Решение № 1518 от 05.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1518 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав В. при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Светослав В. Търговско дело №

20231100901273 по описа за 2023 година

С исковата молба, Б. Д. Й., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „*******, предявява против Сдружение „Б.А.С.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, СО - район „*******, представлявано от Е.Н.Б., иск с правно основание чл. 25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията, приети на Общото събрание, проведено на 22.06.2023 г.

В исковата молба (уточнена с молба от 28.08.2023 г.) се твърди, че ищецът е член на ответното сдружение. На 22.06.2023 г. е проведено Общо събрание на сдружението, на което са взети решения в нарушение на закона и устава. Ищецът твърди, че решението за свикване на събранието е публикувано в бр. 36 от 21.04.2023 г. на „Държавен вестник“, но в публикацията липсва указване на нормата за представителство. Така не е ясно как ще се избират делегатите за предстоящото Общо събрание, което довежда до прилагане на различни норми на представителство по места и представлява нарушение на чл. 19 от Устава на сдружението. Решението за свикване на събранието е публикувано и в печатния орган на съюза – вестник „Жарава“, без да е спазен двумесечният срок по чл. 19, ал. 1 от Устава на БАС. В нарушение на 19, ал. 2 от Устава, не са поставени съобщения на подходящо място нито на сградата на Управителния съвет, нито на областните (общинските) съвети; избраните делегати от район „Лозенец“ не са включени в списъка на делегатите и не са допуснати до участие в събранието. Ищецът е избран за делегат на Общото учредително събрание на БАС Район „Лозенец“ - гр. София от 14.06.2023 г., протоколът за което е своевременно представен в централното управление на БАС. Въпреки това, не е включен в списъка на делегатите, не получава делегатска карта и не е допуснат до участие в събранието. Не е спазена и нормата на представителство, тъй като съгласно данни от 1 доклада на Председателя до Общото събрание, в БАС членували около 2000 човека, а до участие в конгреса са допуснати около 160 делегата, което не съответствало на определената норма на представителство на 40 члена на 1 делегат. В исковата молба се сочи, че от БАС Кюстендил са опуснати 21 делегата, въпреки че през 2021 година от Кюстендил не участвал никой от 19 делегата, а тогава нормата на представителство била на 7 члена 1 един делегат.

За Общото събрание на 22.06.2023 г. имал данни да е определена норма на представителство 40 члена на 1 делегат, поради което неправилно от Кюстендил са допуснати 21 делегата.

Това се отнасяло и за останалите области, тъй като в БАС не се води отчет на членовете и никой не знае колко е членската маса. Като делегати от район „Красна поляна“ - гр. София са допуснати 7 делегата при същия брой членове на Съюза с обяснението, че БСП „Красна поляна“ са колективен член на БАС, какъвто вид членство законът не предвижда. На следващо място, на отчетно изборното заседание на управителния съвет на Софийската градска организация, става ясно, че въпреки че редица районни организации не плащат членския внос и не функционират имат делегати на Общото събрание.

В отговора на исковата молба ответното сдружение оспорва исковете. Счита иска за недопустим, поради липса на правен интерес на ищеца. На първо място, защото ищецът не е делегат на Общото събрание на БЛС проведено на 22.06.2023 г; не е член на управителен, ръководен или контролен орган на сдружението, поради което не познава решенията и процедурите по приемането им, довели до промяната на обстоятелствата, надлежно вписани и в Агенцията по вписванията. Съгласно Устава на сдружението, ищецът като редови член, няма право и не участва в заседанията и приемането на решенията на висшите органи на БЛС, сочени в исковата молба. За да има правен интерес от предявения иск, ищецът следва да докаже, че негов морален или материален интерес е ощетен от заседанията на членовете и при вземането на решенията на ръководните и контролни органи на сдружението, а като редови член в обсега на тези права попадат единствено членствените му права и интереси, които не са засегнати. Евентуално, в отговора на исковата молба се сочи, че искът е неоснователен. В тази връзка ответникът твърди, че са спазени предвидения в Устава на сдружението ред и срокове за свикване на Общо събрание. Поканата е публикувана в „Държавен вестник“ два месеца преди Общото събрание и в два броя на в. Жарава, който е официалният печатен орган на сдружението, а именно – на 01.05.2023 г. и на 01.06.2023 г.

