Решение № 303 от 14.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Варна, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20213100503045 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от Д. М. Д., чрез процесуален представител адв. П.

М., въззивна жалба срещу Решение № 1442/25.10.2021 г., постановено по гр. д. № 3374/2021г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника „Електроразпределение Север" АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: град Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик" № 258, че ищецът не му дължи сума в размер на 4364,69 лева, представляваща начислена по корекционна процедура стойност за периода от 06.11.2020 г. до 03.02.2021 г. с фактура № 0106508276/05.02.2021 г. за обект, находящ се в град Варна, ул. „Л." № 25, с клиентски номер 1100362731 и абонатен номер 0105201084, както и същият е осъден да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 1320 лева.

Въззивникът излага становище, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, и необосновано, като постановено при превратна преценка на доказателствата по делото. Сочи, че да се признае дължимостта на претендираната от енергийното дружество парична претенция, последното следвало да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на фактическите предпоставки за извършване на оспорената корекция, една от които е и фактът на извършено неправомерно присъединяване на имота му към разпределителната мрежда.

1

Жалбоподателят счита, че в хода на проверката, а и по време на самия процес, са наведени единствено и само предположения, че констатираният допълнителен кабел бил прикачен към вътрешната инсталация на къщата на някакво неизвестно и неустановено място. По делото не било ангажирано нито едно пряко доказателство, че установеният допълнителен проводник наистина доставя енергия точно на ищеца Д. - факт, признат дори и от първоинстанционния съдебен състав. Последния обосновал правните си изводи с твърдения за наличие на съвкупност от еднозначни косвени доказателства, каквато липсвала по делото.

В този смисъл оспорва достоверността на свидетелските показания на свидетелите Я. и Т..

Сочи, че свид. Ж.Я., служител на ответника, последователно заявявал, че проверката е започнала със замерване на фазовия и нулевия проводник на абонат в електромерното табло, находящо се на ул. „Л." № 23. Разликата в натоварването ги е убедила, че по това трасе в това табло се консумира енергия, която не се измерва и заплаща, като тези констатации се потвърждавали и от св. Т.. Неговото средството за търговско измерване обаче било разположено в друго табло, находящо се на фасадата на къщата с административен адрес ул.

„Л." № 27, с което обосновава извод, че служителите на дружеството са констатирали нередност в потреблението на друг абонат, чийто електромер са замервали пред съседния имот.

На следващо място, жалбоподателят оспорва констатацията на служителите на ответника относно идентичността на кабела, сходен с излизащия от почвата и влизащ в замазката на къщата. Посоченото се явявало невярно предположение, тъй като същият представлявал линията, чрез която ищецът е официално присъединен към разпределителната мрежа и по която получава своето редовно, законно захранване. Същият бил наличен и се ползвал и понастоящем.

Въззивникът излага още твърдения,че алтернативната линия е изградена за извършване на трифазна консумация, като предположението на всички свидетели е, че трифазният ток се ползва от монтираните на покрива на къщата два климатика. По делото обаче се установявало, че инсталацията на къщата не е пригодена за трифазно захранване, както и че липсват каквито и да е следи някога да е осъществявано такова, поради което ползването на трифазен ток е обективно невъзможно.

Позовавайки се на протоколите за разпит, както и на обстоятелства, установени в ДП № 141/2021г. твърди, че не е настъпила преклузия на доказателствените му искания, заявени в последното по първоинстанционното дело о.с.з.

Твърди, още, че при недоказаност в достатъчна степен на категоричност на изброените предположения, решаващият орган е основал цялото решение на едно изявление на вещото лице, че не му било изрично показано ел. табло на фасадата на къщата, а само таблата на вътрешната инсталация, от което първоинстанционния съд необосновано е заключил, че неправомерният кабел неминуемо е обслужвал процесния обект.

В заключение жалбоподателят заявява, че всички индиции и косвени доказателства, водещи към предположението, че неправомерното присъединяване е извършено на ул. „Л." № 25, са останали недоказани и оборени от приобщените доказателства по досъдебното и 2 исковото производства. При такава плътност на застрояване и множество постройки, наймалкото със същата степен на вероятност можело да се приеме, че действителният ползвател на неотчетеното електричество е друг имот в района. Счита, че всички тези хипотези са щели да бъдат излишни, ако служителите на ЕРП бяха изпълнили съвестно своите задължения и бяха използвали техническите възможности, с които разполагат. Сочи, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по възраженията му за недоказаност на задължението по размер.

