Решение № 80 от 16.12.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Търговище, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Търговско дело № 20243500900018 по описа за 2024 година

Иск с правно основание в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Производството е образувано по депозирана искова молба от Д. Х. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж. к. Р., бл. № 48, вх. Е, ет. 4, ап. 12, действаща чрез адвокат Г. Б. Х., с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв., предявен като частичен от 70 000 лв., ведно с лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя- 03.11.2023 година, както и иск за сумата от 5 868.25 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. Исковете са предявени против ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. Витоша № 89 Б, представлявано от К. Х. Ч. и Б.А. В. - изпълнителни директори.

Твърди се, че на при инцидента, настъпил на 10.10.2023 година ищцата е претърпяла сериозни телесни увреждания. Постъпва по спешност в „МБАЛ Търговище“ АД, с оплаквания от остри болки и ограничени болезнени движения в областта на тазобедрената става, с невъзможна походка, съпроводена с болеви синдром. Тя е хоспитализирана за периода от 10.10.2023 г. до 17.10.2023 г. Установени са следните увреждания: счупване на бедрената шийка, закрито вдясно, със скъсяване на дясната бедрена кост. На 13.10.2023 г. на ищцата била извършена оперативна интервенция, изразяваща се в тотална смяна на тазобедрената става с имплантиране на ендопротеза. След изписването от болничното заведение тя продължила лечението си в домашни условия. Първите месеци била изцяло на постелен режим и не е била в състояние да става от леглото и да се грижи за битовите си и физиологични 1 нужди, поради което се налагало близките й да я обслужват постоянно и да са изцяло ангажирани с осигуряването на ежедневните й потребности. Твърди се още, че възстановителният период продължава и към настоящия момент, като се очаква да отнеме поне още няколко месеца. Пострадалата изпитва болки в областта на фрактурата, които стават интензивни при движение и влошаване на времето. В момента тя се придвижва с помощни средства, не може да кляка, трудно се изправя, не може да ходи на дълги разстояния и да стои продължително време изправена.

Преживеният пътен инцидент рефлектирал както върху физическото, така и върху психическото здраве на ищцата. Вследствие на преживения силен стрес, се оплаква от понижено настроение, тревожност и нарушения на съня, често се връща към спомена за пътния инцидент и все още изпитва страх да не се повтори случилото се. Освен това, тя се тревожи, че с оглед претърпяната травма ще остане инвалид и ще бъде в тежест на близките си до края на дните си.

Във връзка с лечението си пострадалата е извършила разходи на обща стойност от 5868.25 лв.

С уведомление с изх. № 0-92-2073/02.02.2024 г., по описа на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД застрахователят е определил сумата от 30 000 лв. като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, както и пълния размер на претендираните имуществени вреди. Считат, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е в занижен размер и не отговаря на претърпените от нея болки и страдания.

Предвид изложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да й заплати застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие на пътен инцидент, настъпил на 10.10.2023 г. в гр. П., в размер 50 000 лв., предявен като частичен иск от 70 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на щетата пред застрахователя - 03.11.2023 г. до окончателното плащане на дължимата сума, както и застрахователно обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, вследствие на пътен инцидент, настъпил на 10.10.2023 г. в гр. П., в размер на 5 868.25 лв., ведно с законна лихва от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира разноски.

В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се изразява следното становище по исковите претенции: Не оспорва валидността на застрахователния договор по застраховка „Гражданска отговорност, сключен относно л. а. „Хонда CRV“, с peг. № Т****КК, към датата на процесното събитие. Не оспорват, че ищцата е предявила извънсъдебна претенция пред застрахователя на 03.11.2023 г., заведена като щета № ************* Твърдят, че е определил и изплатил застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди и 5868.25 лв. в резултат на ПТП, реализирано на 10.10.2023 г. В този 2 смисъл оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди, с твърдението, че същият е силно завишен. Отделно, в условията на евентуалност, счита, че предявеният размер не е редуциран с приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП, както и с общото здравословно състояние на пострадалата, преди настъпване на пътния инцидент, довело до по-тежки за самата нея травми и по-дълъг възстановителен период.

Въвежда възражение за принос от страна на пострадалата към настъпването на деликта. Твърди, че с поведението си пострадалото лице пешеходец не е спазило разпореденото от ЗДвП поведение за пешеходците, а именно - преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение; да не навлизат внезапно на платното за движение; да не пресичат платното за движение при ограничена видимост. Нарушавайки правилата за движение, счита, че ищцата е станала причина за настъпването на процесното произшествие и съответно - за настъпването на негативните за самата нея последици.

Предвид тези основни аргументи ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Алтернативно - моли в случай, че е налице основание за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, неговият размер да се съобрази с приноса от страна на ищцата към настъпването на деликта. Претендира разноски.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищцата, в която се взема становище по направените от ответника оспорвания.

Не оспорва факта, че от страна на ответника след завеждане на исковата претенция в и е заплатена сума в размер на 35 868.25 лв., включваща 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и 5 868.25 лв. - обезщетение за имуществени вреди. В частност се заявява, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.

