Решение № 2661 от 23.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2661 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20251100105737 по описа за 2025 година

Страни в производството са ищецът Д. М. Б. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ********, и ответникът Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ с ЕИК 129009938, гр. София, ул. Антим I №5.

Ищецът твърди, че на 19.10.2024г. присъствал на футболна среща между ПФК "Левски София" и ПФК "ЦСКА - София", провеждащата се на националния стадион "Васил Левски", в гр. София.

В началото на второто полувреме (малко преди 17:00 ч.) отишъл до тоалетна, намираща се на територията на стадиона, в тунела при вход 1, сектор "А", където още в началото на футболната среща имало множество униформени служители на МВР, оборудвани със специализирани екипировки за борба с безредиците - каски, щитове, протектори.

Разминавайки се с полицейските служители, няколко от тях го гледали и започнали да му отправят реплика като "Аре, бе, шматка - прибирай се по-бързо". Ищецът влязъл в тоалетната без да каже нищо. Твърди, че на излизане от тоалетната служителите на МВР му отправили репликата "Ела тука, бе, шматка", на която отвърнал. Ищецът твърди, че това подразнило служителите на МВР, бил обграден от няколко от тях, в специализирано предпазно оборудване, след което усетил силен рязък удар с тъп предмет отстрани в главата.

Последвали множество удари в главата и лицето от няколко полицейски служители. Ищецът твърди, че усетил и рязко парене по цялото лице, тъй като използвали против него лютив спрей, след което паднал на земята. Двама полицейски служители започнали да дърпат ръцете му, за да му поставят помощни средства – белезници, след което продължили да нанасят побой върху него на земята с ритници, докато той крещял за помощ и молил да 1 престанат.

Ищецът твърди, че полицейските служители започнали да го влачат по земята до пропускателния пункт /оградата/ на вход 1, сектор "А", като в резултат на влаченето и двете му обувки паднали. Полицаите го оставили да лежи на земята до оградата с белезници.

Ищецът сочи, че след това се появил униформен служител с името И. Г. - началник на сектор "Масови мероприятия" – СДВР, който питал останалите полицейски служители поради какви причини ищецът е задържан. На мястото се появила и приятелка на ищеца, с която били на мероприятието - Ц.И., която също започнала задава въпроси на полицейските служители. И. Г. многократно питал на радиостанцията кой и защо му е поставил белезници, но никой от полицейските служители не отговорил. Ц.И. намерила обувките на ищеца и му помогнала да се обуе, тъй като още бил с белезници.

Ищецът твърди, че след известно време се появил полицейски служител, който предоставил ключ за тях на началника И. Г., като обяснил, че не били негови и не бил отговорен за ареста на ищеца, а белезниците му били изпаднали на земята и някой друг ги бил взел. И. Г. свалил белезниците от ръцете на ищеца. На мястото пристигнали и други близки на ищеца, които били с него на стадиона - Р.Н. и А.А..

Ищецът бил откаран от приятелите му в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов", но тъй като имало много пациенти пред спешния кабинет, се насочили към спешния кабинет на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ". В лечебното заведение се провели съответните медицински интервенции за обработка на получените му травматични увреждания, както и му е било назначено спазването на постелен режим, без гледане на телевизия, и приемане на медикаменти.

Предявен е иск по чл.49 ЗДД, вр. чл.45 ЗЗД за сумата 25 500 лева, частично от 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от контузия на лицето с повсеместен оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око, обширно охлузване на лицето от дясно, оток и хиперемия на дясна ушна мида, дълбоки охлузвания на двата лакътя, кръвонасядания и издрасквания на горните крайници, настъпили от удари по главата и тялото, пръскане с лютив спрей и влачене, които действия били извършени противоправно от полицейски служители на 19.10.2024г., около 17ч. на Национален стадион „Васил Левски“ в тунела при вход 1, сектор А, близо до тоалетните, ведно със законната лихва от 19.10.2024г. /датата на извършване на непозволеното увреждане/ до плащането.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Столична дирекция на вътрешните работи е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска с доводи, че е недопустим и неоснователен.

Ответникът възразява, че не е пасивно легитимиран – сочи, че след проверка е установено, че на ищеца са нанесени удари от мл. инспектор Ж.Х., служител на ЗЖУ – Бургас, и от мл. инспектор Ц. В. – служител на ЗЖУ Плевен, които са служители в самостоятелен правен субект, а именно - Главна дирекция „Жандармерия, специализирани операции и борба с тероризма“ /ГД ЖСОБТ/. Възразява, че не е установено по съдебен ред незаконно задържане, не са представени категорични доказателства за получените травми, оспорва 2 размера на претендираното обезщетение като завишен.

По отношение на поставянето на белезници съдът намира, че същото е изразено с действие волеизявление на административен орган, тоест е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1, предл.2 АПК и на основание чл. 1, ал.1 и ал.2 ЗОДОВ /Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани … от незаконосъобразни … действия …. на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност….(2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс…/ компетентен да разгледа иска в частта за вредите от това действие е АССГ, поради което в тази част исковата молба следва да бъде върната като недопустима.

Съдът намира, че възражението за липса на процесуална легитимация касае спора по същество, поради което в останалата част искът е допустим.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи противоправно поведение на служители на ответника, неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между поведението и вредите.

В доказателствена тежест на ответника е да установи, че лицата, които са нанесли удари на ищеца, са служители на ГД ЖСОБТ.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и заключения към съдебновидеотехническа, съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза.

От заключението на приетата по делото видеотехническа експертиза, се установява, че изследването е извършено въз основа на предоставен оптичен носител DVD-R, съдържащ два видеозаписа от системата за видеонаблюдение на Националния стадион „Васил Левски“, разположени на вход

1, с наименования

„D19_20241019155701_001“ и

„D20_20241019155558“, във формат mp4, с резолюция 3840x2160 и дата на заснемане 19.10.2024 г.

При анализа вещото лице е установило несъответствие между декларираната продължителност на първия запис от 33 минути и фактическото съдържание, като е констатирано, че записът съдържа визуална информация до 16:13:30 часа, след което липсва видеосъдържание за оставащия период от приблизително още 15 минути, независимо че по данни за продължителността следва да обхваща този интервал, като за наличната част не са установени признаци за манипулация или монтаж. В съдебно заседание вещото лице сочи относно липсващата част от записа, че няма данни по какъв начин е премахнато съдържанието, но допуска, че е следствие от външна намеса, без да има данни за категорично заключение.

От съдържанието на видеозаписа от камера Vhod 1_2, започващ в 15:57:01 часа, се установява, че в тунелното пространство се намират множество служители на 3 жандармерията и полицията, оборудвани с каски, щитове и защитна екипировка, които през наблюдавания период са разположени в зоната, разговарят помежду си и не се установява присъствие на цивилни лица в непосредствена близост. В отделни моменти се наблюдава повдигане на щитовете от страна на служителите, след което те остават в изчаквателна позиция, без да се регистрират действия, насочени към конкретно лице. Установява се преминаване на отделни лица през тунела, включително жена с раница, която се появява и се оттегля в различни времеви моменти, без да се установява взаимодействие, свързано с упражняване на физическо въздействие.

От съдържанието на втория видеозапис от камера Vhod 1_1, започващ в 15:55:56 часа, се установява присъствие на служители на жандармерията, които стоят на място и разговарят, като първоначално не се наблюдават цивилни лица. В 15:58:18 часа се установява повдигане на щитовете от страна на служителите. В 15:59:53 часа в обхвата на камерата се въвежда мъж с къси панталони и чехли, с ръце зад гърба и с поставени белезници, като полицейски служител го държи за врата и го придвижва напред. В последващ момент служителите насочват вниманието си към вътрешността на помещението, като поради неблагоприятни условия на заснемане не се осигурява видимост върху действията, извършвани във вътрешността. В следващите времеви интервали се установява преминаване на отделни лица, включително жена с раница, която се появява, отдалечава и впоследствие се връща, като в един от моментите се наблюдава комуникация между нея и полицейски служители, без да се установяват действия, свързани с упражняване на физическо въздействие, като записът приключва в 16:10:46 часа.

В заключението си вещото лице приема, че при анализа на видеозаписите не се установяват признаци за манипулация или монтаж на наличната визуална информация, както и че не се наблюдават неестествени действия на заснетите лица, като същевременно се отчита, че записите отразяват събитията в ограничен времеви обхват и при наличие на технически ограничения на видимостта, включително зони без визуално покритие.

От заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещо лице – специалист по съдебна медицина, се установява, че въз основа на наличната медицинска документация, извършените прегледи и представените материали, на ищеца Д.

М. Б. са причинени множество травматични увреждания, локализирани в областта на лицето, дясното око, дясната ушна мида, горните крайници и лакътните области.

Установени са контузия на лицето с оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око, довело до частично притваряне на очната цепка, обширно охлузване в същата област, оток и хиперемия на дясната ушна мида, кръвонасядания и линейни охлузвания по предмишниците, циркулярни кръвонасядания с охлузвания в областта на китките, както и дълбоки охлузвания и контузии в областта на двата лакътя.

Вещото лице приема, че описаните увреждания са резултат от въздействие на твърди тъпи предмети, като такива могат да бъдат както части на човешкото тяло, така и контакт с твърда повърхност, и че същите могат да бъдат получени по време и начин, съответстващи 4 на съобщените данни за инцидента. Посочва се, че при извършените образни изследвания не са установени травматични изменения по черепните кости, като ищецът е бил в съзнание, без данни за загуба на съзнание.

Експертизата установява, че всички констатирани увреждания имат характер на повърхностни мекотъканни травми, причинени с неголяма травмираща сила, като нито едно от тях не е било с характер да създаде опасност за живота. Същевременно се приема, че част от уврежданията, а именно тези в областта на дясната околоочна област и левия лакът, поради своята локализация и обем, са довели освен до болка и страдание и до леки функционални нарушения, поради което се квалифицират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По отношение на увреждането на дясната ушна мида се сочи, че е налице медицинска намеса, но поради липса на достатъчно данни не може да се направи еднозначен извод относно точната му медико-биологична характеристика. Останалите увреждания се отнасят към категорията на такива, причиняващи болка и страдание.