Решение № 6014 от 07.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6014 гр. София, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110105103 по описа за 2022 година

Страни в производството са ищецът *** Ц. с ЕГН **********, гр. София, ж.к.

Младост 3, бл.340, вх.3, eт.1, ап.66 и ответникът М*** с булстат ***, гр. София, ул. Дякон Игнатий №3.

Предявен е иск по чл.439 ГПК за признаване за установено, че е погасена за ответника възможността да събере принудително сумите по изп.лист от 24.8.2011г. по гр.д.

№19048/2008г. на СРС, 34 състав, въз основа на който е образувано изп.д. №2039/2021г. на ДСИ при СРС: 438,20лв.-обезщетение за ползване на недвижим имот на отпаднало основание в периода 1.4.2005г.-16.8.2005г., ведно със законната лихва от 9.7.2008г. до плащането, 9,59лв. – лихва върху главницата за периода 19.3.2008г.-10.5.2008г. и 70лв. разноски.

Ищецът сочи, че изпълнителният лист е издаден срещу ****, действаща като ****“, рег. по ф.д. № 21540/1992г., която починала през 2016г., а ищцата е неин единствен наследник.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че давността е била прекъсвана с образуване на изп. д.

№30066/2012г. на ДСИ при СРС; както и по изп.д. № 205/2015г. по описа на ДСИ при РС – гр. Ботевград /където е било препратено/. С молба от 25.11.2015г. *** *** поискала да погаси задължението си на части, а на 9.2.2016г. било сключено споразумение, с което изпълнението било спряно. Плащания не били извършени и на 28.2.2018г. ищецът поискал изпълнението да бъде възобновено. На 9.3.2018г. изп.д. № 205/2015г. по описа на ДСИ при РС – гр. Ботевград било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Било образувано ново изп.д. №2039/21г. по описа на ДСИ към СРС.

Спори се дали давността е прекъсвана.

В тежест на ответника е да установи, че е предприел действия, прекъсващи давността.

1

По изп. д. №30066/2012г. на ДСИ при СРС и изп.д. № 205/2015г. по описа на ДСИ при РС – гр. Ботевград се установява, че за гореспосочените суми е постановено влязло в сила съдебно решение от 27.11.2009г. на СРС, 34 състав. Изпълнителен лист е издаден на 24.8.2011г., молба за образуване на изпълнително дело с искане за предприемане на изпълнителни действия е подадена на 15.3.2012г. Подавани са следващи молби за предприемане на изпълнителни действия, вкл. от 7.8.2015г. Освен това се установява, че на 13.10.2015г. длъжникът е подал молба да плаща задължението разсрочено, между страните е сключено споразумение за разсрочено плащане от 9.2.2016г. и по искане на взискателя изпълнителното дело е спряно на 24.2.2016г. Взискателят е поискал възобновяване на изпълнението поради неизпълнение на споразумението с молба от 7.2.2018г., но ДСИ е прекратил производството на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК. На 10.8.2021г. взискателят е подал нова молба за образуване на изпълнително дело /изп.д. №2039/21г. по описа на ДСИ към СРС/ с искане за предприемане на изпълнителни действия.

От правна страна съдът намира, че в случая възможността вземанията на ответника да се съберат по принудителен ред се погасява с изтичане на 5-годишен период от влизане в сила на съдебното решение /чл.117, ал.2 ЗЗД/. С първото искане за предприемане на изпълнителни действия от 15.3.2012г. давността е прекъсната и спряна до 26.6.2015г., тъй като до приемане на ТР №2/26.6.2015г., важат постановките на ППВС №3/1980г., според които докато трае изпълнителният процес давност не тече. Наложен е запор на банковите сметки на длъжника на 21.3.2013г. На 21.2.2014г. взсикателят е поискал налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, на 25.4.2014г. – налагане на възбрана на ид.ч. от недвижим имот, следователно към датата на приемане на ТР №2/26.6.2015г. изпълнителното дело не е било перемирано. Следващите прекъсвания на давността са от 7.8.2015г. – с искането на взискателя за опис на ид.ч. на недвижимия имот, и от 9.2.2016г. – с признаването на вземането. На 24.2.2016г. изпълнителното производство е спряно по искане на взискателя, като по спряното изпълнително производство давност не тече.

Давността е започнала да тече отново с подаване на молба за възобновяване на производството от страна на взискателя на 7.2.2018г. и е прекъсната с подаване на молба за предприемане на изпълнителни действия по новото изп.д. №2039/21г. по описа на ДСИ към СРС от 10.8.2021г.

Следва да се посочи, че перемпцията има правно значение за прекъсването на давността при действието на ППВС №3/1980г., тъй като до обявяването му на изгубило сила на 26.6.2015г. с т.10 от ТР №2/26.6.2015г. новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело. /Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/. Съгласно цитираното Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик ***в, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в 2 ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.

Предвид изложеното, съдът намира, че давността за процесните вземания не е изтекла, исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Относно разноските: При този изход на делото разноски се дължат на ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Воден от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от *** Ц. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Младост 3, бл.340, вх.3, eт.1, ап.66, срещу М*** с булстат ***, гр. София, ул. Дякон Игнатий №3, иск за признаване за установено, че е погасена за ответника възможността да събере принудително сумите по изп.лист от 24.8.2011г. по гр.д. №19048/2008г. на СРС, 34 състав, въз основа на който е образувано изп.д. №2039/2021г. на ДСИ при СРС: 438,20лв.-обезщетение за ползване на недвижим имот на отпаднало основание в периода 1.4.2005г.-16.8.2005г., ведно със законната лихва от 9.7.2008г. до плащането, 9,59лв. – лихва върху главницата за периода 19.3.2008г.-10.5.2008г. и 70лв. разноски.

ОСЪЖДА *** Ц. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Младост 3, бл.340, вх.3, eт.1, ап.66, да плати на М*** с булстат ***, гр. София, ул. Дякон Игнатий №3, сумата 100лв. съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3