Определение № 65 от 05.02.2025, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 34/2025
- Вид
- Определение № 65
- Подписан
- 05.02.2025
- В сила
- 05.02.2025
- Състав
- Румяна Стоева Калошева Манкова, Росица Желязкова Темелкова, Събина Ненкова Христова Диамандиева
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 210, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 65 гр. Бургас, 05.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:
Събина Н. Христова Диамандиева
Росица Ж. Темелкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20252000500034 по описа за 2025 година Производството е по чл. 122 ГПК.
С определение № 247/28.01.2025 г., постановено по гр.д. № 132/2025 г.
Бургаският окръжен съд е повдигнал препирня за подсъдност пред настоящата инстанция за определяне на компетентния съд, който да разгледа исковете на И. В. В.-А.против Н. Н., предявени с искова молба, вх. № 32140/02.08.2024 г.
С определение № 112/07.01.2025 г., постановено по гр.д. № 5288/2024 г.
Бургаският районен съд е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд - Бургас. В мотивите е посочено, че допустимостта на евентуално предявените искове е обусловена освен от общите за всички искове процесуални предпоставки и от изискването съединените искове да са родово и местно подсъдни на сезирания съд. Приел е, че ако връзката между исковете е от такова естество, че въпреки различната им родова подсъдност разделянето е недопустимо, какъвто е спорът по настоящото дело, той следва да се разгледа от окръжния съд.
Гр.д. № 5288/2024 г. е образувано по исковата молба на И. В. В.-А. против Н. Н. за заплащане на сумите 40 500 лв. - представляваща уговореното и неплатено допълнително трудово възнаграждение за извършена работа, обвързано с финансовите резултати на работодателя за 2021 г., ведно със законната лихва за забава в размер на 12 415,67 лв , считано от 01.01.22 г. до 29.07.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 40 500 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането и сумата 2 400 лв., представляващо уговорено и неплатено трудово възнаграждение за придобит ценз за 2021 г., ведно със законна лихва в размер на 429,20 лв. за периода от 01.07.2021 г. до 29.07.2024 г.; и в размер на 367,87 лв. за периода от 01.01.2022 г. до 29.07.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата 2 400 лв., считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В обстоятелствената част на 1 исковата молба ищцата твърди, че вземанията й произтичат от договор, сключен с ответника, наречен договор за поръчка от 22.10.2010 година. За този договор се твърди, че по същество е допълнително споразумение към съществуващ от 1998 година трудов договор с ответника, по силата на който ищцата е заемала длъжността технически секретар. С исковата молба са предявени два обективно съединени иска: главен - за заплащане на горепосочените суми за основание допълнително споразумение по трудов договор от 01.10.1998 г. и евентуален - за заплащане на същите суми на основание договор за поръчка, който ищцата квалифицира като граждански договор само при условие, че се отхвърли главният иск /в този смисъл е уточнението на предявените искове в молба от 18.12.2024 г. на л. 98 от делото на РС/.
При това съдът намира, че предявените при условията на евентуалност искове са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ГПК предвижда, че с една искова молба ищецът може да предяви срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. В случая евентуално предявеният иск, с оглед на неговата цена е подсъден на окръжния съд като първа инстанция - чл. 104, т. 4 ГПК. Поради това и при положение, че производството по двата иска не следва да се разделя, делото следва да бъде разгледано от окръжния съд.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 122 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИСКЪТ на И. В. В.-А. против Н. Н. за заплащане на сумите 40 500 лв. представляваща уговореното и неплатено допълнително трудово възнаграждение за извършена работа, обвързано с финансовите резултати на работодателя за 2021 г., ведно със законната лихва за забава в размер на 12 415,67 лв., считано от 01.01.22 г. до 29.07.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 40 500 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането и сумата 2 400 лв., представляващо уговорено и неплатено трудово възнаграждение за придобит ценз за 2021 г., ведно със законна лихва в размер на 429,20 лв. за периода от 01.07.2021 г. до 29.07.2024 г.; и в размер на 367,87 лв. за периода от 01.01.2022 г. до 29.07.2024 г.,ведно със законната лихва за забава върху сумата 2 400 лв.,считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане да бъде разгледан от ОКРЪЖЕН СЪД - БУРГАС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2
3