Решение № 1126 от 02.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1126 гр. София, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20231000500085 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 263110 от 07.10.2022г., постановено по гр. д. № 10292/2020г., Софийски градски съд, І ГО, 5 състав, е осъдил П. да заплати на М. В. Н. сумата от 1 800 лева по иска с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. първо от ЗОДОВ за обезщетяване неимуществените вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 1 от НК, за което ищецът е оправдан с присъда по нохд № 9233/2017г. на СРС, НО, 132 състав, като е отхвърлил иска за разликата над присъдения размер от 1 800 лева до пълния предявен размер от 26 000 лева. С постановеното решение СГС, I ГО, 5 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М. В. Н. сумата от 10,97 лева - съдебни разноски.

Срещу постановеното решение в частта, в която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния предявен размер е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, чрез процесуалния му представител. В жалбата се твърди, че постановеното решение в обжалваната му част е неправилно, поради противоречие с материалния закон. Релевира се оплакване, че размерът на определеното от първоинстанционния съд обезщетение е необосновано занижен и не съответства на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и на трайната съдебна практика. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната му част и да постанови друго, с което са 1 уважи претенцията за неимуществени вреди в пълния претендиран размер.

Въззиваемата страна – Прокуратурата на РБ не е подала отговор в срока по чл. 263 ГПК, изпратила е представител в о.с.з., който оспорва въззивната жалба на насрещната страна.

Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Предмет на разглеждане е предявен иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

С обжалваното решение СГС, І ГО, 5 състав, е уважил предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата от 1 800лв., като е приел, че са налице всички законови основания, за да бъде осъден ответникът. Първоинстанционният съд е приел за неоснователна исковата претенция до пълния заявен размер, като е посочил, че макар поведението на ищеца да не съставлява престъпление, то същото е укоримо от морална гледна точка и е самостоятелно основание за накърняване авторитета на ищеца и отдръпването на роднини и приятели от него. Посочил е, че по делото са останали недоказани голяма част от твърденията на ищеца, изложени в исковата молба.

Въззивният съд, с оглед правомощията си, счита, че обжалваното решение е изцяло валидно и допустимо в обжалваните части, което обуславя възможността за настоящата инстанция да се произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и задължителните указания по приложение на посочената норма, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т.д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предмет на разглеждане във въззивното производство е решението в неговата отхвърлителна част. Решението на първата инстанция, като необжалвано, е влязло в сила в осъдителната част до размера на сумата от 1800лв., поради което със сила на пресъдено нещо са установени всички предпоставки , за да бъде ангажирана отговорността на ответника.

Във връзка с доводите във въззивната жалба на ищеца, които са свързани единствено с правилното приложение на правната норма на чл. 52 2

ЗЗД, въззивната инстанция приема следното:

В настоящия случай, ищецът е бил обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер: по чл. 152, ал. 1, т. 1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години, като същото представлява тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

По делото не се спори, а и от събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че на 15.01.2017г. е била издадена „Заповед за задържане на лице“ за 24 часа, на основание чл. 73, ал.1 ЗМВР, а с Постановление от 11.04.2017г. ищецът е привлечен като обвиняем, като на ищеца е взета постоянна мярка за неотклонение „Подписка“. С присъда от 17.04.2018г. по НОХД № 9233/2017 г. състав на СРС е признал подсъдимият М. В. Н. за невиновен в извършването на обвинението и го е оправдал. С решение от 15.06.2020г. СГС, 10 състав по НОХД № 4840/2017г. е потвърдил първоинстанционната присъда, като страните не са формирали спор пред въззивната инстанция, че тя е влязла в сила на 15.06.2020г.

Отрицателните изживявания на ищеца са установени от събраните гласни доказателства на свидетеля Б. Ц. С. – живееща заедно с ищеца от 2016г. Свидетелката заявява, че знае, че срещу М. се е водило наказателно производство през 2017 г., като той е бил обвинен в изнасилване на найдобрата приятелка на свидетелката. Свидетелката споделя, че преди наказателното дело ищецът бил много емоционален „отворен към живота“, с „идеи за бъдещото“, ползвал се с авторитет, но след повдигане на обвинението психиката му се „сринала“, получавал главоболие, срамувал се, че е обвинен в такова „срамно и позорно нещо“. Излага, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно дело били принудени да променят местоживеенето си от град София в град Велинград, тъй като наемодателката разбрала за обвинението срещу ищеца. Сочи, че в по-малкия град М. срещнал трудности при намирането на работа. Споделя, че приятели и познати, започнали да го избягват, комшиите също разбрали и започнали да шушукат.