Поканата е публикувана и в още един ежедневник - в 2 броя на вестник „Дума'’ (брой 96/23.05.2023 г. и брой 108/08.06.2023 г.). Освен това, по имейл е изпратено писмо до всички областни председатели на всички 27 местни структури на сдружението – с приложена покана и нормата на представителство на делегатите. Покана е залепена и на адреса на сдружението: гр. София, ул. ******* (където впоследствие е проведено Общото събрание), съдържаща дневния ред, дата, часа и мястото на провеждането му. Поканата е залепена и на всички местни клубове на сдружението в цялата страна. Оспорва твърдението на ищеца, че делегати от район „Лозенец“ не са включени в списъка на делегатите и че не са допуснати до участие в Общото събрание. Оспорва ищецът да е избиран за делегат на Общото събрание на БАС, тъй като на проведеното отчетно-изборно събрание на 21.05.2023 г. на БАС в район „Лозенец” за делегат е изпрана Н.Д.. Ответникът твърди, че ищецът и негови 2 съмишленици учредяват втора организация на сдружението на 14.06.2023 г. в район „Лозенец", където се самопредлага за делегат, и което се случва една седмица преди провеждането на Общото събрание на 22.06.2023 г., когато вече всички делегати са определени по квоти и за делегат от район - „Лозенец” е избрана г-жа Н.Д.. С решение на УС на БАС от 14.04.2023 г. са определени крайните срокове за провеждане на отчетноизборните събрания по места и излъчване на делегати, крайният срок за което е 30.05.2023 г. за общински (районни) организации и 09.06.2023 г. - за областните структури. Протоколът, който представя ищецът от 14.06.2023 г., е съставен след изтичане на крайния срок за излъчване на делегати. В отговора на исковата молба се сочи, че квотата за избор на делегатите на Общото събрание е заложена в решението на Управителния съвет на сдружението от 12.04.2023 г., което съответства на Устава и е обявена два месеца преди ОС, когато е изпратена и до всички местни структури. Твърденията на ищеца за несъответствие на избраните делегати с предварително определената от УС квота не отговарят на истината и се отнасят само до някои местни структури. Членовете на БАС са над 7000, които излъчват делегати по предварително определена квота от Управителния съвет с решението си от 12.04.2023 г.

В допълнителната искова молба, ищецът поддържа, че при свикването на Общото събрание от 22.06.2023 г., Управителният съвет нарушава чл. 19, ал. 1 от Устава на сдружението, тъй като не определя норма на представителност за предстоящото Отчетноизборно събрание, респ. тази норма не е включена в поканата за събранието и не бе публикувана. Така организациите по места не са в състояние да определят правилно броя на делегатите си. Ищецът поддържа, че квотите на местните структури, съгласно чл. 10, ал. 5 от Устава, са неправилно определени от Управителния съвет, тъй като няма решение за нормата на представителност, а и към 12.04.2023 г., УС не разполага с данни за разпределението на членската маса по региони и места. Оспорва представения с отговора на исковата молба „списък на членовете на БАС“, който не съдържа данни за членовете на БАС по място на членство, респ. отразеното в него, че членовете на БАС са над 7000 човека. Представеният „списък на членовете на БАС“ съдържа 1626 имена, от които се повтарят 195 имена. При сравнение на списъка на делегатите, представен от ответника в Търговския регистър и списъка на членовете, представен с отговора, се установявало, че 122 делегати не фигурират в списъка на членовете, което е повече от половината. Така до работата на Общото събрание са допуснати лица, които нямат членствени правоотношения с БАС. Освен това, повече от 50 % от лицата, избрани за членове на УС и РК не фигурират в списъка на членовете на БАС. В нарушение на Устава на БАС Управителният съвет с решението си от 12.04.2023 г. за София град неправилно определя „квота на управителен съвет и контролна комисия - 25 делегати“ и допуска до участие в събранието лица, които не са избрани за делегати. Уставът не предвижда членове или делегати на Общото събрание по право. На следващо място, при свикване на събранието е нарушен чл. 19, ал. 2, пр. последно от Устава, изискващ поставяне на обявление в сградата на Управителния съвет и областните (общинските) съвети.

