Решение № 93 от 14.11.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. ХАСКОВО, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯ. СТ. ПЕЙКОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Д. Д.А-ШАЛАМАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯ. СТ. ПЕЙКОВА Търговско дело № 20245600900060 по описа за 2024 година

Т.д. № 60/2024 г. по описа на Окръжен съд-Хасково е образувано по искова молба вх. № 4679 от 15.05.2024 г., подадена от И. И. Р. от ***, общ.

***, със съдебен адрес ****, адв. Д.Д., с която са предявени обективно съединени искове против Застрахователно акционерно дружество „

ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД гр. София с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 100 000 лв. / увеличен в с.з. на 04.11.2024 г./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на получени телесни увреждания при ПТП настъпило на 03.12.2021 г. в гр. *** на кръстовище между ул. „ Панорамен път“ и третокласен път № 663 ; иск с правно основание чл.497 ал.1 т.2 вр. чл.409 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 28.09. 2023 г. до окончателното й изплащане; с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 5274 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 03.12.2021 г. в гр. *** на кръстовище между ул. „ Панорамен път“ и третокласен път № 663 ; иск с правно основание чл.497 ал.1 т.2 вр. чл.409 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 28.09. 2023 г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищцата твърди,че на 03.12.2021 г. в гр. *** на 1 кръстовище между ул. „ Панорамен път“ и третокласен път № 663 е настъпило ПТП между лек автомобил „ ***“ с ДК№ ***, управляван от Ж. Р.

К. и лек автомобил“ ****“ с ДК№ ***, управляван от ищцата. Причина за настъпването на ПТП била допуснатите от водача Ж. К. нарушения на ЗДвП и управлението на автомобила със скорост над допустимата за конкретния пътен участък. Водачът Ж. К., причинил ПТП, бил признат за виновен по предявеното му обвинение и на основание чл.343 ал.1 б.“б“ предл.2, вр. чл.342 ал.1,вр. чл.78а от НК освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 900 лв. със споразумение, одобрено от съда с протокол от 30.04.2024 г.

В резултат на произшествието получила следните увреждания: средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия крак, дължащо се на счупване на костите на подбедрицата, ведно със счупване на лявата седалищна кост и лявата срамна кост на таза; трайно затруднение в движението на десния крак, дължащо се на счупване на кръстеца в дясно и на дясната срамна кост на таза, коремна травма, изразяваща се в разкъсване на голямото було, кръвоизлив в коремната кухина и остър перитонит, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота. В резултат на преживяното ПТП получила посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в отчаяние, стрес, нарушение на съня , нарушения на апетита, главоболие, тревожност, рецидивиращо тежко депресивно разстройство, страх от шофиране и пътуване. Всички получени от нея увреждания били в пряка и непосредствена връзка с произшествието.

След произшествието била приета за лечение в МБАЛ Хасково, а по – късно н УМБАЛСМ „ Н.И. Пирогов“, където били извършени ортопедични операции и поставяне на импланти.

Твърди,че в резултат на произшествието е претърпяла имуществени вреди в размер на 5 274 лв., които средства били изразходвани във връзка със закупуването на медикаменти и консумативи, необходими за лечението й.

Преди произшествието ищцата била жизнена и енергична, без здравословни проблеми. След инцидента била депресирана, почти прикована на легло и разчитала изцяло на грижите на своите близки в ежедневното й обслужване. При така получените травми прогнозата била за много дълъг и мъчителен за нея възстановителен период, съпроводен с голям обем болки и 2 страдания, които тя преживявала и ще продължава да преживява, като предвид тежестта на травмите не се очаквало да бъде постигнато пълно възстановяване.

За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол и образувано ДП.

Към момента на произшествието виновният водач имал валидна застраховка „ ГО“ на автомобилистите в ответното дружество.

С писмена молба от 28.09.2023 г. ищцата направила искане до ответника за заплащане на обезщетение. В законоустановения срок и към настоящият момент не било изплатено обезщетение.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на получени телесни увреждания при ПТП настъпило на 03.12.2021 г. в гр. *** на кръстовище между ул. „ Панорамен път“ и третокласен път № 663 ведно със следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 28.09. 2023 г. до окончателното й изплащане, както и на сумата от 5274 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 03.12.2021 г. в гр. *** на кръстовище между ул.

„ Панорамен път“ и третокласен път № 663, ведно със следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 28.09. 2023 г. до окончателното й изплащане. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В допълнителна искова молба се оспорва възраженията на ответника за недоказаност на механизма на ПТП и виновното поведение на водача Ж. К..

В писмения отговор и допълнителния писмен отговор ответника оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно сключена застраховка „ ГО“ при ответника, валидна към датата на ПТП. Оспорва вината на водача Ж. К.. Твърди,че ищцата не е спазила пътен знак „ Стоп“ и рисковано е навлязла на главното пътно платно, с което значително е допринесла за настъпването на ПТП. Наред с това пътувала без да е поставила обезопасителен колан, с което допринесла значително за получаване на уврежданията, както и че не е провела физиотерапия. В тази връзка прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна 3 на пострадалото лице.