Въпреки оправдателната присъда, ищецът не бил същият, изпитвал повече страх и изгубил самочувствието си.

Съдът кредитира показанията на свидетелката в описаната част, като съобразява и разпоредбата на чл. 172 ГПК и евентуалната заинтересованост на свидетелката.

Пред първата инстанция е приложено като доказателство НОХД №9233/2017г. по описа на СРС и ВНОХД №4840/2018г. по описа на СГС, ведно с досъдебното производство.

За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да вземе предвид всички установени по делото правнорелевантни факти, да приложи обществения критерий за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД, да съобрази константната съдебна практика, включително задължителната такава, намерила израз в т.

3

11 (раздел ІІ от мотивите към нея) от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и формираната по приложението на чл. 52 ЗЗД практика на ВКС. Съгласно трайно установената практика, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Конкретно при исковете по чл. 2 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; дали е взета, както и вида на взетата мярка за неотклонение; другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - професия, професионална реализация, обществен отзвук, семейство, приятели и пр. Обезщетението за неимуществени вреди по ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от това увреждане. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими, като глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, но най-вече трябва да съответства на особеностите на конкретния случай.

С оглед тези принципни постановки и обсъдените доказателства, настоящият съдебен състав, взе предвид, че ищецът е бил обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години, което обстоятелство безспорно му е причинило притеснения, напрежение и несигурност, че може да бъде осъден. На следващо място, съобрази, че образуваното срещу ищеца наказателно производство е оказало негативно въздействие върху психо-емоционалното състояние на ищеца. Настъпила е промяна в неговото поведение – преди обвинението - бил общителен и оптимист за своето бъдеще, а след това потиснат, с понижено самочувствие.

Съобрази, че ищецът е изпитвал огромен срам, поради естеството на обвинението, затворил се в себе си и нямал желание да общува. Тежко изживял и настъпилата промяна в поведението на своите приятели и близки, които, научавайки за наказателното дело, се отдръпнали от него. Съдебният състав взе предвид и установеното обстоятелство, че ищецът и жената, с която живеел на съпружески начала, били принудени от тяхната наемодателка да напуснат жилището в София, което безспорно им е създало допълнителни неудобства. Това са все обстоятелства, които водят да присъждане на по4 голям размер на обезщетение за неимуществени вреди и които, както се поддържа в жалбата на ищеца, не са били оценени в достатъчна степен от първоинстанционния съд. В този смисъл настоящият въззивен състав намира за частично основателни възраженията на жалбоподателя. От друга страна, въззивният състав взе предвид, че наказателното преследване не е причинило на ищеца трайни последици върху здравословното му състояние. Не се доказаха твърденията му, че вследствие на обвинението е било накърнено „доброто му име и авторитета му“ – по делото няма данни с какво име се е ползвал ищецът преди да бъде обвинен. Съдът взе предвид и взетата мярка за неотклонение спрямо ищеца, която е най-леката такава и която не поставя лицето в принудителна изолация от неговите близки и обществото и не ограничава гарантирани му от Конституцията права. Съдът съобрази, че наказателното производство е приключило в рамките на 3 години и 2 месеца, което не е голяма продължителност, имайки предвид, че съдебното производство е преминало през две инстанции, поради това съдът счита, че същото е продължило в рамките на разумния срок. Съдът отчита и обстоятелството, че още на първа инстанция ищецът е бил оправдан, което неминуемо е довело до намаляване на неговите притеснения. От събраните доказателства не се установи ищецът да е преживял терзания и притеснения в интензитет по-голям от обикновения в подобни случаи. Следва да се посочи, че съдът не намира причинна връзка между воденото наказателно производство и преместването на ищеца да живее във Велинград. Съдът съобрази и съществуващата в страната икономическа обстановка към датата на влизане в сила на оправдателната присъда, като един от критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Преценката на гореизброените обстоятелства мотивира настоящата инстанция да определи сумата от 5000 лв. за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.