г.,постановена по НОХД№409/25г.

Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия Р. Б. Т. за виновен в това,че на 18.02.2022г. в гр.Плевен при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи – пари от владението на Д. Л. А. – сумата от 10 лева и от владението на С. П. М. – сумата от 5лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това заплаха,поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ вр. чл.26 ал.1 от НК вр. чл.54 от НК вр. чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58а ал.1 от НК го е осъдил на три години и четири месеца лишаване от свобода,при първоначален строг режим на изтърпяване на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС.

Със същата присъда на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия Р. Б. Т. е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХД№409/25г. по описа на ОС-Плевен и по НОХД№463/22г. на ОС-Плевен в размер на четири години и девет месеца лишаване от свобода,при първоначален строг режим на изтърпяване.

На основание чл.25 ал.2 от НК от наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода е приспаднато изцяло изтърпяното наказание по НОХД№463/22г. по описа на ОС-Плевен.

Съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени 1 доказателства, възложил е в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

Срещу постановената присъда е постъпил протест и допълнително изложение към него от Плевенската окръжна прокуратура, в който се правят оплаквания за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание.Изложени са доводи,че определеното наказание е занижено по размер и не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца.Твърди се,че подсъдимият е с лоши характеристични данни, употребява алкохол и наркотици и няма изградени трудови навици.Акцентира се на богатото криминално минало на подсъдимия, който до момента е осъждан 19 пъти, за различни престъпления от общ характер,част от които при условията на опасен рецидив като са му налагани многократно и ефективни наказания лишаване от свобода в немалък размер.Правят се оплаквания,че лишени от доказателствена опора са заявените от защитата трудова ангажираност на подсъдимия след излизането му от затвора и наличие на родено дете.Твърди се,че част от отчетените смекчаващи вината обстоятелства от окръжния съд като признанието на вината и възстановяването на предмета на престъплението са надценени и определеното наказание от пет години лишаване от свобода, преди редукцията му по чл.58а ал.1 от НК, се явява неоправдано занижено.В допълнителното изложение към протеста се развиват аргументирани доводи в подкрепа на виждането за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, като се оспорват мотивите на първия съд, с които е приел, че за деянията по настоящото наказателно производство и по НОХД№463/22г. по описа на ОС-Плевен са били налице основанията на чл.26 ал.1 от НК и отделните досъдебни производства са довели до несправедливост при прилагането на закона.Прави се искане присъдата да бъде изменена като въззивният съд увеличи наложеното наказание на девет години лишаване от свобода и след приложението на чл.58а ал.1 от НК определи размера му на шест години.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура –Велико Търново поддържа подадения протест с наведените в него доводи и искане за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание.Счита, че самопризнанието на подсъдимия е надценено от първия съд, предвид обстоятелството, че производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, при условията на чл.371 т.2 от НПК.

Защитникът на подсъдимия,адв.Я.,счита наложеното наказание за справедливо, а подаденият протест за неоснователен. Изразява становище,че престъпленията по настоящото дело и по НОХД№463/22г. са извършени в рамките на 20 дни и прокуратурата е имала възможност да внесе един обвинителен акт в съда при условията на чл.26 ал.1 от НК и забавянето на внасянето на делото не е по вина на неговия подзащитен.Акцентира на ниската стойност на предмета на престъплението,оказаното съдействие от подсъдимия за бързото приключване на производството,обстоятелството,че докато и търпял наказанието по НОХД№463/22г. е работил в затвора и целите на наказанието спрямо него са изпълнени в пълен обем.Твърди,че към настоящия момент подсъдимият работи и има и малко дете.

2

Подсъдимият Р. Т. поддържа пледоарията на защитника си и моли присъдата на Плевенския окръжен съд да бъде потвърдена.

Великотърновският апелативен съд,като въззивна инстанция, проверявайки изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт,във връзка с направените оплаквания в протеста, както и служебно,съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл.371 т.2 от НПК-подсъдимият Р. Б. Т. е признал всички факти,изложени в обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тях,а събраните на досъдебното производство доказателства да се ползват при формиране на вътрешното убеждение на съдилищата.В съгласие с изискванията на чл.373 ал.3 вр. чл.373 ал.4 от НПК при постановяване на присъдата си окръжният съд е ползвал направеното от подсъдимия признание на фактите, за което е счел, че се подкрепя от събрания в досъдебната фаза доказателствен материал и е приел за установена фактическа обстановка,откриваща се и в обвинителния акт.

Подсъдимият Р. Б. Т. е роден на 13.11.1986г. в гр. Плевен, живее в с.

Ореховица, **********, обл. Плевен, българин, български гражданин,с основно образование,неженен, осъждан.

След като изтърпял наказанието си по НОХД№ 4482/2017г. на СГС, на 10.12.2021г. и излязъл от затвора подсъдимият Т. не работел и поддържал контакти с лица от криминалния контингент.

На 18.02.2022г. около 21.00ч. подсъдимият Т. бил в централната част на гр. Плевен, в близост до Военен клуб-Плевен, заедно с брат си - свидетелят О.

Р. И..Подсъдимият бил облечен с черно яке с пухеста качулка и черен анцуг, а брат му с червен анцуг,червен суитшърт и сиво яке. И двамата били с поставени черни, платнени маски,които покривали лицата им до очите. По същото време и на същото място се намирали и свидетелите С. М. и Д. А., които се прибирали към домовете си. Двамата пострадали възприели пред военния клуб подсъдимия Т. и брат му-О. И., че били с тъмни маски на лицата, но не им обърнали внимание и продължили движението си в посока към ул.

„Хаджи Димитър“ в града.Свидетелите С. М. и Д. А. пресекли улица „Дойран“ на светофара до военния клуб и продължили по ул. „Хаджи Димитър“, отдалечавайки се по този начин от ул. „Дойран“. Същевременно подсъдимият Т., след като забелязал двамата младежи, спонтанно решил да си набави финансови средства, като присвои намиращите се в тях пари, като ги заплаши.

В изпълнение на намисленото и без да бъде забелязан от двамата пострадали той ги последвал по недобре осветената ул. „Хаджи Димитър“,придружен от брат си–св.И.,който не бил наясно с намеренията му.Подсъдимият Т. и св.О. И. застигнали пред магазин „Мия“ двамата пострадали.Тогава подсъдимият Т. се приближил до тях и със заплашителен тон им наредил да извадят и предадат всичките си пари,защото има нож и ако се наложи ще го използва.Младежите се изплашили и веднага му дали всичките налични пари.Свидетелят Д. А. му дал сумата от 10лв.,а св.С. М. 3 сумата от 5лв.През цялото време свидетелят И. не разговарял и стоял встрани.След като взел парите подсъдимият Р. Т. и брат му тръгнали обратно в посока централната част на гр. Плевен.С отнетата сума подсъдимият Т. се разпоредил по неустановен по делото начин в свой личен интерес.

Пострадалите се прибрали по домовете си и на следващия ден 19.02.2022г. подали сигнал във 02-ро РУ при ОД-МВР-Плевен.Била образувана предварителна проверка в хода, на която свидетелят О. И. предал свои дрехи и обувки/описани в протокол за доброволно предаване от 05.03.2022г./ и след приключването й било образувано досъдебното производство.В хода на разследването били изискани записи от видео наблюдение в града.Било установено движението на пострадалите лица,както и появата на подсъдимия Р. Т. и брат му,по даденото от пострадалите описание.Били идентифицирани подсъдимия Т. и свидетеля О. И. от полицейските служители при РУ Плевен-свидетелите Г. П. Д. и З. С. М..

От заключението на назначената видео-техническа експертиза и лицево идентификационна експертиза,изследвали видеозаписите иззети от видеокамерите за случайно наблюдение от 18.02.2022г. в периода от 22.25ч.22.35ч. в района на местопроизшествието,е установено, че едно от заснетите лица е най-вероятно подсъдимият Р. Б. Т..

Изложената в мотивите към присъдата фактическа обстановка, приета за установена и в обвинителния акт, се споделя от настоящия въззивен състав.Окръжният съд изчерпателно е посочил доказателствените източници, въз основа на които е извел описаните фактически положения, установени и на базата на кореспондиращото им признание на фактите, направено от страна на подсъдимия Т..Служебният контрол върху атакуваната присъда показва, че окръжният съд не е допуснал съществени нарушения на правилата за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК.

Заявеното от подсъдимият Р. Т. признание на фактите, описани в обвинителния акт,е направено след разясняване на последиците от провеждане на специфичната процедура.Изложените в прокурорския акт факти намират подкрепа в следните взаимно допълващите се гласни и писмени доказателства събрани на досъдебното производство,а именно показанията на свидетелите Д. А. Л. и С. П. М., които по идентичен начин са описали поведението на подсъдимия, който им казал със заплашителен тон да му дадат всичките си пари, защото има нож в себе си и ако се наложи ще го използва, в резултат на което св.М. му дал сумата от 5 лева, а св.Л. – 10лева.И двамата свидетели са дали описание на извършителя и дрехите, с които е бил облечен.Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя и от показанията на свидетеля О. Р. И.,който е бил очевидец на извършеното и е разказал възприетите от него събития на посочената дата,протокол за оглед на веществени доказателства, иззетите видеозаписи от камерите за случайно наблюдение в района на местопроизшествието от 18.02.2022г. в периода от 22.25ч. – 22.35ч., както и заключението на видео-техническата и лицево идентификационната експертиза ползвала тези записи,според което едно от заснетите лица на местопроизшествието е най-вероятно подсъдимият Т..Признатите от подсъдимия факти описани в обвинителния акт намират 4 опора и в приложените по делото писмени доказателства.

Незаконосъобразно окръжният съд в мотивите си е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя и от показанията на свидетелите Г. П. Д. и З. С. М.. От показанията им се установява, че същите са прегледали записите от видеокамерите, разпознали са подсъдимият и св.И., извършили са оперативно издирвателни мероприятия за установяването им и са провели оперативни беседи с лицата.При това положение е налице забраната на чл.118 ал.2 от НПК и свидетелите Д. и М. не могат да бъдат свидетели,което налага показанията им да бъдат изключени от доказателствената маса.Посоченото нарушение е отстранимо от въззивнния съд още повече,че осъдителните изводи на първата инстанция не се основават на тези показания.

При правилно установената фактическа обстановка по делото окръжният съд е направил съответстващ на закона извод, че подсъдимият Р. Б.