Решение № 91 от 22.05.2025, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Балчик, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело № 20243210100019 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявена искова молба от И. К. И. с ЕГН********** с настоящ адрес в гр. ****, кв. ****, ***, чрез адв. Д. Г., против „****“АД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление **** .

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор.

В срок е депозиран и предявен насрещен иск от „****“АД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление **** .

С насрещната искова молба дружеството моли съдът да постанови решение с което И. К. И. да бъде осъден да му заплати непогасена, изискуема и падежирана главница в размер на 563,50 лева, представляваща главица по част от първа вноска и вноските от втора до девета, договорна лихва в размер на 420,79 лева за периода от ****., както и предсрочно изискуема главница по кредита в размер на 1412,63 лева по скл. помежду им Анекс **** към Договор за кредит ****.

В условията на евентуалност ако съдът прецени, че процесният договор е недействителен да осъди И. да заплати на дружеството сумата в размер на 1915 лева, с която И. се е обогатил за сметка на **** АД.

Съдът като взе предвид депозираните молби и депозираните по тях писмен отговор, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът твърди, че на **** г. е сключен Договор за потребителски кредит ****.

По силата на сключения Договор за заем, Кредиторът предоставил на Кредитополучателя сума в размер 1,500.00 лв. (хиляда и петстотин лева), при 1 следните условия: лихвен процент - 40.54%, годишен процент на разходите (ГПР)- 49.00% срок на погасяване - 12 месеца, обща сума за връщане 1,849.44 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки).

Съгласно т. 5.1 .-5.3. от Договора за заем ищецът е следвало в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита да:

- Осигури банкова гаранция в размер сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора.

-Осигури поне двама поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на Кредитополучателя по договора за кредит,като имало поставено изискване поръчителите да отговарят на следните условия:

-да имат нетен размер на осиг. доход в размер на 1,500.00 лева;

-да бъдат лица над 20 годишна възраст;

-да работят на безсрочен трудов договор;

-да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж;

-да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с Кредитора;

-да нямат неплатени осигуровки за последните две години;

-да нямат задължения към другите кредитни или финансови институции, или ако имат - кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Дни просрочие 0-30“.

В т. 5.6. от Договора било посочено, че в случай на неосигуряване на обезпечение съгласно сроковете и условията на т. 5.1 .-5.5. от Договора и Общите условия или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка за всеки календарен ден за който не е предоставил обезпечение.

Размерът на неустойката се определял индивидуално за всеки кредитополучател и бил изрично посочен в Приложение №1 към Договора за кредит и погасителния план.

Неустойката се начислявала и заплащала от Кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.

Твърди се, че към момента на предявяване на настоящия иск ищецът е изплатил общо сума в размер на 2,927.15 лв. (две хиляди деветстотин двадесет и седем лева и петнадесет стотинки), за което представя 10 бр. платежни нареждания.

Навеждат се доводи за нищожност на обезпечителната клауза, т.к. вземането, макар и да било именувано „неустойка“ нямало характер на такава, не притежавало присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава 2 функции.

Кредиторът го бил именувал „неустойка",с цел за да заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК,което представлявало икономическа облага, съставляваща печалба за търговеца, скрита под формата на неустойка.

Предвидената „неустойка” не изпълнявала обезщетителна функция, тъй като тя не зависила от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение.

На следващо място се твърди,че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излиза извън присъщата й обезпечителна функция и санкционната функция.

Твърди се,че въпросната клауза заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, без от него да произтичат вреди. Твърди се, че е налице кумулиране на неустойката за забава с мораторна лихва, което било недопустимо, като по този начин неустойката се отклонявала от основните си функции - обезпечителна и обезщетителна и предоставя сигурна печалба за кредитора. Заплащането й представлявало допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката й в договора, противоречи на добрите нрави, не отговаряла на изискването за добросъвестност и водила до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което представлявала неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП.

Твърди се, че посочената клауза за неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието й с добрите нрави и поради изключително завишения размер на неустойката спрямо отпуснатата сума.

Твърди се, недействителност на договора за кредит, т.к., съгл. разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т. 10 - годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.

Процесният договор за кредит и приложението към него формално отговаряли на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото в документите е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя, но размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответствали на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения.