Въз основа на гореизложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение с присъждане на разноски. Отправя доказателствени искания за провеждане на допълнителна СТЕ, както и за изискване на документи от воденото ДП.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Електроразпределение Север“ АД, представлявано от адв. Л. М., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Въззиваемото дружество оспорва твърдението, че извършената корекция се основава на предположения, а ЗЕ и ПИКЕЕ изискват фактът на неправомерното присъединяване да бъде надлежно установено. Сочи, че издаденият констативен протокол представлява официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила относно извода за нерегламентираното свързване на насрещната страна към мрежата. На следващо място твърди, че пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, а по делото били събрани както писмени доказателства, в това число официални такива - изисканото и приобщено по искане на ищеца досъдебно производство № 141/2021 г. по описа на 3-то РПУ - град Варна, така и гласни доказателства установяващи този факт. Неясно било за въззиваемия защо е отказан достъп на служители на МВР по време на проверката за извършване на оглед, за който ищецът настоява почти година след премахване на неправомерното присъединяване. Сочи още, че съдът е кредитирал показанията на свид. Я. и Т. по реда на чл. 172 от ГПК, като образуването на съдебно производство срещу последния целяло единствено обслужване на защитната теза на ищеца.

На следващо място въззиваемият твърди, че възраженията на насрещната страна, че замерването е осъществено в табло на ул. „Л." 23, в което не се намира неговото СТИ не се подкрепяли от събраните по делото доказателства. Напротив, замерванията били извършени по присъединяването на абоната, а не на посочения адрес.

Оспорва също възражението, че съставеният КП за извършена проверка е основан на предположения, че кабелът влиза в къщата на ищеца, както и че същият използва трифазен ток, тъй като липсата на установяване на начина на използване на проводника и начина на присъединяването му към вътрешната инсталация на обекта, се дължали на изричен отказ да бъдат допуснати в същия както служителите на ответника, така и служителите на МВР. От друга страна, от заключението на СТЕ, че е технически е възможно към трифазно захранване да се включи монофазен консуматор.

По отношение на възражението, че служителите на „Електроразпределенне Север" АД не са изпълнили задълженията си, сочи, че от доказателствата по делото - КП и показанията на свидетелите, се установявало, че е използвана кабелна лаборатория, която е установила 3 присъединяването и кабела, навлизащ в имота на ищеца. Тя е могла да установи и мястото на присъединяване към инсталацията, но след предоставен достъп, какъвто им бил отказан.

Досежно оспорването на размера на задължението, сочи, че от заключението на СТЕ се установявало, че изчисленията по корекцията са математически и методологично точни, като е използвана правилната пропускателна способност на присъединения кабел.

По подробно изложени съображения се противопоставя срещу доказателствените искания във въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на разноски.

В проведеното открито съдебно заседание по делото пълномощникът на въззивника поддържа подадената жалба по изложените в нея възражения и моли за отмяна на решението. Отправя искане и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

Процесуалният представител на въззиваемия поддържа депозирания отговор и отправеното с него искане за потвърждаване на решението, както и за възстановяване на извършените от доверителя му разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството по делото пред Варненския районен съд е образувано по предявен от Д. М. Д. отрицателен установителен иск срещу „Електроразпределение Север“ АД, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 4364,69 лева, представляваща начислена по корекционна процедура сума за периода от 06.11.2020 г. до 03.02.2021 г. с фактура № 0106508276/05.02.2021 г. за обект, находящ се в град Варна, ул. „Л.“ № 25, с клиентски номер 1100362731 и абонатен номер 0105201084.

Ищецът твърди, че в качеството си на ползвател на електрическа енергия по смисъла на т. 41 от ДР към ЗЕ е бил уведомен, че ответникът е издал фактура от 05.02.2021 г. на стойност 4364,69 лева, която следвало да заплати. Сочи, че на 03.02.2021 г. била извършена проверка на присъединителните съоръжения, доставящи потребявана електроенергия до собственото му жилище, въз основа на която бил съставен и констативен протокол, от чието съдържание е установено наличие на алуминиев кабел, присъединен неправомерно към електроразпределителната мрежа, влизащ подземно в имота му. Вследствие на изложеното в негова тежест била начислена електроенергия за периода от 06.11.2020 г. до 03.02.2021 г. в размер на 21 319 кВтч, за консумирането на която твърди, че се базира на предположения.

Оспорва още наличието на предпоставките на чл. 50 от ПИКЕЕ. Не оспорва установеното съществуване на кабел, присъединен към електропреносната мрежа, разположена пред дома му, но твърди, че същият не е проследен до къщата му, а единствено е констатирано, че се насочва към неговия имот, поради което твърди, че е недоказано твърдението на насрещната страна, че посредством проводника се захранва именно неговата инсталацията. Твърди, че 4 неправомерно присъединеният кабел е трифазен, а в неговия дом няма възможност за използване на трифазна електроенергия. Посочва, че не е потребител отклонените количества електрическа енергия, като неправилно е изчислена и тяхната стойност, както и периодът на корекцията. По изложените съображения отправя искане за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от „Електроразпределение Север“ АД, с който искът се оспорва като неоснователен. Ответникът признава, че с ищеца се намират в договорни отношения във връзка с преноса и достъп на ел. енергия, както и обстоятелството, че обектът, собственост на последния е присъединен към електроразпределителната мрежа.