Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 71 от 17.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 96/2025
Вид
Решение № 71
Подписан
17.04.2026
В сила
27.05.2026
Състав
ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА, АНЕТА ИЛИНСКА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Велико Търново, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500096 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 619/20.11.2024 година по гр. д. № 979/2023 година на Окръжен съд Велико Търново „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на З. К. К. сумата 120 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – причинени увреди на здравето, психологични травми, в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 25.08.2022 година, ведно с обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от датата на поканата за плащане към застрахователя – 9.09.2022 година, до окончателното погасяване на задължението.

Със същото решение „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на З. К.

К. сумата 6 350 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди – закупуване на медицински средства, лекарства и заплащане на медицински такси, в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 25.08.2022 година, ведно с обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от датата на поканата за плащане към застрахователя – 9.09.2022 година, до окончателното погасяване на задължението.

С посоченото решение е отхвърлен изцяло предявеният от З. К. К. против „ДЗИобщо застраховане“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за 1 застраховането, във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за сумата 1 988.72 лева – обезщетение за имуществени вреди – нанесени щети на ППС „Хонда ГЛ180Ц“, с рег. № ВТ 27 ***, в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 25.08.2022 година, ведно с обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от датата на поканата за плащане към застрахователя – 28.09.2022 година, до окончателното погасяване на задължението, като неоснователен и недоказан.

Със същото решение „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на З. К.

К. сумата 15 572.28 лева – направени по делото съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

С посоченото решение З. К. К. е осъдена да заплати на „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД сумата 5.35 лева – направени по делото съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

На основание чл. 236, ал. 1, точка 7 от ГПК в решението е посочена банкова сметка, по която длъжникът може да изпълни задължението си.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД, представлявано от юрисконсулт П. Н., против Решение № 619/20.11.2024 година по гр. д. № 979/2023 година на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над 70 000 лева до размер на 120 000 лева. Във въззивната жалба се изтъква, че присъденото от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинени телесни увреждания в размер на 120 000 лева е завишено с оглед принципа за справедливост, постоянната съдебна и застрахователна практика. Сочи се, че застрахователят е оспорил своевременно всички елементи от фактическия състав на деликта, релевирал е възражения за размера на предявената претенция като несъответстващ на реално настъпилите негативни последствия, които са в пряка причинно-следствена връзка с пътнотранспортното произшествие. В хода на съдебното производство пред Окръжен съд Велико Търново е установено, че проведената първа операция е лошо извършена, същата препятства нормалното заздравяване на счупената кост, води след себе си негативните последици на оздравителния процес, както и необходимостта от осъществяване на други операции. Пълномощникът на дружеството-застраховател смята за доказано при условията на пълно и главно доказване, че търпените от пострадалата болки и страдания към момента не са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента, като обичайният възстановителен период е между 3-4 месеца. Изпитваните понастоящем болки и страдания не са в резултат на деликта пряко и вида на получените увреди, а са вследствие на лошо извършена първа операция. Приетият от първостепенния съд за справедлив размер на обезщетението е изключително завишен, не съответства на съдебната практика при обезщетяване на аналогични вреди. Цитира се съдебна практика. Излагат се съображения, че обезщетение в размер на 70 000 лева е справедливо с оглед реално търпените от пострадалата болки и страдания, свързаните с тях неудобства, както и при отчитане на лошо извършената 2 оперативна интервенция, допринесла за по-бавното вида и степента на нейните увреждания. възстановяване, за увеличаване на

Направено е искане да се отмени Решение № 619/20.11.2024 година по гр. д. № 979/2023 година на Окръжен съд Велико Търново в обжалваната част и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли иска в тази част, в полза на „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД да се присъдят сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение съобразно изхода на спора; при уважаване на въззивната жалба да се отмени решението на първостепенния съд в частта за присъдените разноски при съобразяване на крайния изход на спора.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Д. Д. – пълномощник на З. К. К., в който излага съображения за нейната неоснователност.

В съдебно заседание процесуалният представител на З. К. К. оспорва въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 979/2023 година на Окръжен съд Велико Търново е образувано въз основа на предявени от адвокат Д. Д. – пълномощник на З. К. К., против „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД, „ЗД „Бул инс“ АД при условията на евентуалност искове. В исковата молба се твърди, че на 25.08.2022 година около 10.40 часа в гр. Бяла Черква, срещу магазин „Анди“ лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ВТ 23 ****, собственост на И. Й. П., управляван от И. Д. Д., отнема предимството на мотоциклет „Хонда ГЛ1800Ц“, с рег. № ВТ 27 ***, собственост и управляван от Д. Б. Г., поради което между двете превозни средства се реализира пътнотранспортно произшествие. З. К. К. пътувала с мотоциклета. По повод инцидента е образувано досъдебно производство № 322/2022 година на РУ Павликени.

При пътнотранспортното произшествие ищцата претърпяла увреждания на здравето, а именно: травма на ляв долен крайник в областта на подбедрицата – многофрагментна дислоцирана фрактура на лява тибиална кост; диафизарна фрактура на лява фибуларна кост с дислокация на костни фрагменти. Първоначално пострадалата е откарана с линейка в спешното отделение на болницата в гр. Паликени, но още при пристигането на медицинския екип на мястото на инцидента е препоръчано да се придвижи по най-бързия начин до гр. Плевен, тъй като счупването на крака е много лошо и при условие, че не се действа бързо и неотложно, може да се стигне дори до ампутация. По тази причина З. К. К. е откарана от съпруга си в МБАЛ „Сърце и мозък“, гр. Плевен. След консултация с ортопед и проведени рентгенови изследвания е взето решение за хоспитализация и оперативно лечение. Отначало кракът бил имобилизиран в Крамерова 3 шина, след което е извършена оперативна процедура с голям обем и сложност на таза и долния крайник – открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фибула.

Оперативната интервенция е осъществена със спинална упойка. На ищцата е въведен интрамедуларен тибиален пирон, заключен в статичен вариант. След инцидента З. К. К. се придвижва с помощни средства, което е довело до видима хипотрофия на бедрена и подбедрена мускулатура, ограничени движения в крайните фази в коленна и глезенна стави.

Към момента на депозиране на исковата молба ищцата изпитва силни болки в крака. По левия крак личат големи белези от операцията, които я притесняват и загрозяват външния вид; оплаква се от високо кръвно налягане, каквото не е имала преди пътнотранспортното произшествие. Въпреки, че трудно се придвижва, всеки месец тя посещава лекар в гр.

Плевен. Предстои и извършване на рехабилитация, каквато към момента не е възможно да се осъществи. До момента З. К. К. е в отпуск по болест.

Ищцата изживяла и силна уплаха, която и понастоящем е в активна форма, тъй като съпреживява случилото се отново и отново. От деня на пътния инцидент З. К. К. е с повишена тревожност, безпокойство, главоболие; трудно заспива, тъй като често си припомня пътнотранспортното произшествие. Ищцата посетила психиатър, който констатирал, че е с остра стресова реакция на стрес и посттравматично стресово разстройство; изписани са медикаменти, които приема.

З. К. К. изпитва затруднения със своето самообслужване, изпълнението на найелементарни ежедневни задачи. Първоначално след инцидента се налагало нейният съпруг да помага за всичко, включително да я къпе. И понастоящем той се грижи за домакинството, тъй като З. К. К. е в невъзможност да извършва каквато и да е работа, изпитва силни болки в крака.

Ищцата направила разходи за своето лечение – закупуване на медикаменти, заплащане на потребителски такси, пътни разходи (прегледите се осъществяват в гр. Плевен, а тя живее в гр. Павликени) общо в размер на 2 838.08 лева, подробно изброени по пера.

При пътнотранспортното произшествие са нанесени щети и на мотоциклет „Хонда ГЛ1800Ц“, които подлежат на обезщетяване, посочени в исковата молба.

Изготвената оферта за доставка на части и ремонт на пътното превозно средство е в размер на 1 988.72 лева, които З. К. К. претендира от „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД.

Ищцата е предявила застрахователна претенция по реда на чл. 380 от Кодекса за застраховането и застрахователят е отказал да изплати обезщетение.

С оглед евентуалното причиняване на вредоносния резултат от водача на мотоциклет „Хонда ГЛ1800Ц“, с рег. № ВТ 27 *** при недоказване на вината на водача на лекия автомобил и формиране на заключение, че вина за инцидента има единствено водачът на мотоциклета, описаните вреди подлежат на обезщетяване от „ЗД „Бул инс“ АД – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на мотоциклета.

З. К. К. е предявила претенция по реда на чл. 380 от Кодекса за застраховането 4 пред „ЗД „Бул инс“ АД, което не е заплатило застрахователно обезщетение в срока по чл.

496 от Кодекса за застраховането.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД да заплати на З. К. К. сумите:

1 000 лева – част от сумата 80 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – причинени увреди на здравето, психологични травми вследствие на пътнотранспортно произшествие, станало на 25.08.2022 година, ведно с обезщетение за забавено плащане, считано от датата на поканата за плащане от застрахователя – 9.09.2022 година, до окончателното погасяване на задължението;

2 838.08 лева – обезщетение за имуществени вреди – закупуване на медицински средства, лекарства, заплащане на медицински такси, в резултат на пътнотранспортно произшествие, станало на 25.08.2022 година, ведно с обезщетение за забавено плащане, считано от датата на поканата за плащане от застрахователя – 9.09.2022 година, до окончателното погасяване на задължението;

1 988.72 лева – обезщетение за имуществени вреди – нанесени щети на мотоциклет „Хонда ГЛ1800Ц“, с рег. № ВТ 27 ***, вследствие на пътнотранспортно произшествие, станало на 25.08.2022 година, ведно с обезщетение за забавено плащане, считано от датата на поканата за плащане от застрахователя – 28.09.2022 година, до окончателното погасяване на задължението, претендира и сторените разноски.