Решение № 327 от 25.10.2024, Районен съд - Петрич
- Съд
- Районен съд - Петрич
- Дело
- Гражданско дело 158/2024
- Вид
- Решение № 327
- Подписан
- 25.10.2024
- В сила
- 19.09.2025
- Състав
- Андрей Иванов Николов
Цитирани разпоредби
- чл. 242, ал. 1, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- § 1, т. 5 · Закон за закрила на детето
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 6 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 327 гр. П., 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20241230100158 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са първоначален и насрещен иск по чл. 127, ал. 2 СК.
Ищцата – М. А. К., с адрес в гр. П., ул. „С. К.“ № 1а, ЕГН **********, твърди, че с ответника са родители на малолетното дете Д. К.ов М., ЕГН **********.
Поддържа, че с бащата на детето са живели на семейни начала, след което са се разделили. Сочи, че с последния не могат доброволно да се разберат по въпросите, касаещи упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката за бъдеще време на самото дете. Заявява, че тя трябва да упражнява родителските права спрямо детето и местоживеенето му да бъде при нея, а на бащата да бъде формиран режим на лични отношения и той да заплаща издръжка за бъдеще време от 500 лв. месечно. Предлага личните контакти на бащата с детето да включват: всеки първи и трети петъчен ден от месеца, от 16:00 ч. на петъчния ден до 17:00 ч. на неделния ден, с преспиване; за Коледните и Великденските празници – всеки трети и четвърти ден от тях, с преспиване; един месец през лятната ваканция на детето, което време да не съвпада с нейния платен годишен отпуск. Иска постановяване на съдебно решение, с което визираните въпроси да бъдат разрешени.
Претендира и съдебни разноски.
Ответникът – К. Д. М., с адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 48, ЕГН **********, счита, че в интерес на детето е то да живее при него и той да упражнява родителските права, 1 а на майката да се определи режим на лични контакти и тя да му заплаща месечна издръжка от 500 лв. Смята, че личните отношения между детето и майката трябва да бъдат във варианта, който тя предлага за него. Желае присъждане на съдебноделоводни разходи.
Съдът приема следното:
1. По съществото на спора (изводи от фактическа и от правна страна):
1.1. Относно упражняването на родителските права спрямо детето и неговото местоживеене:
Преценката кой от двамата родители да упражнява родителските права спрямо ненавършило пълнолетие дете е предпоставена от редица фактори. Тук в пълна степен важат указанията, дадени с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на Върховния съд (ППВС), които запазват своята актуалност и при действието на сегашния СК (вж. Решение № 159 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 6884/2014 г., III г. о. на ВКС). Част от критериите вече са и нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал.
4 СК, макар изброяването им да е примерно, поради което съдът може да вземе предвид и други обстоятелства, ако имат значение за правилния отговор на въпроса при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права.
Изходната база винаги трябва да е най-добрият интерес на детето (вж. Решение № 58 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г., IV г. о. на ВКС). Той се определя в съответствие с легалната дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. За неговото охраняване е необходимо да бъдат отчетени възпитателските качества и моралният облик на родителите, полаганите от тях грижи, желанието им да отглеждат и възпитават детето, привързаността на последното към тях, полът и възрастта му, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение, материалните условия на живот, с които всеки от родителите разполага, както и другите съществени факти, формиращи спецификата на казуса.
Правилната оценка на тези принципни положения в контекста на разглежданата хипотеза предполага съобразяване на данните, съдържащи се във формираната в рамките на настоящото производство доказателствена съвкупност. В нея се включват събраните гласни доказателствени средства (показанията на разпитаните свидетели В.
Р., С. Х., Е. М.а и В. М.а), немалкият обем от писмени доказателства, изслушването на двамата родители по чл. 59, ал. 6 СК и социалният доклад, представен от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П..
Анализът на очертания доказателствен материал, в който не се наблюдават съществени противоречия по проблемите, които са значими за делото, дава основание за фактическите констатации, че:
- Детето Д. К.ов М. е на 9 навършени години.
- Страните в производството са неговите родители, като двамата не са 2 сключвали граждански брак, а през 2014 г. – 2015 г. за няколко месеца са живеели в условията на фактическо съпружеско съжителство, обитавайки жилище на ищцата в гр. П., след което са се разделили.
- След раздялата им ищцата, заедно с детето, е продължила да живее в същото жилище, което ползва и понастоящем, а ответникът се е установил в семейната му къща в гр. П..
- Сега детето е ученик в трети клас на основно училище, намиращо се в гр.
П., в близост до дома на майката, а в квартала там има и добре изградена приятелска среда.
- Ищцата, подпомагана от своя баща и от жената, с която той живее на семейни начала, които обитават етаж от същата къща, успява да задоволява всички базисни потребности на детето. Не са основание за обратния извод данните, верифицирани при разпита на свидетелките Е. и В. М.и, че няколко пъти в телефонни и в лични разговори с детето те разбрали, че то било оставяно само в дома на майката, защото нямало кой да го гледа. Тези впечатления на свидетелките М.и са не само с производен, но и с епизодичен характер, като не могат да разколебаят установеното от показанията на свидетелките Ружкина и Х., както и от социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П., че ищцата осигурява много добри грижи за детето.
