Разпореждане № 49429 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 49429 гр. София, 21.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110110489 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение при връчване на книжа по реда на чл.47 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. №

121857/20.04.2026, г. от „Т*“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Я* срещу В. А. П. с

ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.София, общ.

Столична,обл.София,ЖК.И*, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 1 155.04 лева - главница за периода 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 13.08.2022 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 154.24 лева лихва за периода 15.09.2023 г. до 06.08.2025 г., начислена върху главница от 1 155.04 лева

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 32.56 - главница за дялово разпределение, начислено за периода 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 13.08.2022 г.

(дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за 1 установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 8.21 лева – лихва за периода 15.08.2022 г. до 06.08.2025 г., начислена върху главница от 32.56 лева за които суми има издадена Заповед за изпълнение № 668/13.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 1105/2025 по описа на РС – Козлодуй, инсталация */аб.№ *, ИД номер: *, за топлоснабден имот: гр. София, общ. Столична, обл.София, ЖК. И*

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на процесното жилище и има качеството на потребител. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като съсобственик е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.

Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: * BIC:

SOMBBGSF.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

1.Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл,410 ГПК; 2.Платежно нареждане ДТ за заповедното производство; 3.Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 21.1}.1988г.; 4.Учредителен акт на ДА* ЕООД; 5.Удостоверение за идентичност на имот; 6.Съобщения към Общи фактури;

7.Извлечение на сметки за процесния период ; 8.Договор между ОС на ЕС и „*“ ООД за извършване на услугата ДР; 9.Протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за ДР и списък на собствениците; 10.Договор между „Т*"’ ЕАД и „*“ ООД; 11.Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т*” ЕАД на потребители в гр. София;

12.Пълномощно;

Моли на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице да бъде привлечено ФДР – „Д*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1618, р-н Витоша, бул. Б* - фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на процесния адрес.

Моли съда да допусне съдебно-техническа (СТЕ), на която вещото лице 2

- топлотехник, след като прегледа наличната документация в "Т*" ЕАД и Д*“ ЕООД, извършващо дялово разпределение за инсталация */аб.№ * и материалите по делото да даде заключение по следните въпроси: 1.Да установи какви са ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС за процесния период? 2.Като вземе предвид отчетите на уредите за дялово разпределение в имота на ответника да установи в съответствие с нормативната уредба ли е извършено разпределението на ТЕ през процесния период за имота от страна на фирма „ДА*“ ЕООД, ЕИК *? 3.Да посочи на каква стойност са изготвените изравнителни сметки от ДА*“ ЕООД, ЕИК * и за какви периоди? 4.Да установи какъв е размерът на дължимите суми за ТЕ, потребена от ответника през процесния период по месеци, като се посочи и общата стойност и по компоненти - сума за ТЕ за отопление на имод, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за ТЕ за БГВ и сума за мощност, както и сума за ТЕ за общи части на сградата? 5.Да установи дали сумите за ТЕ за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетика?

6.Отчислявани ли са за сметка на “Т*” ЕАД технологичните разходи на ТЕ в абонатната станция? 7.Общият топломер, монтиран в абонатната станция, преминал ли е първоначална и последващи метрологични: проверки, съобразно изисквания на Закона за измерванията? последващи метрологични проверки, съобразно изисквания на Закона за измервания?

Моли съда да допусне съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), на която вещото лице, след запознаване с документацията в счетоводството на ищеца, материалите по делото и заключението по СТЕ да отговори на следните въпроси: 1.Платени ли са сумите за ТЕ, касаещи процесния период? 2.Да посочи през кои месеци са въвеждани в информационната система на „Т*” ЕАД изравнителните сметки, изготвени от ФДР за имота на ответника за процесния период и на каква стойност са тези изравнителни сметки? 3.Да посочи какви суми за ТЕ са приспаднати /или следва да бъдат довнесени/ от въведените изравнителни сметки за суми за ТЕ, на коя дата и по отделни месеци? 4.Да посочи размера на дължимите суми за ТЕ за процесния период главница, общо и по отделни пера - сума за ТЕ за отопление, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за ТЕ за БГВ и сума за мощност, съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период? 5.Да посочи размера на законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 06.08.2025г, общо и за отделните месеци?

