Решение № 9118 от 17.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9118 гр. София, 17.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110103098 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ЗУТОССР.

Съдът е сезиран с предявен от П. Н. П., ЕГН ********** срещу Териториално поделение на НОИ – София град положителен установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР да бъде признато за установено по отношение на Териториално поделение на НОИ – София град, че П. Н. П., ЕГН ********** е работил по трудово правоотношение с Окръжен комитет (ОК) на Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС) гр. София на длъжност „Първи секретар“ на Общинския комитет (ОбК) на ДКМС гр. Етрополе, на пълен (8-часов) работен ден, за периода от 05.04.1983 г. до 16.04.1987 г., което време се зачита за трудов и осигурителен стаж.

Ищецът твърди, че в периода от 05.04.1983 г. до 16.04.1987 г. работил на изборна длъжност първи секретар на Общинския комитет на ДКМС гр.

Етрополе, като на длъжността бил избран с решение на Пленума на Общинския комитет на ДКМС - Етрополе от 05.04.1983 г., от която дата е било оформено и трудовото му правоотношение с ОК на ДКМС - София, на пълен работен ден от 8,00 до 17,00 ч. с един час обедна почивка, с първоначално месечно възнаграждение в размер на 200 лева и месторабота в гр. Етрополе.

1

Посочва, че седалището на ОК на ДКМС - София в този период и до настъпилите обществено-политически промени в края на 1989 г. и разпускането на ДКМС през м. февруари 1990 г. е било в АДРЕС. Посочва, че в същия период при същия работодател са работили и М.П.К, Т.Д.Д. и Т.С.Т..

Твърди, че е бил освободен с решение на Пленума на Общинския комитет на ДКМС - Етрополе от 16.04.1987 г. и започнал работа в Общинския народен съвет гр. Етрополе, в последствие в Областния комитет на БКП - София, ТПК „Прогрес” гр. Етрополе, ТП Държавно горско стопанство гр. Етрополе и др.

Сочи, че първата му трудова книжка № 254/04.03.1983 г. е била издадена от Горско стопанство гр. Етрополе, където работил след завършване на висшето си образоване, но при потърсването й след 2000 г. се оказала изгубена, поради което му е била издадена нова. Сочи, че потърсил документи за периода 05.04.1983 г. до 16.04.1987 г., като подал заявление до ТП но НОИ - София област, но получил отказ за издаване на удостоверение изх. № 5530-22108/22,11.2024 г., тъй като се оказало, че в осигурителния архив на НОИ не са предавани (съгласно чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване за съхранение ведомости за заплати и трудовоправни документи на ОК на ДКМС - София, респективно ОК на ДКМС Етрополе, въз основа на които може да се установи трудовия/осигурителния стаж, осигурителния доход и категорията труд, водени от ОК на ДКМС - София. Посочва, че е съхранил две заповеди за командироване - № К-264 от 27.05.1983 г. и № К-156 от 30.09.1985 г. за участие в качеството му на първи секретар на ОК на ДКМС Етрополе в заседание на бюрото на ОК на ДКМС - София и присъствие на съвещание, както и писма на ОК на ДКМС - София изх. № 495 от 25.09.1985 г. във връзка с посещение в гр. Етрополе на побратимена група младежи от ЧССР и изх. № 792/04.12.1984 г., за определяне на младежки хижи в Софийски окръг. При справка в личното му трудово досие в ТП Държавно горско стопанство Етрополе се оказало, че е налице изготвен на 05.11.1996 г. формуляр на КТРЗ за трудовия му стаж за определяне процента на допълнителното възнаграждение за продължителна работа към трудовия ми договор от същата дата, в който е бил отразен трудовия му стаж по представени военна и трудова книжка № 254/04.03.1983 г.(изгубена по-късно) - от отбиване на военна служба до 05.11.1996 г., в т.ч. в ОК на ДКМС - София от 05.04.1983 г. до 16.04.1987 г. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който е посочено, че предявеният иск е допустим. Моли да не бъде осъждан за заплащането на разноски, доколкото не е встъпил в процеса по своя инициатива и не е дал повод за завеждане на делото.

На ищеца следва да се дадат указания в едноседмичен срок: да посочи по какъв начин му е заплащан труда от съответния работодател; дали твърди, че съответния работодател е прекратил дейността си, респ. че няма правоприемник или друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.

1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.

По допустимостта на предявения иск:

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР съгласно разпоредбата на чл. 5 ЗУТОССР е представянето на удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени (чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР), а в случаите, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, представяне на удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж (чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР).

В разглеждания случай такъв документ е представен с исковата молба и същият изхожда именно от ответника ТП на НОИ – София-град – Удостоверение с изх. № 5510-22-3/26.11.2024 г., издадено от ответника в уверение на това, че осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен трудов/осигурителен стаж на ищеца за процесния период при 3 твърдения работодател.

По делото е представено и Удостоверение с изх. № 5510-21-4/13.02.2026 г., издадено от ответника в уверение на това, че осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен трудов/осигурителен стаж на ищеца за процесния период при твърдения работодател, както и че в осигурителния архив на НОИ не са представени за съхранение ведомости за заплати и трудовоправни документи на ЦК/ОК на ДКМС – гр. София. Удостоверено е още, че правоприемник на ЦК на ДКМС е Българска демократична младеж (БДМ), респ. след прилагането на ЗКИ на БКП, ДКМС, БПС, ОФ и др. през 1992 г., помещенията на ЦК на ДКМС – гр. София са запечатани, архивните документи изнесени и впоследствие изгубени. По тази причина липсвали ведомостите на Централния комитет и районните комитети на ДКМС за град София.

