Решение № 1387 от 16.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1387

11.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

II състав

На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20203100502564 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба „ЕНЕРГОПРО Продажби " АД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, ЕИК 104518621, представлявано от Пл.Ст., Я.М. и Г.К. срещу Решение №2036/29.05.2020г., постановено по гр. дело №18549/2019г. по описа на Районен съд -гр. Варна, с което е прието по отношение на „Енерго-Про Продажби” АД, че ищецът В. Н. В. не му дължи сумата от 3445.57 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул. Искра №18А за периода от 15.01.2018г. до 14.01.2019г., с аб.

№1100100158 и кл. №0104705170, за която е издадена фактура от 31.10.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Според изложеното в жалбата, решението на Районен съд - Варна е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в разрез с процесуалните и съдопроизводствените правила и събраните в хода на процеса доказателства.

Жалбоподателят твърди, че са налице всички предпоставки за извършване на корекция на сметката на ищеца чрез предвидената корекционна процедура. Счита, че е налице правно основание за възникване на вземането му, тъй като процесната сума представлява цена за доставено и потребеното в обекта на въззиваемия количество ел. енергия и се дължи на осн. чл. 200, ал.1 ЗЗД вр. чл. 38, ал.2 ОУ на „ЕРП“ АД и чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“ АД . Излага, че са налице всички предпоставки като е осъществен правопораждащия състав. Твърди, че при извършване на проверката е изготвен констативен протокол, отговарящ на всички изисквания, който отразява действителното фактическо положение. Твърди, че електрическата енергия е родово определена движима вещ като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията - чрез измерване от средството за търговско измерване и преминаването през точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако доставената и преминала към консумативните уреди на обекта на ищцата електрическа енергия не може да бъде измерена, то потребителят е усвоил чужда вещ без правно основание, уврежда имуществения интерес на ответното дружество и дължи заплащането на цената на вещта. Засегнато е правото на ответното дружество, установено в чл.200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, предл. първо от ЗЗД купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в 1 конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия.

Съобразно ОУ на ДПЕЕ, от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия. Моли искът да бъде отхвърлен на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия. Счита, че е налице годно правно основание за възникване на вземането му за потребена електрическа енергия на осн. чл. 200, ал.1 ЗЗД вр. чл. 38, ал.2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ. Твърди, че е спазен редът по констатиране на неточното отчитане на електрическа енергия като всички предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура са изпълнени. По изложените съображения моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а на негово място постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като бъде осъдена ответната страна да му заплати разноски за двете инстанции. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.

Въззиваемата страна чрез депозирания писмен отговор оспорва основателността на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдените от въззивника пороци. Твърди, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да и бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Във връзка с нейната основателност, съдът съобрази следното:

Предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим поради наличие на правен интерес.

В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:

Ищецът В. Н. В. , ЕГН **********, предявява срещу „Енерго-Про продажби” АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. “Вл.

Варненчик“ № 258, представлявано от Б.М., Б.П. и Пл.Ст. – членове на УС иск за приемане за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата от 3445,57 лв. по фактура, издадена на 31.10.2019г., представляваща корекция на сметка за потребена ел ектрическа енергия за период на потребление от 15.01.2018г. до 14.01.2019г. ,за обект на потребление в гр. Варна, ул. „Искра“ 18А, с кл. номер 1100100158 и аб. номер 0104705170, на основание чл.124 от ГПК. Според изложеното в исковата молба и в о.с.з., ищецът- като потребител на ел. енергия бил уведомен от ответното дружество за извършена контролна проверка на средството за търговско измерване, при което било констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което на осн. ПИКЕЕ била коригирана сметката за използвана ел. енергия, като е начислена посочената сума. Ищецът счита, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, че не е изпълнено задължението на ответното дружество и свързаното с него „Енерго-про мрежи” АД за извършване на периодични проверки, не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в корекционната справка, периода на извършената корекция е определен произволно, както 2 и поради не законосъобразността на предвидените в ОУ и ПИКЕЕ корекционни процедури.

Твърди, че не дължи тази сума на електроразпределителното дружество, тъй като не е консумирал начислената с корекцията ел. Енергия. Излага, че не следва да му бъде начислявана ел. енергия, за която вече веднъж е извършил редовни плащания. Оспорва, че на адреса е доставяна ел. енергия в посочените количества. Твърди, че не се установява по безспорен начин, че това е реално консумираната енергия. Оспорва да е нарушил някое свое договорно задължение. Оспорва основанието за начисляването на допълнително количество ел.енергия, периода и методиката, въз основа, на които е извършена корекцията. Сочи се, че клаузата, въз основа на която е извършена корекцията е лишена от законово основание.

Оспорва правото на ответното дружество да извършва такава корекция, както и процедурата по нейното осъществяване. С оглед изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника допълнително начислената за плащане сума от 3445,57 лв. по фактура, издадена на 31.10.2019г., представляваща корекция на сметка за потребена ел ектрическа енергия за период на потребление от 15.01.2018г. до 14.01.2019г. ,за обект на потребление в гр. Варна, ул. „Искра“ 18А, с кл. номер 1100100158 и аб. номер 0104705170, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ответникът “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощник излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че процесната сума се дължи по реален отчет като цена за потребено количество ел. енергия на осн. чл.38, ал.2, вр. чл. 37, ал. 1 от Общите условия вр. чл. 200, ал.1 ЗЗД. Твърди, че във връзка с извършената техническа проверката е съставен Констативен протокол, отговарящ на изискванията на ПИКЕЕ. Записани са показанията на тарифите на електромера, като същият е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в БИМ. На 24.10.2019г. е извършена метрологична експертиза, при която е установено, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера.

При софтуерно прочитане е констатирано наличие на преминала ел. енергия по трета тарифа. Намира, че Общите условия на „Електроразпределение Север" АД и „Енерго - Про Продажби" АД имат обвързваща сила между страните. Твърди, че установеното софтуерно вмешателство има за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера, както и че с издаване на процесната фактура се цели единствено заплащане на стойността на потребената от абоната ел. енергия. Заявява, че с писма от „Електроразпределение Север" АД и от „Енерго -Продажби" АД абонатът е уведомен за извършената проверка, съставения констативен протокол и издадена фактура.

Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Намира, че съобразно ОУ на ДПЕЕ потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия, която се дължи на основание чл.38, ал.2 от ОУ на „Електроразпределение Север“ АД, вр. с чл.200, ал.1, предл.1 от ЗЗД. В случай, че бъде счетено, че изложените основания са неприложими към конкретната хипотеза, моли иска да бъде отхвърлен на основание чл.

183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като претендира присъждането на разноски.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

От представения по делото Констативен протокол №1105337 от 14.01.2019 г. се установява, че на същата дата служители на "ЕРП Север" АД са извършили проверка в обект на адрес: гр. Варна, ул. „Искра“ 18А. Отразено е в КП, че в регистър 1.8.3. е посочена измерена стойност ел. енергия от 017913 кв.ч. Протоколът бил подписан от двама свидетели.

Електромерът бил демонтиран и подменен с нов, като подмененият електромер бил изпратен за проверка в БИМ.

Видно от съставения в БИМ констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №2540/24.10.2019г., при извършените проверки на точността на отчитане на електромера не са констатирани грешки. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.

Установено е наличие на преминала енергия през тарифа Т3, която не е визуализирана на 3 дисплея.

Видно от приетото по делото становище за начисление на електрическа енергия, „Енерго-Про Продажби” АД, за периода от 15.01.2018г. до 14.01.2019г. е начислило допълнително количество електроенергия в размер на 17913кВТч., след софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия, като за обекта за потребеление на ищеца е издадена фактура за сумата от 3445.57 лв. с ДДС, представляваща стойността на служебно начислено количество ел. енергия за същия период.