Твърди се, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Твърди се че договорът за заем е нищожен и на още няколко основания:липсата на описание как е формиран ГПР,методика за формирането му,посочване в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.

3

Това е породило правния интерес на ищеца от завеждане на иска.

Отправил е петитум, с който иска съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че Договор за потребителски кредит **** от **** г. е нищожен на твърдените в исковата молба основания и на основание чл. 55, ал. 1,предложение първо от ЗЗД да бъде осъден ответника „****" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****" ****, **** да заплати на И. К. И., ЕГН **********, сумата в размер 1427,15 лева, която сума представлява сбор на заплатени без основание суми (предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК) за лихви, такси и неустойки съгласно договора за заем.

В условията на евентуалност, е предявен иск,с който да бъде признато за установено, че клаузата, касаеща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение от Договор за потребителски кредит **** от ****г. е нищожна на твърдените в исковата молба основания и на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД да бъде осъден ответника „****" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****" ****, **** ,да заплати на И. К. И., ЕГН **********, сумата в размер на 956.51 лева , която сума представлява сбор от сумите по перо неустойка за вноски №1-7 съгласно погасителния план към договора, сборувани с три дни от вноска №8 окончателното погасяване на задълженията по кредита, които суми са платени без основание по неравноправна клауза.

Моли да бъде присъден адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал.

1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е последвал писмен отговор от ответната страна.

Ответника счита,исковете за изцяло неоснователни и необосновани.

Направени са възражения относно твърденията на ищеца,за нищожност на скл.договор.

Договора бил скл.чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща. уеб-сайт и телефон), във формата на електронен документ и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „****” АД.

Сключването на договора за кредит бил иницииран от И. и за да получи кредит, ищеца е попълнил Заявка за кандидатстване, като е посочил, че желае да получи заема по банков път. В края на Заявката за кандидатстване и с оглед успешното й попълване ищеца бил потвърдил, че се е запознал и се съгласявал с Общите условия на ,.****” АД, приложими към договора за кредит, като приемането на Общи условия било необходимо условие за изпращане на заявката.

След подаване на Заявката за кандидатстване от страна на И. К. И., същият е получил ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (СМС) на посочения от него в заявката телефонен номер, както и линк на посочената от него електронна поща. С краткото електронно (СМС) съобщение и линка на електронната поща се удостоверявало, че лицето, което 4 желае да получи кредита е именно лицето, което е подало заявката за кандидатстване и че това били неговите лични данни. След получаване на линка И. К. И. е потвърдил заявката си за кандидатстване за кредит, като е активирала въпросния линк, при което след се зарежда част от уеб сайта на дружеството последния бил въвел ПИН кода на заявката и е потвърдил искането си за получаване на кредита при сроковете и условията съгласно заявката.

След успешното потвърждаване на заявката. „****" АД е разгледал предоставената от И. К. И. информация и въз основа на тази информация и след проверка в Централния кредитен регистър е одобрил И. К. И. за искания от него кредит. След одобряване на било изпратено до електронната поща на И. К. И. Договор за кредит ****, заедно с приложимите Общи условия на „****” АД, също така Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като в мейла е прикачил два броя линка - „Приеми договора" и „Откажи договора“,като И. бил активирал линка „Приеми договора".

Направено е възражение и се оспорват твърденията на ищеца, че предвидената неустойка в сключения между страните договор била недействителна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, на основание чл.

143 от ЗЗП, както и поради заобикаляне на закона на основания чл. 21 от ЗПК, включително поради надхвърлянето на нейните функции, присъщи на всяка неустойка, следователно поради накърняване на добрите нрави.

Твърди,се че условията на сключения между ищеца и ответното дружество и ищец по насрещния иск , потребителски кредит, ведно с Погасителния план, явяващ се неразделна част от него, пряко кореспондират с действащите норми на материалното право и водят до законосъобразни правни последици, като не са в противоречие нито със закона, нито с добрите нрави.

Направени са възражения и се оспорват твърденията на ищеца, че сключеният между „****” АД и кредитополучателя Договор за потребителски кредит е недействителен (нищожен) поради липса на условията за прилагане на договорения лихвен процент - на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК,като в договора за кредит изрично е установен годишният лихвен процент на кредита, а именно 41% и условията за прилагането му.Лихвата в договора била фиксирана, а не плаваща и не е свързана с референтен лихвен процент, поради което такъв не бил посочен в договора.