Всичко изложено обосновава допустимост на предявения иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.

По основателността на иска:

В тежест на ищеца по предявения иск е било да установи, че за периода от 05.04.1983 г. до 16.04.1987 г. е бил страна по трудово правоотношение с Окръжен комитет на ДКМС гр. София на длъжност „Първи секретар“ на Общински комитет на ДКМС гр. Етрополе на пълен 8-часов работен ден, с първоначално месечно трудово възнаграждение в размер от 200,00 лв., начина на изплащане на трудовото възнаграждение, както и че е бил в кръга на лицата по чл. 2, ал. 3 ЗУТОССР и за това време са били дължими или внесени осигурителни вноски съгласно действащите разпоредби или е бил в законоустановен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски.

По делото са представени следните писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР .

От командировъчно удостоверение, заповед № 264 на ОК на ДКМС гр. София се установява, че на 27.05.1983 г. ищецът в качеството си на първи секретар на отделение ОбК на ДКМС Етрополе е командирован за заседание на Бюрото на ОК на ДКМС София. Представено е писмо изх. № 792/04.12.1984 г. от 4

Окръжен комитет на ДКМС до П. П. в качеството му на първи секретар на ОбК на ДКМС гр. Етрополе. Представено е писмо изх. № 495/25.09.2025 г. от Окръжен комитет на ДКМС до П. П. в качеството му на първи секретар на ОбК на ДКМС гр. Етрополе. От командировъчно удостоверение, заповед № 156 на ОК на ДКМС гр. София се установява, че на 30.09.1985 г. ищецът в качеството си на първи секретар на отделение ОбК на ДКМС Етрополе е командирован за участие в съвещание на ОК на ДКМС София.

Съдът намира, че от посочените документи може да се направи извод, че ищецът вероятно е положил трудов стаж при Окръжен комитет (ОК) на Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС) гр. София на длъжност „Първи секретар“ на Общинския комитет (ОбК) на ДКМС гр. Етрополе и доколкото същите са издадени от работодателя в периода, когато се твърди да е положен трудовият стаж от ищеца, то тези документи представляват начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 10 ЗУТОССР, при което е допустимо събиране на гласни доказателствени средства за установяването му.

На следващо място, следва да се отчете, че по делото са налице и писмени доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, макар издадени не от работодателя. Представено е писмо изх. № 1019-6064/05.12.2024 г. от ТП Държавно горско стопанство Етрополе, „Югозападно държавно предприятие“ ДП Благоевград, към Министерство на земеделието и храните, че въз основа на военна книжка и трудова книжка № 254/04.03.1983 г., представени при сключването на трудов договор № 753/05.11.1996 г., на ищеца е начислено допълнително трудово възнаграждение за прослужено време в размер на 4 години и 11 дни в периода от 05.04.1983 г. до 16.04.1987 г. на длъжността „Първи секретар“ при ОК на ДКМС София. Към посоченото писмо са представени трудов договор № 753/05.11.1996 г. и документ за трудовия и осигурителния стаж на ищеца, издаден от комитет по труда и работната заплата. Тези писмени доказателства не следва да бъдат игнорирани, макара и да не отговарят на критериите, уредени в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР, респ. съдът намира, че следва да цени същите съвкупно с останалия доказателствен материал по делото.

Доколкото съдът намери, че са налице условията за събиране на гласни доказателствени средства, по делото са разпитани свидетелите М.П.К, Т.Д.Д. и 5

Т.С.Т., работили за периода при същия работодател съгласно вписването в приетите по делото трудови книжки на свидетелите, чиито показания кореспондират с вписванията в трудовата книжка на ищеца и еднозначно установяват, че ищецът П. Н. П. е работил без прекъсване в при ОК на ДКМС София за претендирания период от 05.04.1983 г. до 16.04.1987 г.

Така свидетелят К. посочва, че ищецът постъпил на работа при ОК на ДКМС София приблизително 1982 г., когато се върнал в Етрополе и работил малко в горското стопанство, след което го предложили за първи секретар на ОбК на ДКМС гр. Етрополе. Свидетелят К. към този момент работила при ОК на ДКМС София на длъжността „Първи секретар“ на окръжния комитет, като заемала тази позиция до 1986 г., когато напуснала и преминала в структурите на БКП, но продължавала да работи и да обикаля окръга, като ищецът работил при ОК на ДКМС София до около 1986-1987 г. Ищецът работил на пълен работен ден от 8 часа дневно.

От показанията на свидетеля Д. се установява, че същият работил при ОК на ДКМС София в периода от 1983 г. до 1985 г., като бил инструктор на ищеца за етрополския район, след което свидетелят Д. напуснал и започнал работа в Окръжен народен съвет. След като напуснал работа продължил да поддържа контакти с ищеца. При ОК на ДКМС София ищецът работил на 8часов работен ден на длъжността „първи секретар“ при посочения работодател до около 1987 г.