Оспорва размерът на претенцията за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като твърди,че този размер не е съобразен с критериите за справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв. Д. поддържа предявените искове. Моли същите да бъдат уважени в пълния предявен размер. Адв. Д. прави искане да бъде заплатено адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищцата.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител юрк. Н., оспорва исковете. Твърди,че в производството по делото е безспорно установено,че ищцата значително е допринесла за настъпването на ПТП, т.като не спряла на знак „ Стоп“ и не изчакала преминаването по пътя с предимство л.а. „ ***“ с ДК№ ***, което моли да бъде взето предвид при определяне на размера на обезщетението. Моли да бъдат взети предвид и наличните заболявания на ищцата отпреди ПТП. Оспорва претендирания размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди, като твърди,че разходите за избор на екип, не се явяват необходим разход по смисъла на КЗ.

Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 03.12.2021 г. в гр. *** на кръстовище между ул. „ Панорамен път“ и третокласен път № 663 е настъпило ПТП между лек автомобил „ ***“ с ДК№ ***, управляван от Ж. Р. К. и лек автомобил“ ****“ с ДК№ ***, управляван от ищцата.

Водачът Ж. Р. К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ предл.2, вр. чл.342 ал.1 от НК и е ангажирана неговата отговорност – одобрено споразумение с Определение от 30.04.2024 г. на РС ***, постановено по АНД № 151/2024 г. по описа на съда.

Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна затова дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, включително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, подлежат на доказване от страната, която ги твърди. Доколкото в случая е налице влязло в сила 4 определение, с което е одобрено постигнато споразумение, приравнено по значение на влязла в сила присъда, следва да се приеме за безспорно извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, както и получените от ищцата травми,представляващи средна телесна повреда, а именно: средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия крак, дължащо се на счупване на костите на подбедрицата,ведно със счупване на лявата седалищна кост и лявата срамна кост на таза; трайно затруднение в движението на десния крак, дължащо се на счупване на кръстеца в дясно и на дясната срамна кост на таза, коремна травма, изразяваща се в разкъсване на голямото було, кръвоизлив в коремната кухина и остър перитонит, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота и наличието на причинно следствена връзка между получените увреждания и ПТП.

Според заключението на назначената по делото САТЕ причина за настъпването на ПТП от техническа гледна точка са навлизането в кръстовището от водача И. Р. по начин и в момент, когато това не е било безопасно,т.е без да спре и да пропусне лек автомобил „ ***“ ; водачът Ж. К. се е движел със скорост 77 км/ч, поради което не е имал техническа възможност да избегне удара от момента, в който е реагирал. При движение със скорост от 72 км/ч и по-ниска, би имал техническа възможност да избегне удара. Водачът Р. е имал техническа възможност да избегне удара като спре или остане спрял, за да пропусне л. а. „***“. Водачът К. не е имал техническа възможност да избегне удара чрез екстремно спиране от момента на навлизане на л.а.“ ****“ в платното за движение пред л.а „ ***“. Той би имал техническа възможност да избегне удара чрез екстремно спиране, ако автомобилът се е движел със скорост по-малка от 72 км/ч. Допълнително в съдебно заседание ВЛ поясни,че водачът на л.а „ ***“ не би могъл да предотврати удара ако намали или спре, т.като и в този случай л.а „ ****“ попада в опасната зона за спиране. В съдебно заседание ВЛ допълни,че при равномерно движение на л.а.“ ****“ и екстремно спиране от страна на водача на л.а „ ***“ пак би се стигнал до удара, но той вече не би бил в предната лява част, а в задната част на л.а „ ****“. Водачът Р. е имала видимост към идващите по пътя с предимство ППС. Според заключението не може да бъде определено категорично дали водачът Р. е пътувал с поставен предпазен колан. Но при този удар, при който предната лява врата е деформирана навътре, според ВЛ, 5 функцията на предпазния колан би била минимална. Допълнително в съдебно заседания поясни,че водачът е бил по-скоро без поставен предпазен колан, т.като на една от снимките се вижда пластина, която наподобява такава, която се поставя, за да „излъже“, че има поставен предпазен колан и да не се издава звуков сигнал, но не би могъл да бъде категоричен в този извод.

Изложеното и преди всичко постановеното определение, което има характер на влязла в сила присъда, дават основание съдът да приеме за безспорно установено, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на „ ***“ , модел „ **“ с ДК№ *** Ж. Р. К., който е управлявал МПС със скорост над допустимата за управление в рамките на града. Той би могъл да предотврати удара при движение със скорост под 72 км/ч, при констатирана за него скорост към момента на произшествието от 77 км/ч. Дори при предприето аварийно спиране и ако лекият автомобил „ ****“ се е движел равномерно, то пак би настъпил удар, но евентуално в задната част на лекия автомобил „ ****“.

Ударът е могъл да бъде избегнат от страна на водача К. при движение със скорост по-малка от 72 км/ч и при предприето от негова страна аварийно спиране, т.като в момента на навлизане на л.а „ ****“ в неговото платно за движение е попадал в опасната зона. Водачът на л.а „ ****“ е могъл да предотврати настъпването на ПТП като спре на знак „ Стоп“ или остане спрял, за да пропусне л. а. „***“, който се е движел по път с предимство.