Решение № 5710 от 04.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5710 гр. София, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любка Голакова при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20221100101361 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание с правно основание чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и насрещен иск с правно основание чл. 42, б. „б“, предл. 2 от Закона за наследството /ЗН/.

Ищецът – Н. В. Т. твърди, че със саморъчното завещание от 28.04.2021г.

М. Г. В., му е завещала описаното в него недвижимо имущество, лек автомобил “Мазда” 6, както и наличните парични средства, от които 10 000 лв. да се дадат на З. Н. Ш.. Посочва, че завещателката е починала на 03.05.2021г., като единствено той и майка му Г.В., са се грижили за нея и за сина й Г.В. (починал на 22.04.2021г.). Наследници по закон на завещателката са ответницата и сестра й, които ищецът е уведомил както за смъртта на завещателката, така и за оставеното в негова полза завещание. Посочва, че към датата на откриване на наследството завещателката е разполагала с влогове в левове и валута в търговски банки както следва:

- 11 380, 25 евро в „Първа инвестиционна банка“,

- 13 000 евро в „Инвестбанк“ АД,

- 13 363, 13 евро, 592, 23 евро, 2 252, 54 щатски долара и 17 360, 18 лв. в „Банка ДСК“ АД,

- 10 921, 24 лева в „Райфайзенбанк /България/“ АД,

- 20 237, 95 евро и 20 055, 28 лв. в „Уникредит Булбанк“ АД и - 3 000 евро в „Инвестбанк“ на името на сина й Г.В., починал преди нея, 1 като общо всичко - 172 274 лв. Въз основа на издадено в полза на наследниците по закон на завещателката, последните са се разпоредили със сумите от влоговете й, като на ответницата е изплатена сумата 86 137 лв. След направено искане от ищеца, ответницата е отказала да му възстанови тази сума. Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата от 86 137 лв., заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2022г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК – л. 186. В отговора по насрещния иск ищецът поддържа, че ответникът не е дъщеря на завещателката, а нейна племенница. Заявява, че се ползва от оспорения документ. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли насрещния иск, като претендира направените от него разноски. В определения от съда срок процесуалният представител на ищеца е депозирал писмени бележки по делото. В тях е посочено, че размерът на неправомерно получената от ответницата сума е 76 115, 33 лв., поради което претендира и този размер.

Ответникът - Е. Н. А. не оспорва настъпването на следните факти:

- че е наследник по закон на завещателката и

- че има съставено завещание от името на завещателката.

В отговора на исковата молба е посочено, че между същите страни има образувано гр. д. №7404/2022г. по описа на СГС, Г. О., 11 състав с предмет иск с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН предявен от ответника срещу ищеца относно същото саморъчно завещание. В посочената искова молба ответникът твърди, че представеното по делото саморъчно завещание не е написано и подписано от нейната майка – завещателката, поради което моли да бъде прогласена неговата нищожност. Претендира да й бъдат присъдени направените в производството разноски.

С определение №11 888 от 21.11.2022г. постановено по гр. д.

№1 361/2022г. по описа на СГС, Г. О., 24 състав към настоящото дело е присъединено гр. д. №7 404/2022г. по описа на СГС, Г. О., 11 състав.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, намери за установено от фактическа страна:

С определение, постановено на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:

- в полза на ищеца е съставено саморъчно завещание със завещател – М.

В. на 28.04.2021г.,

- с посоченото саморъчно завещание в полза на ищеца са завещани наличните парични средства на завещателката,

2

- завещателката е починала на 03.05.2021г. и

- ответникът е наследник по закон на завещателката.

На л. 6 от делото е представено саморъчно завещание на М. Г. В., с дата – 28.04.2021г., в което това лице е заявило, че оставя своето недвижимо имущество /посочено с вид и административен адрес/, лек автомобил и парични средства, с изключение на сумата от /не е ясна първата цифра от сумата едно или две/ десетохилядни лева на З. Н. Ш., на ищеца. На 12.05.2021г. с протокол с рег. №15 591 на нотариус с рег. № 271 на НК, е обявено саморъчното завещание и в който е удостоверено, че е написано ръкописно, на бял лист на една страница, без посочени лични и идентификационни данни на завещателя – ЕГН, номер на лична карта и адрес, без поправки и прибавки, с изключение на ред 10 /десети/ - удебелена буква „и“ от думата „Н.“, надлежно датирано и подписано. Този документ е оспорен относно неговото авторство от ответника, ищецът изрично е заявил, че ще се ползва от него, поради което съдът е открил производство за проверка на автентичността му по реда на чл. 194, ал. 2 от ГПК. По искане на ответника е допусната съдебно – графологична експертиза. В заключението е посочено, че вещото лице е работило върху предоставен оригинал на документа. В него вещото лице е направило извод, че ръкописния текст и подписът, положен под основния текст и след ръкописно изписаните имена и датата на саморъчно завещание, изхождащо от името на М. Г. В. в полза на Н. В. Т., датирано на 28.04.2021г. са изпълнени от лицето М. Г. В.. Това заключение е оспорено от процесуалния представител на ответника и по негово искане е допусната тройна съдебно – графологична експертиза с идентични задачи. Заключението на тройната съдебно – графологична експертиза съвпада като извод с това на единичната експертиза, което е описано по-горе.

Съгласно представеното удостоверение за наследници изх. №РВТ21УФ01 - 509 от 12.07.2021г. издадено от СО – район Витоша М. Г. В. е починала на 03.05.2021г. и е оставила за свои наследници по закон – Е. Н. А. и З. Н. Ш. – не ни племенници. /стр. 7/

По делото на стр. 9 е представено удостоверение за наследници №РВТ21 – УГ01 - 4868 от 23.04.2021г., издадено от СО – район Витоша, от което се установява, че Г.И.В. – неженен, е починал на 22.04.2021г. и е оставил за свой наследник по закон – М. Г. В. – негова майка.

От представените документи, издадени въз основа на съдебно удостоверение, и представени по делото /л. 100 – 115, 120, 123 – 126, 152, 173 – 174, 177 - / се установява, че приживе М. В. е имала следните сметки и наличности по тях към датата на смъртта й:

- в „Уникредит Булбанк“ АД – банкова сметка в размер на 10 512, 26 лв., закрита на 23.06.2021г., банкова сметка в евро – 20 237, 95 евро – закрита на 23.06.2021г. и банкова сметка в лева в размер на 20 055, 28 лв. – закрита на 3

22.06.2021г., като сумите са изплатени по 1/ 2 идеална част на двете наследнички по закон - 10 116, 42 евро и 10 027, 64 лв., - в „Кей би си банк България“ ЕАД – две банкови сметки в лева – 408, 68 лв. и 10 512, 56 лв., като същите са закрити на 23.06.2021г. и съответно са изплатени на ответницата, в качеството й на наследник по закон – ½ част от сбора на сумите - 5 429, 69 лв.,

- в „Инвестбанк“ АД – два влога - влог на Г.И.В. и влог на М. Г. В., които са закрити на 16.06.2021г. от ответницата, която е получила съответно сумата от 26 495, 88 лв. и 3 505 евро и

- в „Първа инвестиционна банка“ АД влог в размер на 6 155, 12 евро, закрит на 11.06.2021г. – като ответницата е получила сумата от 5 997, 24 лв., и два влога на името на Г.И.В. – първият в евро – 1 516, 08 евро и втория в лева – 117, 09 лв., тези влогове са закрити на 11.06.2021г. като ответницата е получила сумите – 1 473, 42 лв. и 57, 30 лв.

На л. 116 е представено удостоверение за платен данък върху наследство изх. №7202002567/21.06.2021г., което е издадено на ответницата, в което е посочено, че това лице е получило в наследство от М. Г. В. следното наследство: - влогове в: депозитна сметка Уникредит – 20 055, 28 лв., депозитна сметка Уникредит – 39 581, 99 лв., разплащателна сметка Райфайзенбанк – 408, 68 лв., сметки в ПИБ – 12 038, 37 лв. ср. Депозит Райфайзенбанк – 10 512, 56 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно направения доклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК:

- в доказателствена тежест на ищецът е да установи:

- да установи, че текста на саморъчното завещание е написан и подписан от лицето, посочено като завещател,

- завещателката към датата на смъртта си е имала влогове в описаните в исковата молба банки на посочените също там стойности, - синът на завещателката е починал преди нея,

- завещателката е единствен наследник на сина си,

- синът на завещателката е имал влог в посочената в исковата молба банка и на посочената също там стойност,

- получаване на част от влоговете на завещателката от ответника – на кои дати, от кои банки и в какъв размер.

Относно иска с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН

Съгласно чл. 42, б. „б“ ЗН, завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето на завещанието не е спазена разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗН, която изисква саморъчното завещание да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е 4 съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Спорен между страните по делото е въпросът дали представеното и описано по-горе завещание е автентичен документ – написан и подписан от сочения автор М. Г. В.. От приетите по делото единична и тройна съдебнопочеркови експертизи се установи, че ръкописният текст в завещанието, включително и подписа, са изписани от М. Г. В.. Съдът кредитира заключенията на двете експертизи по делото, поради което приема, че оспореното завещание е валидно и съответно предявеният иск с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН следва да бъде отхвърлен.

Относно предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняване на друго лице, липса на правно основание за разместване на имуществените блага, връзка между обедняването и обогатяването и липса на друга правна възможност за защита на обеднилия се. В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.е. дължи се връщането на по-малката сума между обединяването и обогатяването.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответницата Е. А. е получила сумата от общо 76 122, 35 лв. /13 621, 42 евро и 49 481, 17 лв./ при извършено от това лице закриване на банковите влогове на наследодателя на ищеца – М. В. в следните банки:

- в „Уникредит Булбанк“ АД –10 116, 42 евро и 10 027, 64 лв., - в „Кей би си банк България“ ЕАД – относно два влога в лева - 5 429, 69 лв.,

- в „Инвестбанк“ АД – от влог на Г.И.В. и влог на М. Г. В., съответно сумата от 26 495, 88 лв. и 3 505 евро и

- в „Първа инвестиционна банка“ АД - 5 997, 24 лв., и от два влога на името на Г.И.В. –1 473, 42 лв. и 57, 30 лв.

По делото се установи, че въз основа на въз основа на описаното по-горе саморъчно завещание на М. Г. В. всички суми от банковите й сметки /включително и от сметките на сина й – Г.И.В., починал преди нея и чийто единствен наследник по закон е тя/ преминават в собственост на ищеца Н. В.

Т., с изключение на сума от 10 000 лева, която се следва на З. Н. Ш.. С получаване на сумата от 76 122, 35 лв. патримониумът на ответницата се е увеличил с облага, която не й се следва, което е довело и до намаляване на патримониума на ищеца със същата сума. Неоснователното разместване на имуществени благата е в резултат на един общ факт. Предвид така установеното предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 38 920, 74 евро /76 122, 35 лева/, заедно със лихва за забава от 10.02.2022г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като за сумата над 76 122, 35 лв. до предявеният размер от 86 137 лева, искът следва да се 5 отхвърли като неоснователен.