Моли да се изиска и да бъде приложено към настоящото производство ч. гр. д. № 1105/2025 г., по описа на РС – Козлодуй.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на настоящото производство

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 1105/2025 г. по описа на РС – Козлодуй. Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47 ГПК.

ПЪРВА ПРАКТИКА

След проверка в електронното дело по РС – Козлодуй, настоящият 3 съдебен състав установи, че съгласно данните от призовкаря: „Не откривам никого на адреса. Залепих уведомление по чл.47 ГПК. Никой не дойде.

Адресът е посетен на 29.01.2026 г., но никого не открих на адреса.

Приложен е чл.47 ГПК на 29.01.2026 г., но никой не дойде в срок.“.

Съгласно трайно установената практика, призовкарят следва да събере данни дали лицето живее на адреса и дали го е напуснало. Ако лицето не е открито на адреса, но има данни, че живее, то е налице редовно връчване с изтичане на срока по чл.47 ГПК, като указания за иска не се връчват. Това е така, защото чл.415, ал.1, т.2 ГПК гласи: когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Следователно, за да се дадат указанията по чл.415, ал.1, т.2 ГПК следва да се налице две кумулативно дадени предпоставки:

1. връчване по чл.47 ГПК

2. и данни, че лицето не живее на адреса. Липсата на една от двете определя, че заповедта е връчена редовно на длъжника.

С оглед фактите по делото, настоящият съдебен състав приема, че заповедта е редовно връчена на длъжника, тъй като няма данни лицето да не живее на адреса или да го напуснало. Следователно той живее на адреса.

Напротив има данни в обратния смисъл. Следователно с изтичане на срока по чл.47 ГПК длъжникът е уведомен за заповедта, от чиято дата тече двуседмичният срок.

На 26.08.2025 г. е залепено уведомление, поради което 14-дневният срок изтича на 08.09.2025 г., поради което на 09.09.2025 г. е връчена заповедта.

Срокът по чл.414 ГПК изтича 09.10.2025 г.

Следователно заповедта е влязла в сила на 10.10.2025 г. Няма интерес ищецът да води исково производство, защото има влязло в сила изпълнително основание.

При това положение настоящият съдебен състав приема, че указанията по чл.415 ГПК не са правилни и следва да се върне делото на РС – Козлодуй за евентуална преценка за редовното връчване на заповедта и за издаване на ИЛ.

ВТОРА ПРАКТИКА

От друга страна, Видно от събраните материали по заповедното дело, длъжникът няма настоящ адрес в България. Видно от справка в НБД длъжникът има настоящ адрес в Америка.

Съгласно указанията дадени в т.3 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС заповедта следва да се обезсили от заповедния съд..

Това е така, защото са налице данни по чл.411, ал.2, т.4-5 ГПК, в който 4 смисъл са указанията в т.3 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В този смисъл са:

Определение № 455/07.01.2026 г. по гр. д. № 14557/2025 г. по описа на СРС;

Определение – 43342/04.12.2023 г. по гр. д. № 54072/2023 г. по описа на СРС;

Определение № 15533/02.04.2025 г. по гр. д. № 46398/2024 г. по описа на СРС;

Определение № 40601/08.10.2024 г. по гр. д. № 37330/2024 г. по описа на СРС;

Определение № 15029/31.03.2025 г. по ч. гр. д. № 64610/2024 г. по описа на СРС;

С оглед изложеното, делото следва да се върне на РС – Козлодуй за преценка за това дали заповедта е връчена редовна или следва да се обезсили, с оглед факта, че е налице две противоречиви практики, и съдът следва да приеме едно от двете, поради законодателен пропуск.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ: