Определение № 1198 от 16.03.2026, Административен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1198

Стара Загора, 16.03.2026 г.

Административният съд - Стара Загора - VIII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ЗЛАТКО МАЗНИКОВ като разгледа докладваното от съдията Златко Мазников административно дело № 304/2026 г. на Административен съд - Стара Загора, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал. 4 във връзка с ал. 2 и 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 и 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано е по жалба на В. С. С., [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-1228-000312 от 09.03.2026 г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора. В жалбата е направено и искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта.

С оспорената ЗППАМ на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП на В. С. С. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Заповедта е от категорията индивидуални административни актове, по отношение на които е налице законово установено изключение от регламентирания в чл. 166, ал. 1 от АПК принцип за суспензивния ефект на подадената жалба. Заповедта и приложената с нея ПАМ са постановени на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, като съгласно специалната норма на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на заповедта не спира изпълнението на приложената административна мярка. Приложимият процесуален ред за разглеждане и произнасяне по подаденото искане за спиране изпълнението на оспорената заповед е този по чл. 166, ал. 3 във връзка с ал. 4 от АПК.

След преценка на материалите по делото съдът намира, че искането за спиране изпълнението на оспорената ЗППАМ е основателно по следните съображения:

В ЗДвП не са посочени основанията и условията, при които съдът може да спре допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания акт. При липса на регламентирани в ЗДвП материалноправни предпоставки следва да се приложи разрешението, дадено в общата разпоредба на чл. 166, ал. 4 от АПК. Посочената норма предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК – когато предварителното изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като основание за прилагане на обезпечителната мярка. В тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.

В случая въз основа на представените доказателства съдът приема, че предварителното изпълнение на заповедта неминуемо би довело до негативни последици за В. С. С., ако административният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Възможността за настъпването на значителни или трудно поправими вреди на първо място е обоснована с твърдения, че предварителното изпълнение на приложената ПАМ „временно отнемане на СУМПС“ би блокирало дейността на „ВНАС“ ЕООД, едноличен собственик и управител на което дружество е С.. Сочи се, че дружеството се занимава с организиране на детски партита и почасово гледане на деца, което е свързано с ежедневно управление от С. на МПС, за да закупува стоки за тази дейност, както и че жалбоподателят е баща на две малолетни деца, посещаващи детски заведения – ясла и градина, поради което му се налага да ги води и взема от там с автомобил. Тези твърдения са удостоверени със справка за актуалното състояние на „ВНАС“ ЕООД, от която е видно предмета на дейност на дружеството и управляващия същото, както и удостоверения за раждане на децата на жалбоподателя.

Отделно от това целта на постановената ПАМ е да осигури безопасността на движението по пътищата, както и да преустанови административно нарушение - управление на МПС със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В случая действително от приложените доказателства се установява, че на посочените в заповедта време, място и обстоятелства, С. е управлявал лек автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на трето лице – С. Т. С., регистрацията на което ППС е била служебно прекратена в хипотезата на чл.143, ал. 10 от ЗДвП (поради неплатена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите), съгласно която разпоредбата служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Към жалбата са приложени справка от Гаранционния фонд и застрахователна полица, от които се установява, че след издаване на ЗППАМ, а именно – на 10.03.2026 г., за процесния автомобил е била сключена и към момента е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което е основание за служебно възстановяване на регистрацията му. Следователно нарушението, за което е приложена процесната ПАМ, е било отстранено непосредствено след извършването му, както и че след 10.03.2026 г. предварителното изпълнение на обжалваната ЗППАМ не реализира преследваната от закона преустановителна цел.

По своята правна природа ПАМ е средство за защита на права и законни интереси на други правни субекти, държавата и обществото. В случая допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта не постига реалния ефект на предварителното изпълнение. Следва да се посочи, че допуснатото предварително изпълнение от закона не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт. В случая жалбоподателят не е собственик на управляваното от него ППС и въпреки обективната безвиновна отговорност за вмененото му с оспорената заповед нарушение, чиято законосъобразност е въпрос по същество, то следва да бъде съобразено, че няма как водачът да е бил уведомен, че управляваното от него ППС е било със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

С оглед на правната същност и целта на предвидената възможност за спиране на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт, като вид обезпечителна мярка в съдебния административен процес, насочена към предотвратяване осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност, съдът приема, че в случая са налице условията по чл. 166, ал. 2 от АПК да бъде дадена временна защита по отношение на фактическото и правно положение на жалбоподателя в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, за да се предотврати влошаването на това положение до приключването на образуваното съдебно административно производство с влязло в сила решение. Предвид изложеното и след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира, че са налице условията по чл. 166, ал .2 от АПК и искането за спиране изпълнението на обжалваната заповед, като основателно, следва да бъде уважено.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 166, ал. 3 във връзка с ал. 4 и 2 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 6 от ЗДвП

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА по искане на жалбоподателя В. С. С., [ЕГН], допуснатато по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-000312 от 09.03.2026 г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, до приключване на производството по адм. дело № 304/2026 г. по описа на Административен съд Стара Загора с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.

Съдия: