Решение № 42 от 14.06.2021, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. , 14.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Донка Ив. Паралеева като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Административно наказателно дело № 20211860200026 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЯН. Р. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.З., ул.

„**************“ №2, вх.А, ет.5, ап.15 срещу Наказателно постановление /НП/ № 618/15.01.2021 г., издадено от Директора на РДГ-София, с което на основание чл.257, ал.1, т.1 и чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите, заповед №РД 49-199/16.05.2011г. на министъра на земеделието и храните и чл.53, ал.1 и ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на жалбоподателката са наложени две отделни административни наказания: 1. глоба в размер 300 лв. за нарушение на чл.257, ал.1, пр.2, т.1 вр. чл.188, ал.3 вр. чл.190, ал.2, т.1 от Закона за горите /ЗГ/ - за неупражнен контрол, вследствие на което са отсечени 43 бр. дървета от бук, немаркирани с контролна марка; 2. глоба в размер 300 лв. за нарушение на чл.257, ал.1, пр.2, т.1 вр. чл.188, ал.3 вр. чл.190, ал.2, т.1 от Закона за горите /ЗГ/ - за неупражнен контрол, вследствие на което са изградени 2 бр. тракторни пътища с дължина 100м. и 120м., които не са отразени в одобрения технологичен план за подотдела.

В жалбата се сочи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи наказателното постановление.

Такова нарушение била липсата на конкретна дата на извършване на нарушението, като при липса дори на един от реквизитите по чл.42 (за АУАН), съответно- чл.57 ЗАНН (за НП), наказателното постановление било незаконосъобразно. На следващо място в жалбата се сочи, че липсват каквито и да е доказателства, че за периода от 06.12.2019г. до 17.07.2020г. са отсечени 43 бр. дървета и са изградени два броя тракторни пътища, а изводът, че жалбоподателката е нарушила чл.257, ал.1, т.1 ЗГ се градят според нея именно на този факт.

Освен това, предположението за периода на извършване на нарушението не почивало на 1 никакви факти, а недоказаността на времето на извършване на нарушението водела до недоказаност на извършване въобще на нарушението, тъй като не можело да се твърди кога точно жалбоподателката е „бездействала“, предвид че не е установено кога е извършена незаконната сеч и са направени пътищата. В жалбата се сочи още, че неустановяване на времето на сечта и направата на пътищата препятства преценката дали е била налице обективна възможност на тази дата тя да изпълнява служебните си задължения, тъй като за периода от 27.01.2020г. до 21.02.2020г. жалбоподателката е била на очни занятия, а от 30.03.2020г. вече е служител на ТП „ДГС“- Пирдоп, т.е. през по-голямата част от сочения в АУАН и НП период не е била на работа. Относно посочените в НП 2 бр. изградени тракторни пътища жалбоподателката заявява, че има доказателства, че са били изградени през месец април 2020г., когато тя вече не е била служител на Общинско звено „Гора“ към община З.. Изложеното се счита, че влече съществени нарушения, които са основание за отмЯ. на обжалваното НП.

Впоследствие жалбоподателката е ангажирала допълнителни мотиви към жалбата чрез упълномощения адв.М.П.. В допълнението към жалбата се сочи, че е допуснато съществено нарушение на производствените правила, изразяващо се в липсата на компетентност на контролния орган да състави АУАН, тъй като чл.274, ал.1, т.3 ЗГ предвижда за горските територии на територията на съответната община нарушенията да се установяват с актове на кметове или лица, заемащи длъжности в общински структури, за които се изисква лесовъдско образование, поради което служителите на РДГ не са компетентни да установяват нарушения във връзка с изграждането на пътища и добив на дървесина. На следващо място, АУАН бил съставен със свидетел Н.М., който не е присъствал при установяване на нарушението, което е в нарушение на чл.40, ал.1 ЗАНН, тъй като е имало достатъчно лица, които са присъствали на установяване на нарушението. Освен това, в Констативния протокол липсвала година на установяване на нарушението, като административнонаказателният орган /АНО/ се опитал да санира този пропуск като е дописал годината – 2020г., без да става ясно от къде черпи основание да сочи именно тази година, а и пропускът имал такъв характер, че не можел да бъде саниран по избрания начин.

Този пропуск препятствал и възможността да се установи на коя дата точно е установено нарушението, а от там не ставало ясно и дали АУАН е съставен в 3-месечния срок от установяване на нарушението. На следващо място, адв.П. сочи, че доверителката му не е осъществявала трудова дейност в община З. през по-голямата част от процесния период между 06.12.2019г. и 17.07.2020г., тъй като след 27.03.2020г. трудовите й правоотношения с община З. са били прекратени. Така се поставяло под основателно съмнение авторството на деянието заради обективната невъзможност на Я.П. да извърши нарушението през част от посочения период, тъй като не е била длъжностно лице по смисъла на чл.108, ал.2 ЗГ.