Представените от ответника 27 протокола за поставяне на публична покана са антидатирани.

От тях е видно, че подписалите ги лица на посочената дата на съставяне - 14.04.2023 г. вече 3 знаят, че ще бъде публикувана покана на 21.04.2023 г. в бр. 36 на „Държавен вестник“, както и за официалните съобщения във в. „Жарава“ от 01.05.2023 г. и 01.06.2023 г. Според ищеца, тези документи са създадени за целите на делото.

С отговора на допълнителната искова молба, ответникът поддържа доводите и възраженията си за недопустимост, евентуално – за неоснователност на предявените искове.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните доказателства приема за установено следното:

По предявените искове с правно основание чл. 25, ал.4 ЗЮЛНЦ в тежест на ищеца е да докаже, че е член на ответното дружество, че на 22.06.23 г е проведено ОС на сдружението, на което са взети оспорените решения; че от район „ Красна поляна“-гр.

София са допуснати 7 делегата до участие в ОС; че за членовете в Кюстендил са допуснати 21 делегата. В тежест на ответника е да докаже: законосъобразността на взетите решения на ОС, в частност: че решението за свикване на събранието е публикувано и обявено по начина и в сроковете, предвидени за това в Устава и ЗЮЛНЦ в посочените печатни издания и ДВ, че е спазен чл. 19 от Устава за поставяне на съобщения на сградата на управителния съвет и областните (общинските) съвети; спазени са изискванията на Устава и решенията на УС за определяне на норма на представителство на членовете на сдружението от делегатите взели участие в общото събрание.

С оглед твърденията на страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че: на посочената от ищеца дата 22.06.2023 г. е проведено ОС на ответното сдружението, на което са взети решенията оспорени с исковата молба.

Първия спорен момент касае членствените отношения на ищеца с ответното сдружение. До откритото съдебно заседание по делото ответникът не оспорва членственото правоотношение на ищеца, поради което съдът счита възражението за несвоевременно релевирано в производството и поради това недопустимо. Въпреки това и само за пълно следва да се посочи, че то е и неоснователно. Според ответника ищецът не е член, тъй като няма решение на компетентния орган на сдружението за неговото приемане, представената членска карта не носи подпис на председателя на сдружението и печат на същото, няма доказателства за платен членски внос. Вярно е твърдението на ответника, че всяко членствено правоотношение възниква при сложен фактически състав включващ от една страна подаване на молба на лицето за приемането му като член на сдружението до компетентния за това съгласно устава или други приети вътрешни правила орган, с която то приема устава и се съгласява да изпълнява решенията на неговите органи, а от друга следва да има решение за приемането му като член на същия този компетентен орган на сдружението. Редът в Устава за приемане на нови членове в сдружението не е детайлизиран.

Лаконично е посочено в чл.4, ал. 3 на Устава, че кандидатът подава молба за приемане като член, без да се сочи пряко органът, до който тя се адресира, но по аналогия от чл.4, ал. 5 на Устава, с която на УС са делегирани правомощия за приемане на колективните членове на сдружението, може да се приеме, че то е компетентния орган да постанови решение за приемане и на „индивидуалните“ членове на сдружението. Този извод се подкрепя и от 4 представената от ищеца молба за членство и декларация за лични данни, които също са адресирани до Управителния съвет на сдружението. По делото няма доказателства нито от ищеца, нито от ответника, за постановяване на решение от УС по молбата на ищеца за приемането му като член на сдружението. Това не означава автоматично, че токова решение няма или че членствено правоотношение не е възникнало. За доказване на последното по делото са представени от страна на ищеца членска карта и протокол за участието му в събрания на районната организация, в която последния твърди да членува. Членската карта, като документ който ответникът не оспорва, че издава на своите членове, индицира и може да установи съществуването на членственото правоотношение на ищеца с ответното сдружение (още повече при недоказана практика или разписани вътрешни правила за издаване на препис от такова решение на УС за приемане на съответния кандидат).