Акт от 25.02.2020, Районен съд - Радомир

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Радомир, 25.02.2020 г.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ при секретаря М.М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 568 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата С.Т.Т. дължи на ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД следните суми: 1193,36 лева - главница по договор за паричен заем Credi Go № .г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 02.04.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията; сума в размер на 1200,00 лева, представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 10.12.2017 г. до 10.07.2018 г. и сума в размер на 152,88 лева - мораторна лихва за забава за периода от 11.12.2017 г. до 02.04.2019 г.

В исковата молба ищецът твърди, че на 10.01.2017 г. между „Микро Кредит“ АД, в качеството на заемодател и С.Т.Т., в качеството на заемател, бил сключен договор за паричен заем Credi Go № ., по силата на който заемодателят се задължил да предостави на заемателя сума в размер на 3000,00 лева, а последният се задължил да върне същата на заемодателя, ведно с договорна лихва в размер на 787,56 лева. С предоставянето на посочената сума заемодателят изпълнил задължението си към заемателя по сключения договор, като за последния възникнало задължение да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Заемателят се задължил да върне сумата по кредита на 18 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 210,42 лева, като падежът на първата погасителна вноска бил на 10.02.2017 г.

Посочва, е с подписването на искането за предоставяне на паричен заем заемателят дал съгласието си да бъде сключена застраховка „Защита“ по групова полица на ЗК „Уника Живот“ АД, като определил за неотменимо ползващо лице „Микро Кредит“ АД, за обезщетение, равно на остатъчния размер на кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие. Наред с това заемателят удостоверил с подписа си, че желае да ползва допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователната премия по договора за застраховка и по този начин застрахователната премия в размер на 2700,00 лева била разсрочена на 18 равни вноски, всяка в размер на 150,00 лева.

Длъжникът не изплатил изцяло дължимите суми на ищцовото дружество, като срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем.

Ищецът посочва, че на 09.03.2018 г. било подписано Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен между „Микро Кредит“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД, по силата на което вземането на „Микро Кредит“ АД, произтичащо от договор за паричен заем Credi Go № . от 10.01.2017 г., било прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения.

Цедентът „Микро Кредит“ АД упълномощил цесионера „А.з.с.н.в.“ ООД да изпраща писмени уведомления до длъжниците по вземанията, предмет на сключения договор за цесия, от името на цедента, с които да ги уведомява за прехвърлянето на техните задължения по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Ответницата била уведомена за извършената цесия на 20.03.2018 г.

Поради неизпълнението на договорното задължение, „А.з.с.н.в.“ ЕАД подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до PC - Радомир, по което било образувано ч. гр. д. № 287/2019 г. по описа на съда. Срещу издадената заповед за изпълнение било подадено възражение от страна на ответника, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.

С оглед изложеното, моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата С.Т.Т. дължи на ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД следните суми: 1193,36 лева - главница по договор за паричен заем Credi Go № .г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 02.04.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията; сума в размер на 1200,00 лева, представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 10.12.2017 г. до 10.07.2018 г. и сума в размер на 152,88 лева - мораторна лихва за забава за периода от 11.12.2017 г. до 02.04.2019 г.

Ищецът претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата чрез назначения ù особен представител, с който вземането е оспорено по основание и размер, с твърдения, че цесията не е произвела действие по отношение на ответницата. Направено е възражение за нищожност на сключения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., поради липса на предмет, доколкото неопределяемостта на визираните в договора бъдещи вземания водело до невъзможност за прехвърляне на права, които цедентът не притежава.

Ответникът е направил и възражение за нищожност на клаузи от договора за застраховка, сключен със ЗК „Уника Живот“ АД, поради противоречието им с разпоредби от ЗПК и ЗЗП, както и с добрите нрави.

Излагат се твърдения и за това, че „Микро

Кредит“ АД не е изпълнило задължението си да заплати еднократно на ЗК „Уника Живот“ АД застрахователна премия в размер на 2700,00 лева, поради което и за ответницата не възниквало задължение за връщането ù.

По делото липсвали и доказателства, че по силата на сключения договор за цесия и приложението към него на ищцовото дружество е прехвърлено и вземането на цедента, произтичащо от договора за застраховка, сключен със ЗК „Уника Живот“ АД.