В законовия срок съгласно чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника, в който поддържа всички свои възражения, както и възражението за съпричиняване от страна на пострадалата.

Относно допустимостта на предявените искове съдът приема следното:

Предявеният по реда на чл. 432, ал.1 от КЗ иск е допустим. Ищцата предявил иск за обезщетение на неимуществени вреди от причинените и неимуществени вреди- болки и страдания при ПТП. Депозирала пред застрахователя претенция по реда на чл. 380 от КЗ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Доброволно спорът със застрахователят не е уреден, доколкото се претендира обезщетение в по-голям размер, от изплатения, при което за ищцата е налице правен интерес от предявяването на иск за заплащане на обезщетение, ведно със законната лихва 3 от датата на уведомяването.

Фактите по делото са следните:

На 10.10.2023 г., около 10:00 часа, в гр. П., в ж. к. Р., на паркинг пред бл.

48, вх. Е, било спряно МПС марка „Хонда“, модел „CRV“, с peг. № Т ***** КК, управлявано от В. Т. Г.. Водачът предприема маневра „заден ход“ без да се убеди, че пътят за него е свободен, вследствие на което блъска ищцата Д. Х. Т. със задната част на автомобила. Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 29/10.10.2023 г., издаден от РУ - П.. Спрямо виновния водач е взето административно отношение с АУАН серия „ГА“ № *******/10.10.2023 г., издаден от РУ - П.. По случая е образувано и ДП № 390/2023 г., по описа на РУ - П., съотв. пр. пр. № 2564/2023 г., по описа на РП Търговище.

Констативният протокол, съгласно разпоредбата на чл. 179 от ГПК е официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, т.е. протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Когато местопроизшествието е посетено от съставителя, протоколът като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно пряко възприети от съставителя факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др., като констатациите са оборими и могат да бъдат опровергани с други доказателства. В този смисъл са разясненията в решение № 71 от 16.08.2017 год. по т.д. № 60343 по описа за 2016 на II г.о. на ВКС.

За установяване механизма на пътното произшествие, беше назначена авто-техническа експертиза. От експертизата и разясненията на вещото лице, в съдебно заседание, се установява следното:

Произшествието настъпва в светлата част на денонощието. Водачът на марка „Хонда“, модел „CRV“, с peг. № Т ***** КК, управлявано от В. Т. Г., предприема маневра „движение на заден ход“, на ул.“П.В.“, с посока на движението от ул.“П.В.“ към паркинг на лаборатория „Рамус“ и удря със задната част на автомобила пострадалата. Автомобилът се е движел със скорост от 10 км/ч. Маневрата, предприета от водача на лекия автомобил не е бил в съответствие с правилата за движение. Водачът не е следил пътната обстановка зад него при предприемане на маневрата и поради тази причина е настъпил инцидента. В това време ищцата е пресичала платното за движение на ул.“А.З.“.Тя се движела бавно и косо по платното за движение, с посока от банкомат пред МБАЛ П. към лаборатория “Рамус“. Водачът на автомобила не е имал възможност да възприеме пешеходката като опасност непосредствено 4 преди предприемане на маневрата. Имал е техническа възможност на я възприеме като опасност на около 5 метра от мястото на удара, през сектора за видимост на лявото странично огледало и да предотврати произшествието при своевременно аварийно спиране. Произшествието е настъпило на кръстовище, образувано от път, преминаващ пред входа на МВАЛ П., в посока към ул.“А.З.“ и към междублоковото пространство пред бл. 47 на ж.к.“Р.“ и ул.

„П.В.“. В продължение на тротоара с посока на движение ул.“П.В.“ има пешеходна пътека, но произшествието не е станало на пътеката, а в друг край на кръстовището

По искане на ответника, за установяване механизма на ПТП беше изслушана свидетелката В. Г., която е управлявала автомобила, участвал в ПТП. Свидетелката заявява, че е предприела неправилна маневра, движейки се назад, не видяла пострадалата, не усетила и не разбрала, че е ударила с колата пешеходец. Тя спряла, защото пътуващия с нея и казал, че е чул някакъв удар. След като спряла, слязла от колата и видяла, че зад автомобила и лежи жена. Опитала да й помогне да се изправи, но жената изпитвала силни болки.

Уврежданията получени от пострадалата, се установяват от вещото лице-съдебен лекар, което подробно изяснява не само вида на уврежданията, но и механизма на настъпването им. Съгласно разясненията на вещото лице, при удара пострадалата е получила счупване на бедрената шийка на десния крак, което и е причинило трайно затруднение в движението на крака за срок повече от един месец. При такова увреждане лечението е тотална смяна на тазобедрената става. Извършена е операция за смяна на ставата, на 13.10.2023 година. В постоперативния период движението е щадящо, като натоварване се разрешава не по-рано от 1.5-3 месеца. Към момента оздравителният период е приключил, но пълно възстановяване не е настъпило, а и не се очаква такова.