Решение № 18099 от 09.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18099 гр. София, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20241110154150 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца **********************, ЕИК **********, срещу Б. С. Б., ЕГН **********, искове с правно основание чл.79, ал.1, пр. I, вр. чл.

9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на сумата от 200 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ****** от 17.02.2019 г. , ведно със законна лихва за период от 14.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 10,06 лв., представляваща договорна лихва за период от 17.02.2019 г. до 17.04.2019 г., и сумата от 34,76 лв., представляваща мораторна лихва за период от 17.04.2019 г. до 05.02.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 09.04.2024 г. по ч. гр. д. № 8711/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав.

Ищецът **********************, ЕИК **********, твърди, че на 17.02.2019 г. между *************, в качеството си на кредитор, и Б. С. Б., в качеството си на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № ****** от 17.02.2019 г., като на ответника била предоставена в заем 1 сумата от 200 лв. при ГЛП от 40,05 % и ГПР от 48,63 % с краен срок за връщане – 17.04.2019 г. на 2 бр. вноски. Сочи, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. Посочва, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. ************* е прехвърлило процесните вземания по договора за кредит на **********************, за което ответникът бил уведомен на посочения от него настоящ адрес и чрез смс. Сочи се, че за времето, през което е обявено извънредно положение на територията на Република България, не е начислявана лихва за забава. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи заявените суми. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. С. Б., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез особен представител адв. Л. С., с който оспорва активната легитимация на ищеца. По същество оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва се ответникът да е бил уведомен за извършената цесия по надлежния ред. Оспорва по делото да е представено пълномощно, с което на ищеца да му е учредена представителна власт да уведоми ответника за извършената цесия. Моли за прекратяване на делото, респ. – за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между *************, в качеството на кредитодател, и Б. С. Б., в качеството на кредитополучател, е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по което кредитодателят е предоставил на заемателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; изпадането на ответника в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава; настъпване на предсрочна изискуемост на вземането за заплащане на главница и възнаградителна лихва, съобщаване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за 2 издаване на заповед за изпълнение или изтичане на срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената в кредит сума; валиден договор за цесия относно процесното вземане между ************* и ищеца и надлежно уведомяване на ответника за цесията. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричните си задължения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

От приетия по делото и неоспорен от ответника договор за паричен заем ******** №****** от 17.02.2019 г., общи условия, стандартен европейски формуляр и извлечение по партидата на договора за кредит, сключен между ************* като кредитор и Б. Б. като кредитополучател се установява, че в полза на Б. Б. е отпуснат заем в размер на 200 лева, срещу задължението за връщане на сумата на две месечни вноски с падежи на 19.03.2019 г. и 17.04.2019 г., всяка една в размер на 137 лева. Страните са уговорили ГПР в размер на 19,72 % , и ГЛП в размер на 40,05 %. Съгласно чл. 6.1 от договора, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда и отговарящо на условията по чл. 33, ал. 1 от общите условия: поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 6.2 при неизпълнение на т. 6.1 от договора, заемателят дължи неустойка в размер на 63,94 лева. Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем, заемателят се счита уведомен за нейното начисляване. Начислената по настоящата точка неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в настоящия договора погасителен план.

Установява се по делото, че между заемателя ************* и ********************** е сключен договор за прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. / л.17-28 от приобщеното заповедно дело/, ведно с препис извлечение от Приложение № 1 /л.48 /, по силата на което процесните вземания са прехвърлени с в полза на **********************. Към исковата молба е приложено уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземания съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. до Б. Б.. Константна е практиката на ВКС, че уведомлението за цесия е получено най-късно с връчване на препис от исковата молба на ответника. Следователно ответникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземанията, а възраженията, изложени в отговора на исковата молба са неоснователни.

3

Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да следи за наличие на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител. В разглеждания случай съдът констатира, че по договора е уговорена неустойка в размер на 63,94 лева, представляваща приблизително 32 % от главницата по договора за заем, при непредоставяне на обезпечение – поръчителство или банкова гаранция. Поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. В аспекта на изложеното съдът приема, че обсъжданата клауза от договора носи характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя. Същата не отговаря на изискванията за добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и задълженията между страните и попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора след неговото сключване да заплати необосновано висока с оглед цената на договора за кредит за потребителя неустойка.

Съдът счита, че вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в годишния процент на разходите. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Начинът на уговаряне на дължимостта на неустойката сочи, че целта е да се създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с 4 кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.

В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че неустойката бъде включена, то процентът на разходите надхвърля многократно допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК / в този смисъл Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17, Решение № 264616 от 09.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г. и др./.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно ответникът дължи връщане на главницата по договора за кредит в размер на 200 лева.

Настъпил е падежа на главницата по договора на 17.04.2019 г. По делото не се твърди, нито установява плащане на сумата. Ето защо, съдът приема, че искът за главница в посочения размер и период е основателен. Исковете за лихви за сумата от 10,06 лева и 34,76 лева подлежат на отхвърляне.

5

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство /предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното производство/, както следва: 41,93 лева разноски за заповедното и 408,46 лева за исковото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

П Р И З Н А В А ЗА

УСТАНОВЕНО по предявен от

**********************, ЕИК ********** срещу Б. С. Б., ЕГН ********** иск по реда на чл. чл. 422 ГПК, с правно основание чл.79, ал.1, пр. първо ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, че Б. С. Б., ЕГН **********, с адрес:

********************************** дължи на

********************** сумата в размер на 200 лв. (двеста лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ****** от 17.02.2019 г., ведно със законна лихва за период от 14.02.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.04.2024 г. по ч. гр. д. № 8711/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 10,06 лв.( десет лева и 06 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 17.02.2019 г. до 17.04.2019 г., и сумата от 34,76 лв. ( тридесет и четири лева и 76 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 17.04.2019 г. до 05.02.2024 г. като неоснователни.