По изложените съображения намира, че платената до момента сума от ответницата по сключения договор за застраховка в размер на 1500,00 лева, е заплатена без правно основание, поради което със същата следвало да се погасят задълженията на ответницата за главница и мораторна лихва за забава, произтичащи от сключения договор за паричен заем.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, чрез назначения ù особен представител оспорва предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД е подало на 02.04.2019 г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата С.Т.Т. за дължими суми по договор за паричен заем от 10.01.2017 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 287/2019 г. на РдРС. В рамките на образуваното пред РдРС производство в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 235/03.04.2019 г. против длъжника и настоящ ответник.

В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „А.з.с.н.в.“ ЕАД е предявил настоящия иск.

По делото е представен и приет договор за паричен заем CrediGo № . от 10.01.2017 г., сключен между „Микро Кредит“ АД (кредитор) и С.Т.Т. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 3000,00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 18 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 210,42 лева. Падежът на първата погасителна вноска страните са уговорили на 10.02.2017 г., а на последната – на 10.07.2018 г. Страните са уговорили следните условия по сключения между тях договор: фиксиран годишен лихвен процент – 30,94%, годишен процент на разходите – 49,77%; общ размер на всички плащания – 3787,56 лева.

По делото е прието искане за предоставяне на кредит от 10.01.2017 г., подписано от ответницата, с което последната е дала съгласието си да бъде сключена застраховка „Защита“ по специалните условия на Тарифа № МС32014 на ЗК „Уника Живот“ АД, като е изразила желание да ползва следния пакет на застрахователното покритие, а именно „Стандарт Живот“, с покрити рискове – смърт и трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на заболяване.

По делото е представен и договор за застраховка „Защита“, обективиран в полица № МС32014. от 10.01.2017 г., сключен между ЗК „Уника Живот“ АД и С.Т.Т., с покрити застрахователни рискове – смърт и трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на заболяване, със срок на застрахователното покритие от 10.02.2017 г. до 10.08.2018 г., при уговорена застрахователна сума от 3000,00 лева и застрахователна премия от 2700,00 лева.

В договора е посочено, че в случай на настъпване на застрахователното събитие ЗК „Уника Живот“ АД изплаща на „Микро Кредит“ АД остатъчната стойност по погасителния план на кредита към датата на настъпване на събитието.

От представеното по делото писмо от

16.01.2020 г. от ЗК „Уника Живот“ АД се установява, че на 13.03.2017 г. по застрахователна полица № МС32014. от 10.02.2017 г. има платена еднократна премия от „Микро Кредит“ АД, в качеството му на застрахователен агент на ЗК „Уника Живот“ АД.

По делото е приет и рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.01.2015 г., сключен между „Микро Кредит“ АД (цедент) и „А.з.с.н.в.“ ЕАД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора. Срокът на действие на сключения договор за цесия е удължен с още три години по силата на подписани анекси към договора.

От представеното по делото извлечение от Приложение № 1 към рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.01.2015 г. се установява, че вземането на „Микро Кредит“ АД срещу ответницата С.Т.Т., произтичащо от договор за паричен заем CrediGo № . от 10.01.2017 г., е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД.

От ищцовата страна са представени също и пълномощно, с което „Микро Кредит“ АД е упълномощил „А.з.с.н.в.“ ЕАД да уведоми от името на „Микро Кредит“ АД всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.01.2015 г., потвърждение за сключения договор за цесия, подписано от изпълнителния директор на „Микро Кредит“ АД, както и уведомително писмо, с което „А.з.с.н.в.“ ЕАД уведомява ответницата С.Т.Т., че задължението ù по сключения договор за паричен заем CrediGo № . от 10.01.2017 г. е изкупено от „А.з.с.н.в.“ ЕАД.

Представени са също и доказателства във връзка с изложените твърдения за уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия (известие за доставяне).

От приетото по делото първоначално и допълнително заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че кредитът е усвоен изцяло по посочена банкова сметка ***.01.2017 г., като кредитополучателят е извършил плащания в общ размер на 4094,20 лева и с тях са погасени 1496,28 лева – главница, 607,92 лева – договорна лихва и 1500,00 лева – застрахователна премия. Размерът на непогасеното задължение на ответницата към ищцовото дружество е, както следва:

1193,36 лева – главница; обезщетение за забава в размер на 152,88 лева за периода от 11.12.2017 г. до 02.04.2019 г., както и сума в размер на 1200,00 лева – застрахователна премия.

Според вещото лице, в случай, че не бъде взета предвид застрахователната премия, с извършеното от ответницата плащане в размер на 4094,20 лева са погасени дължимата главница и договорна лихва и остава свободна надвнесена сума от 306,64 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно изготвено и съобразно задачите, по които е назначена експертизата.