Решение № 255 от 08.10.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Сливен, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов мл.с. Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Антония Кр. Ненчева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20262200500426 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 168/03.07.2026г. постановено по гр. дело № 38/2026г. по описа на Районен съд Нова Загора, с което е осъден В. С. С. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: обл.С., общ.Н.З., гр.Н.З., ул.********************, да заплати на Р. Й. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.П., бул. ********************* и настоящ адрес: гр.П., ж.к.„**************, сума в размер на 8180.67 € /осем хиляди сто и осемдесет евро и шестдесет и седем цента/ - равностойност на 16000.00 лева /шестнадесет хиляди лева/, дължима по Запис на заповед, издаден „без протест и разноски“, с дата на издаване: 17.07.2025 г., с място на издаване: село А., община Н.З., област С., ведно със законната лихва върху главницата от 8180,67 €, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.09.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Осъден е В. С. С. да заплати на Р. Й. М. сума в размер на 1256.03 € /хиляда двеста и петдесет и шест евро и три цента/, разноски в производството.

Осъден е В. С. С. да заплати на Р. Й. М. суми в размер на 12,78 € /дванадесет 1 евро и седемдесет и осем цента/, разноски в заповедното производство.

Подадена е въззивна жалба от ответника, чрез представител по пълномощие, в която се поддържа, че неправилно. Първоинстанционния съд, неоснователно е приел, че в тежест на ответника е валидно възникнало задължение по процесния запис на заповед за заплащане на ищеца на сумата от 16 000 лева, дължима по Запис на заповед, издаден „без протест и разноски", с дата на издаване: 17.07.2025 г. Решението на първоинстанционния съд не е съобразено с т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК,в която е прието, че при въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Единствената облигационна връзка между страните е сключен договор за изработка, по който не се доказало задължение от ответника към ищеца. При възникнал между страните спор във връзка с твърдения за наличие на конкретно каузално правоотношение и създаване на отговор на възражения срещу твърдените от ищеца факти и обстоятелства, кредиторът трябва да докаже фактите, от които произтичането му, пораждането на задължението по твърдяното каузално правоотношение и връзката му с менителничен ефект, а длъжникът - да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни срещу формата и съдържанието на записа на заповедта или лични, основани на отношенията му с кредитора. В доказателствена тежест на изпълнителя по договора за изработка е да установи по безспорен начин чрез пълно и главно доказване, както предписва нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК , че му е възложено извършването на СМР в процесния обект и че работата е изпълнена и приета.

С отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане.

Представените 2бр. записа на заповед не са били оспорени от ищеца.

Задължението по тези два документа е в размер на 20000 лева, което надвишава предявения иск, а първоинстанционния съд не е обсъдил в мотивите си това възражение. В обобщение се иска да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се отхвърли претенцията.

В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че е неоснователна. Счита, че съдът е достигнал до правния си извод при съвкупната преценка на доказателствения материал по делото като е формирал вътрешното си убеждение по правно релевантните за спора, факти 2 въз основа на събраните допустими доказателства. Предмет на производството е вземане на ищеца по конкретен запис на заповед, издаден на 17.07.2025 г., за сумата от 16 000 лв. В отговора по чл. 131 от ГПК ответникът оспорил издадения запис на заповед с твърдение, че подписът не е негов съответно в проведеното съдебно производство пред съда оспорил и авторството на документа. Това оспорване било опровергано по категоричен начин от изготвената и приета от съда, съдебно-графологичната експертиза. От събраните в хода на провелото съдебно производство и от доказателства по делото безспорно се установило, че ищецът е направил изрично искане за плащане на 28.07.2025 г. ответникът е бил уведомен за дължимостта, но е последвал категоричен отказ за плащане на дължимата сума. В този смисъл при запис на заповед „на предявяване“ изискуемостта възниква от момента на предявяването. Дори и да се приемел формален спор относно начина на предявяване, безспорно било, че ответникът е узнал за претенцията и е отказал плащане, което счита, че е достатъчно основание за настъпила изискуемост. Първоинстанционният съд детайлно е разгледал твърдяното между страните правоотношение по повод извършените строителномонтажни дейности. Съдът е обсъдил характера на правоотношението като договор за изработка, събраните свидетелски показания и твърденията на страните. Следователно съдът бил изпълнил задължението си да изследва релевантните факти, свързани с каузалното правоотношение. Ответникът в първоинстанционното производство не е доказал, че задължението по записа на заповед е погасено. Жалбоподателят твърди, че не съществувало изискуемо вземане на ищеца по договора за изработка. Това твърдение обаче не било достатъчно, необходимо било да се установи конкретно правопогасяващо или правоизключващо обстоятелство, което да обосновавало недължимостта на сумата от 16 000 лв. по издадения запис на заповед. По делото не било доказано плащане на сумата от 16 000 лв. по процесния запис на заповед от страна на ответника по иска. Самият ответник не отричал наличието на такива отношения. Трайната практика на ВКС е, че при редовен запис на заповед длъжникът не може да противопоставя неустановени каузални отношения, освен при доказана недобросъвестност, каквато тук счита, че липсва. Предмет на иска е конкретно менителнично вземане по издаден запис на заповед. След като въззивникът противопоставял каузалното правоотношение като основание за недължимост, именно той следвало да установи конкретните 3 факти, от които следва погасяване или отпадане на задължението. Самото твърдение за недостатъци на извършената работа не доказвало нито погасяване на задължението по записа на заповед, нито размера на твърденото насрещно вземане. Още повече, че по делото било установено извършването на строителни дейности в имота на въззивника, като това било е потвърдено и от свидетелските показания. При направено възражение за прихващане ответникът следва да докаже със съответните надлежни доказателства съществуването на насрещно вземане, неговия размер, изискуемостта на задължението и правното основание. Твърденията за предоставен „аванс“ във връзка с изпълнение на СМР, които твърдения не са подкрепени с доказателства, не могат да породят прихващане по чл. 103 ЗЗД, тъй като съгласно трайната практика на ВКС прихващане е допустимо само при ликвидно и изискуемо насрещно вземане, което тук липсвало. В настоящия случай тези предпоставки не са били доказани по начин, който да обосновава погасяване на установеното от съда вземане от 16 000 лв. В обобщение иска да се потвърди решението.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания, а и двете страни са претендирали разноски.

В с.з за въззивника се явява представител, който поддържа подадената жалба.

Въззиваемият се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

4

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Безспорно е, че със запис на заповед, издаден в село А., община Н.З., област С. на дата 17.07.2025 година „безусловно“, „без протест и разноски“ издателят В.

С. С., се е задължил срещу представянето на записа да заплати на поемателя Р.

Й. М., сумата от 16 000 лева. С исковата молба записът на заповед е предявен за плащане.

Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника –издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника – длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение. Ако страните спорят относно 5 конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл.422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът – кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект.

В случая първоинстанционният съд е разгледал твърдяното между страните правоотношение по повод извършените строително-монтажни дейности.