Според адв.П. самият факт на посочване на период от време за извършване на нарушението води до незаконосъобразност на НП, тъй като ЗАНН не предвижда наличието на продължавано административно нарушение. На следващо място адв.П. счита, че е налице опит на АНО да изправи неправилно посочената от актосъставителя цифрова квалификация 2 на деянието, така че същата да кореспондира с обстоятелствената част на АУАН-а. между АУАН и НП не съществувало единство на словесното и цифрово описание на нарушения закон, тъй като в АУАН било записано, че Я.П. не съобразява правилото за поведение, разписано в чл.257, ал.1, т.1 и т.3 и чл.190, ал.1, т.1 и т.2 ЗГ, докато в НП е посочено, че жалбоподателката е нарушила чл.257, ал.1, т.1, пр.1 и чл.190, ал.2, т.1 ЗГ. Това според адв.П. е порок, който не подлежи на саниране на етап издаване на НП. На следващо място, АНО не бил съобразил разпоредбите на чл.17 и чл.18 ЗАНН и наложил две отделни административни наказания за едно и също нарушение- неупражнени контролни правомощия. От фактическото описание на административното нарушение било видно, че гжа П. е наказана за нарушение, извършено в условията на допустителство, а съгласно чл.10 ЗАНН допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ, а такова предвиждане в Закона за горите нямало. Отделно от това, не било доказано това допустителство, тъй като не е установено по несъмнен начин, че същата е знаела, че друго лице осъществява незаконна направа на пътища и сеч, а и тя няма нормативно задължение да пази подотделите денонощно, за да не осъществи някой в тях неправомерно деяние, още повече, че в действителност през по-голямата част от сочения период Я.П. не е била служител на община З. и не е била отговорна за опазването на процесните подотдели.

Нямало как в случая да се установи връзка на „допустителя“ с деянието, наличието на интелектуален и волеви момент за извършването му и съответно вина като задължителен субективен елемент на нарушението. Друго съществено нарушение, допуснато от актосъставителя и АНО се сочи да е погрешната квалификация на деянието за направата на извозни пътища. След като за подотдела, където те са изградени, имало издадено позволително за сеч, то адресат на административнонаказателната норма се сочи, че е лицето, на чието име е издадено позволителното, а квалификацията на деянието е тази по чл.12б, ал.1, т.7 от Наредбата за контрола и опазването на горските територии. Липсвали в АУАН и НП конкретни факти, които да визират съставомерността на деянието, тъй като нарушенията не са описани пълно и точно. В АУАН не била указана и въззможността за депозиране на възражение в 3-дневен срок, което недопустимо ограничавало правото на защита на уличеното като нарушител лице. В допълнението на жалбата адв.П. отбелязва, че за подотдел 455 „е“ е издадено за първи път позволително за сеч едва след като Я.П. е била вече прекратила трудовите си правоотношения с община З., което обстоятелство изключва изначално възможността за търсене на административнонаказателна отговорност от Я.П., тъй като предпоставка за ангажиране на отговорността било наличието на издадено писмено позволително за мястото на установяване на нарушението и липсата на последното води до ангажиране на друг вид отговорност срещу съвсем друг извършител на деянието. Във връзка с всички изложени аргументи, адв.П. моли съда да постанови решение, с което да отмени издаденото на Я.П. НП поради неговата незаконосъобразност, неправилност и необоснованост.

В първото съдебно заседание жалбоподателката ЯН. Р. П. се явява лично, заедно с упълномощения адв.М.П. от АК-Пловдив, който я представлява и в последното съдебно 3 заседание, като през цялото време поддържа жалбата и допълнението към нея, а в хода по същество на делото моли съда да намери издаденото НП за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при грубо нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Поради подробно изложените в жалбата аргументи адв.П. моли да им бъдат присъдени сторените разноски по делото. В допълнение, след последното съдебно заседание, депозира писмени бележки, в които доразвива доводите от жалбата на основание на събраните в процеса доказателства. Адв.П. счита, че от свидетелските показания станало ясно, че посочените като начална и крайна дата на извършване на нарушението са произволно избрани и тяхното посочване не почива на каквито и да е факти. От показанията на актосъставителя С.Б. станало ясно, че за начална дата на извършване на нарушението е ползвал началната дата на издаване на позволителното за сеч в съседния подотдел, което няма каквато и да е логика. Липсата на конкретна дата за извършване на нарушението разколебавала цялата фактология по делото, включително авторството на деянието. Свидетелят М. пък заявил с категоричност, че е установил нарушенията през януари 2020г. и е уведомил РДГ, т.е. става ясно, че АУАН е съставен след изтичане на тримесечния преклузивен срок от установяване на нарушението, предвиден в ЗАНН. Последното само по себе си следвало да води до отмЯ. на НП. Логични пък били свидетелските показания на инж.К., според който процесните пътища са съществували в подотдела, били са предвидени по технологичен план, освен това тяхното почистване било извършено през април-май, когато Я.П. вече не е била служител на Община З.. Показанията на И.К. кореспондирали и с показанията на свидетеля Г.Г., тъй като и двамата посочват, че вероятната причина за извършване на установените нарушения е допуснатата от свидетеля Г. грешка при очертаване на лявата част на подотдела. При погрешно поставени граници за подотдела, за г-жа П. било изначално невъзможно да предположи, че дървесина се сече в друга буква от отдела. С оглед на събраните доказателства и предвид, че не било установено по категоричен начин дали, кога и от кой е извършена незаконната сеч, се иска от съда да отмени обжалваното НП.

Въззиваемата страна Регионална Дирекция по горите- София /РДГ-София/ не изпраща представител в проведените съдебни заседания. Депозира се писмена защита от директора на РДГ-София, с която се иска от съда да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно във връзка с изложените в текста на съпроводителното писмо по чл.60, ал.2 ЗАНН и допълнителни доводи. Сочи се, че в АУАН и НП пълно и точно е описано нарушението, времето и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са нарушени. Описаното деяние представлявало административно нарушение, установено от овластено длъжностно лице, а НП било издадено от упълномощено лице. Правилно бил приложен законът при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. Безспорно бил доказан фактът на извършеното нарушение и че то е извършено от лицето, посочено в АУАН и НП.

Не били налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, тъй като не се доказвала по-ниска степен на опасност в сравнение с предвидената от закона, а нарушението засягало важни обществени 4 отношения. Размерът на санкцията бил правилно индивидуализиран. С оглед на тези доводи, въззиваемата страна моли съда да постанови решение, с което да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно. Изразява становище за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на жалбоподателя. Претендира юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда размер.