Решение № 286 от 15.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Пазарджик, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20265200500035 по описа за 2026 година

С Решение №1331 постановено на 04.11.2025г. по гр.дело № 1570 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025г., съдът е отхвърлил иска по чл.422 от ГПК предявен от В. М. А. с ЕГН ********** от гр.

**** против И. Д. Л. с ЕГН ********** от гр. ****, за установяване на съществуване на вземането по издадена по ч. гр.д. №511/2024г. на РС-Пирдоп заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.10 ГПК /запис на заповед от 01.11.2023 г./ в размер 1854.75 лева главница и 16.34 лева – лихва за забава за периода 02.06.2024 г. – 24.06.2024 г. Присъдени са сторени съдебни разноски.

С въззивна жалба В. М. А.- -ищец в първоинстанционното производство обжалва решението в законоустановения срок, с оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, както и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Излагат съображения, че кредиторът не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва 1 възникването и съществуването на каузалното правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Въпреки това, обаче въззивникът твърди, че представил договор за заем от 01.11.2023г. установяващ нА.чието на каузално правоотношение, въз основа на което е издаден записът на заповед.

Посочва,че интерес, но не и задължение от установяване на каузалната сделка ищецът би имал само с цел преодоляване на защитата на ответника, в случай, че същият би твърдял и доказвал различна от действителната каузална причина за издаване на менителничния ефект. Искането е обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, а въззивната инстанция реши спора по същество, и уважи предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна И. Л., с който се оспорва подадената жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност. В отговора е направен анА.з на доказателствата по делото, които според въззиваемата страна подкрепят изцяло правните изводи на първоинстанционния съд. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал.

1 от ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и изложените от страните съображения относно правилността на обжалвания съдебен акт, установи следното :

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.

Със запис на заповед съставен на 01.11.2023г. в гр.Пловдив И. Д.

Л. се е задължил неотменимо и безусловно ,на предявяване, да плати на В. М. А. или на негова заповед сумата в размер на 1845,75 лева, без протест при неплащане и без разноски. Записът на заповед е 2 подписан от издателя И. Д. Л..

Записът на заповед е с падеж 01.06.2024г.

Установителния иск е основан на процесния запис на заповед.

За основателността на иска по чл.422, ал. 1 от ГПК е без значение обстоятелството, дА. ищецът е посочил каузално правоотношение като основание на поетото от издателя по записа на заповед задължение за плащане. Ищецът по предявен иск по чл.422 от ГПК, основан на запис на заповед, не е длъжен във всички случаи да доказва съществуването на каузална сделка във връзка със записа на заповед, на който основава претенцията си по иска. Когато ищецът е посочил нА.чието на такава сделка, той ще има задължението да я докаже, както и връзката с нея на съответно издадения запис на заповед, служещ като основание на предявения иск. Но, ако ответниците се позовават на такава сделка и твърдят, че съответния запис на заповед има връзка с нея, то в тяхна тежест ще е доказването на сделката и на връзката й със записа на заповед. С други думи и както е прието в т.17 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в производството по установителния иск, предявен по реда на 422, ал.1 от ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, а при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.

В конкретния казус, първоинстанционният съд е приел, че ищецът с исковата молба е представил писмен договор за заем с ответника, който последният е оспорил в частта за автентичността на 3 подписа под името му. В откритото от съда производство по чл.194 от ГПК за проверка истинността на документа е установено, че договорът не е подписан от ответника. На основание чл.194, ал.2 от ГПК същият е изключен от доказателствата по делото с нарочно определение на съда, постановено в открито съдебно заседание на 09.10.2025 г. Поисканите от ищеца във второто съдебно заседание свидетели за установяване даването на заема не са допуснати от съда на основание чл.147 от ГПК, тъй като ищецът е могъл да посочи тези доказателства още с исковата молба, но не го е направил. При това положение съдът е приел, че липсват доказателства за съществуването на заявеното с исковата молба каузално правоотношение между страните, обезпечено със представения запис на заповед, вследствие на което искът по чл.422 ГПК за съществуване на вземането по заповедта за незабавно изпълнение се явява неоснователен.

Този извод на първоинстанционния съд е правилен и се споделя от въззивната инстанция на основание чл.272 от ГПК.

Въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за нА.чието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга.

В тази хипотеза в производството по чл.422 от ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имА. за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.

Съгласно практиката на

Върховния

4 касационен съд, обективирана в решение № 149 от 05.11.2010 г. по т. д. № 49/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 102 от 25.07.2011 г. по т. д. № 672/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 105 от 03.07.2012 г. по т. д. № 564/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др. абстрактният характер на записа на заповед като едностранна правна сделка не следва да се абсолютизира. Въвеждането на твърдения или възражения за нА.чие на каузални правоотношения, послужили като причина за менителничното задължаване, изисква от съда да се произнесе относно съществуването на спорното вземане, след като изследва не само формалната редовност и действителност на менителничния ефект, а и вА.дността на сделката, сочена като източник на каузалното правоотношение, и евентуалното погасяване на породените от нея задължения. Това произтича от обстоятелството, че когато записът на заповед е издаден с обезпечителна цел, недействителността на каузалната сделка препятства възникването и на поетите със записа на заповед задължения. Същевременно погасяването на обезпеченото със записа на заповед парично задължение чрез някой от предвидените в закона правни способи има за последица погасяване и на поетото с гаранционнообезпечителна цел абстрактно задължение. Посочената съдебна практика се споделя от настоящия съдебен състав.

Ако запис на заповед е бил издаден за обезпечение на изпълнението на сделка и обезпеченото задължение не е възникнало, не би могла да бъде потвърдена дължимост на задължението по записа на заповед в отношенията между издател и поемател - той е бил издаден във връзка с конкретното каузално правоотношение. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е приел,че недоказването от ищеца на сключено с ответниците каузално правоотношение по договор за заем, посочен като причина за издаване на менителничния ефект, съставлява основание за отхвърляне на така предявения иск.

Решение като правилно следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да 5 се присъдят сторените в производството разноски съобразно списък по чл. 80 от ГПК ,в размер 306,78 евро - възнаграждение за адвокат.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1331 постановено на 04.11.2025г. по гр.дело № 1570 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025г.

ОСЪЖДА В. М. А. с ЕГН ********** от гр. **** да заплати на И. Д. Л. с ЕГН ********** от гр. ****, сумата в размер на 306,78 / триста и шест и 0,78/ евро –представляваща сторени съдебни разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на касационното обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6