Решение № 1884 от 04.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1884 гр. Пловдив, 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330201784 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Винарска изба Брезово – България“ АД, ЕИК:

160138359, със седалище и адрес на управление: гр. Брезово, ул.

„Зелениковско шосе“ № 1, представлявано от С.П. А. против Наказателно постановление № 51065-S005756/08.07.2011 г., издадено от С.А.П. – *** (***) - Пловдив, с което:

1) на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 158 във вр. с чл. 7, ал. 3 от КСО и 2) на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 158 във вр. с чл. 7, ал. 3 от КСО.

В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).

Жалбоподателят твърди същото да не му е връчено към датата на подаване на жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от *** С.П. А., който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено на основание изтекла давност.

Въззиваемата страна се представлява от ** *** В. З., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и правилно да е приложен материалният и процесуалният закон. Претендира разноски за 1 юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първият спорен въпрос по делото касае срочността на жалбата, което е изискване за нейната допустимост. Жалбата е подадена от „Винарска изба Брезово – България“ АД, спрямо което дружество е наложена имуществената санкция и следователно притежаващо правен интерес. Жалбата е насочена и срещу подлежащ на съдебен контрол акт съгласно чл. 58д от ЗАНН. Съдът приема и че е спазен срокът за обжалване на наказателното постановление, тъй като по делото не се доказва той въобще да е започнал да тече към момента на подаването на жалбата.

С молбата с вх. № 42163/26.05.2022 г. от въззиваемата страна се претендира жалбата да бъде оставена без разглеждане, тъй като се твърди наказателното постановление да е редовно връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на дата 25.04.2019 г. В тази връзка действително върху НП има извършено отбелязване от наказващия орган за това постановлението да се счита връчено от посочената дата.

При наличния спор за допустимост на жалбата отбелязването на административнонаказващия орган подлежи на съдебен контрол относно правилното приложение на процесуалния закон и по-конкретно спазването на процедурата, регламентирана в чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

Посочената разпоредба гласи, че: „когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването“.

Следователно, за да бъде НП редовно връчено по този ред, е необходимо да са изпълнени две кумулативно проявени предпоставки:

- деецът да не е намерен на посочения адрес и

- новият му адрес да не е известен.

В съдебната практика по приложението на разпоредбата е трайно и последователно изяснено, че за да е налице първата изведена предпоставка, не е достатъчно лицето инцидентно да не е открито на известния по делото адрес, а е необходимо да се констатира, че то трайно е преустановило връзката си с него. За да се докаже това обстоятелство по несъмнен начин, е необходимо връчителят да е посетил адреса няколкократно, но не по-малко от два пъти и то в различно време. В този изричен смисъл са: Определение № 1376 от 21.09.2021 г. по к.ч.а.н.д. № 2438/2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Определение № 66 от 11.01.2019 г. по к.ч.а.н.д. № 32/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив;

Определение № 1964 от 05.10.2018 г. по к.ч.а.н.д. № 2949/2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Определение № 2167 от 02.11.2017 г. по к.ч.а.н.д. № 3000/2017 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Определение № 291 от 05.02.2015 г. по к.ч.а.н.д. № 21/2015 г.

2 на Административен съд – Пловдив.

Съдът намира, че в процесния случай тези условия на са спазени. От събраните по делото доказателства се установява, че съгласно Протокол за извършена проверка № 3699/12.10.2011 г. (с бл. № 0051283) регистрираният адрес на жалбоподателя е посетен еднократно на 12.10.2011 г. в 10:45 часа, като в този момент обектът не е работил, няма портиер или друг служител, който да предаде за извършеното посещение, а на порталът е поставен катинар. По делото не са представени доказателства за извършено друго посещение на адреса преди момента на отбелязването в НП по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Фактите, установени от протокола за извършена проверка на 12.10.2011 г., са недостатъчни, за да се приема за доказано изискването деецът трайно да е прекъснал връзката си с известния и вписан в търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ адрес. Точно обратното, удостовереното в цитирания протокол за проверка доказва единствено, че на конкретната дата обектът не е работел, следователно и напълно логично той е бил заключен. Това може да се дължи на различни причини, но категорично не може да бъде поставен знак за равенство между еднократното ненамиране на никого на адреса с неговото напускане.

По тези съображения съдът приема, че по делото не се доказва да са изпълнени изискванията по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поради което направеното цели 8 години по-късно отбелязване в НП от наказващия орган, че то следва да се счита за връчено от 25.04.2019 г. е опорочено и не поражда правно действие. В тази ситуация най-малкото, което наказващият орган е бил длъжен да стори при положение, че 8 години е бездействал да връчи НП или да отбележи връчването му по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, е преди отбелязването да направи втори опит за присъствено връчване на наказателното постановление с оглед изминалия значителен период от време.

Това обаче не е сторено.

Вторият си довод въззиваемата страна черпи от искане за отписване на публични вземания поради изтекла давност с вх. № С210016-0000214710/14.05.2021 г., подадено от дружеството жалбоподател, в което се сочи да е споменат номерът на наказателното постановление, обжалвано в настоящото производство. При тези факти се твърди, че наказателното постановление най-късно на 14.05.2021 г. трябва да е станало известно на жалбоподателя, поради което от тази дата да тече срокът за обжалване. Този довод също е неоснователен.

Процесуалният закон е ясен и недвусмислен при определянето на началния момент, от който започва да тече срокът за обжалване и той е връчването на наказателното постановление. Знанието на лицето, че има издадено някакво НП с несъобщено му конкретно съдържание, не удовлетворява изискването за редовно връчване, поради което не е и факт, поставящ в действие теченето на срока за обжалване. Това нормативно разрешение е израз на волята на законодателя да охрани възможността за адекватна защита на административнонаказателно отговорните лица. Без да 3 разполага с текста на съответния санкционен акт, в който са описани конкретните факти, формулиращи обвинението, несъмнено лицето е лишено от възможност за адекватна и пълноценна защита и за равнопоставено участие в процеса. Затова, ако нарушителят е запознат само с номера на НП и размера на наложената санкция, но не и с неговото съдържание, тъй като то не му е връчено, срокът за обжалване не е започнал да тече. Противната теза, поддържана от наказващия орган, е неоснователна, не намира легална опора и е в грубо нарушение на възможността за защита от страна на санкционирания.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест административнонаказващият орган следва да установи при условията на пълно и главно доказване редовното връчване на подлежащия на обжалване акт, като от датата на надлежното му получаване, а не „узнаване“ от наказания субект започва да тече срокът за упражняване правото на обжалване.

В конкретния случай при липсата на представени доказателства от въззиваемата страна за редовно връчване на наказателното постановление, то срокът за обжалване изобщо не е започнал да тече, а жалбата не е просрочена и подлежи на разглеждане по същество.

Същевременно от представените от жалбоподателя писмени доказателства – протокол за опис на недвижим имот от 06.02.2012 г., приложен от лист 54 до лист 57 от делото, съобщение за насрочване на опис, приложено от лист 58 до лист 60 от делото и Акт за дерегистрация по ЗДДС № 160991701248309/01.08.2017 г., приложен на лист 52-53 от делото, се установява по категоричен начин, че адресът не е бил напуснат от дружеството жалбоподател и при полагане на дължимата грижа за надлежно връчване на НП от страна на приходната администрация, това е можело да бъде сторено, при това лично на представляващия дружеството.

При така събраните по делото доказателства неоснователно е и възражението адресът гр. Брезово, ул. „Зелениковско шосе“ № 1 да не съществувал, с което въззиваемата страна се домогва да докаже, че не е имала задължение да търси жалбоподателя там. Представената по делото справка касае месец юни 2022 г., следователно е изцяло неотносима към интересуващия делото период между издаването НП и отбелязването на 25.04.2019 г. по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Същевременно при проведеното насрещно доказване от жалбоподателя чрез посочените писмени доказателства, находящи се от лист 52 до лист 60 от делото, се доказва, че през този период /и по-конкретно през 2012 г. и 2017 г./ ТД на НАП – Пловдив успешно е откривала и комуникирала с жалбоподателя на адреса, който твърди, че не съществувал. В протокола за опис на недвижим имот, съставен от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, е описан имот, находящ се в землището на гр. Брезово, на Зелениковско шосе. По тези съображения разгледаното възражение на въззиваемата страна е неоснователно.

4

Относно представените с молбата с вх. № 42163/26.05.2022 г. писмени доказателства, както следва:

- протокол от 18.02.2021 г. за посещение на адрес гр. Пловдив, ул. „Поп Тачо“ № 2 (лист 32 от делото);

- протокол от 26.02.2021 г. за посещение на адрес гр. Пловдив, ул. „Поп Тачо“ № 2 (лист 31 от делото);

- пощенски плик с клеймо от 10.01.2022 г. до „Винарска Изба БрезовоБългария“ АД на адрес ул. „Поп Тачо“ № 2 (лист 28-30 от делото), върната като непотърсена;

- пощенски плик с клеймо от 20.11.2019 г. до „Винарска Изба БрезовоБългария“ АД на адрес ул. „Поп Тачо“ № 2 (лист 25-27 от делото), върната в цялост;

- пощенски плик с клеймо от 08.11.2019 г. до „Винарска Изба БрезовоБългария“ АД на адрес ул. „Поп Тачо“ № 2 (лист 22-24 от делото), върната като непотърсена;

- пощенски плик с клеймо от 09.12.2019 г. до „Винарска Изба БрезовоБългария“ АД на адрес ул. „Поп Тачо“ № 2 (лист 19-21 от делото), върната като непотърсена, то всички те са насочени към установяване невъзможност лицето да бъде открито на много по-късни дати, всяка от които обективно попада след момента на извършеното отбелязване в наказателното постановление по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Предпоставките, за да се счита НП за връчено по този ред, следва да са доказани към момента на отбелязването, тоест към дата 25.04.2019 г. В представените от ТД на НАП – Пловдив документи са удостоверени търсения в периода от месец ноември 2019 г. до 2022 г., следователно нито едно не е годно да докаже фактическата обстановка към интересуващия делото момент.

По-същественият недостатък, опорочаващ коментираните действия, е, че те са насочени към търсене на лицето на адрес, различен от дължимия и на който то публично е оповестило, че следва да бъде извършвана кореспонденцията с него. Горепосочените протоколи и писма касаят адрес гр.