- Бащата обитава самостоятелен етаж от къща, която се намира в друг квартал на гр. П.. На другия етаж от къщата живеят свидетелките Е. и В. М.и, които са неговите сестра и майка. Той редовно общува с детето, което основно се случва в дните, в които ищцата е на работа (особено при нощните й смени – около 4/5 на месец). Тогава детето остава в дома му и с преспиване. Ответникът активно се интересува от справянето на детето в училището, за което се информира от разговори с учителите му, както и от неговите извънучебни занимания по спорт (преди по футбол, а сега по баскетбол), заплащайки разходи в тази насока за такси и екипировка.
Бащата може да разчита за помощ при отглеждането на детето на свидетелките М.и, към които то е привързано.
- В жилищата, ползвани и от двамата родители, са създадени всички необходими битови условия, които позволяват отглеждането на детето, включително и в двете жилища за него има обособени самостоятелни стаи, дрехи и пособия за учене и игри.
- Понастоящем личните отношения между страните са влошени, но комуникацията им по проблемите, отнасящи се до самото дете, не е напълно прекъсната, а то пък има силна емоционална връзка и с двамата родители.
- И майката, и бащата са трудово ангажирани. И двамата полагат труд при условията на сменен режим (дневна и нощна смяна от по 12 часа, следвани от 2 дни почивка – за нея, и 2 дневни смени от по 12 часа, следвани от 2 дни почивка – за него).
Ищцата реализира месечно възнаграждение от около 2 200 лв., а ответникът – от около 3
3 000 лв. Няма сведения те да получават други имуществени доходи, нито да притежават имущество, което да може да бъде източник на такива.
- По повод социалното обкръжение и на двамата родители трябва да се отбележи, че не се констатира някой от тях да е част от лоша социална среда, която да влияе или да би могла да повлияе отрицателно и на детето.
- И ищцата, и ответникът изразяват категорично желание да упражняват родителските права спрямо детето и то да живее при тях.
Гореизложеното, преценено на базата на критериите, от които е детерминирано решаването на спора за родителските права по чл. 127, ал. 2 СК, показва, че и двамата родители притежават висок родителски капацитет и са еднакво мотивирани да се грижат за благосъстоянието на детето. И майката, и бащата имат значителен потенциал за осигуряването на стабилна среда, в която то да бъде отглеждано и възпитавано. Майката обаче има известна преднина в тази насока, произтичаща от факта, че детето е на сравнително ниска възраст, както и от обстоятелството, че самото дете има добре изградена семейна и приятелска среда там, където е домът й, в близост до който е и училището му. Затова ищцата трябва да упражнява родителските права и при нея следва да бъде местоживеенето на детето, на адреса й в гр. П., ул. „С. К.“ № 1а.
1.2. Относно режима на лични отношения между детето и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права:
Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители (вж. Решение № 243 от 08.07.2014 г. по гр. д. № 7289/2013 г., IV г. о. на ВКС).
Мерките за лични контакти между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, трябва да бъдат ориентирани към предоставяне на най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения (вж. Решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., III г. о. на ВКС).
Самите цели на личните отношения са свързани с постигане на възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители (вж. Решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 59 от 04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г., III г. о. на ВКС).
При разрешаването на въпроса какъв е адекватният режим на лични отношения между детето и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, съдът не е обвързан от исканията и предложенията на родителите, защото и тук приоритетен е интересът на детето (вж. Решение № 218 от 03.12.2019 г. по гр. д. № 763/2019 г., III г. о. на ВКС).
Тези утвърдени принципни постановки, пренесени на плоскостта на фактическите положения, установени по делото, включително възрастта на детето, 4 местоживеенето на бащата в същото населено място, емоционалната привързаност помежду им, както и силното желание и добрата възможност на бащата да присъства пълноценно в живота на самото дете, са опора за определянето на режима на лични контакти между тях по следния начин:
- от 17:00 ч. на всеки първи и трети петък от месеца до 19:00 ч. в неделя на същата седмица, с преспиване, както и от 17:00 ч. на всеки пети петък от месеца, когато съответният месец има и пети петък, до 19:00 ч. в неделя на същата седмица, с преспиване;
- 4 седмици през лятото, с преспиване, определени по споразумение с майката, а при липса на такова – в периодите от 10:00 ч. на 01 юли до 18:00 ч на 15 юли и от 10:00 ч. на 17 август до 18:00 ч. на 31 август на съответната година;
- за Коледните празници, в четна година – от 10:00 ч. на 23 декември до 18:00 ч на 28 декември, с преспиване;
- за Новогодишните празници, в нечетна година – от 10:00 ч. на 28 декември до 18:00 ч. на 02 януари, с преспиване;
- за Великденските празници, в четна година – от 10:00 ч. на Велики петък до 18:00 ч. на Велики понеделник (понеделник след неделята на Възкресение), с преспиване;
- за пролетната ученическа ваканция, утвърдена от Министерството на образованието и науката, в нечетна година – от 10:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на последния ден, с преспиване;
- за рождения ден на детето (04 декември), в нечетна година – от 17:00 ч. на предходния ден до 19:00 ч. на следващия ден, с преспиване;
- при осъществяването на режима на лични отношения бащата трябва да взима детето от местоживеенето му при майката и да го връща там.
1.3. Относно издръжката на детето за бъдеще време:
За правилното определяне на размера на издръжката за бъдеще време са от значение нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на субекта, който я дължи (чл. 142, ал. 1 СК).
Нуждите на оправомощения са предопределени от неговата възраст, образование, както и от всички обстоятелства, имащи значение за случая, а възможностите на задълженото лице – от доходи му, имотното състояние и квалификацията (вж. т. 4 и т. 5 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на Върховния съд).
Разпечатката съдържа 52 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d7e6b11-6607-4121-8e2c-39d73945eeba