Решение № 134 от 12.07.2024, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Троян, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20234340100595 по описа за 2023 година за да се произнесе – съобрази:

Производство с правно основание чл.250 ГПК.

В Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба предявена от Х. В. П. от гр. Троян, чрез пълномощника си адв. Л. Б. от ПАК срещу Л. Н. Х. от гр. Троян, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за заплащане от ответната страна на сумата от 5000 лева, представляваща дължимо обезщетение за причинении неимуществени вреди и по чл. 86 от ЗЗД законна лихва от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

По делото е постановено Решение №103 от 29.05.2024г. на ТРС, с което съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният иск, като е осъдил ищцата да заплати сторените по делото разноски в размер на 1000.00 – хиляда лева адвокатско възнаграждение, но е пропуснал да се произнесе по заплащане на дължимата ДТ, която следва да бъде начислена в полза на съдебната власт, по сметка на РС-Троян, поради което счита, че постановеното решение следва да бъде допълнено по реда на чл.250 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.71, ал.1 от ГПК за водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска. Освобождаването от такси и разноски е допустимо в изчерпателно изброените хипотези на чл.83 от ГПК.

Съобразно чл. 83, ал.І, т.4 от ГПК – такси и разноски по делата не се внасят от ищеца по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в законна сила присъда. Разпоредбата на чл. 83, ал.І, т.4 от ГПК улеснява достъпа до гражданския съд на лица, пострадали от престъпление, когато предявяват претенции за обезщетяване на вредите от това деяние, но настоящият казус не се покрива от посочената хипотеза.

С оглед на изложеното, настоящият състав на ТРС счита, че в случая не 1 са налице основанията за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса и същата е дължаща се на общо основание.

При така изложеното и съгласно разпоредбата на чл.250 ал.3 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА РЕШЕНИЕ №103 от 29.05.2024г., постановено по гр.д.

№595/2023г. по описа на ТРС, като:

Осъжда Христина В. П. от гр. Троян, ул.»***»№3Б, ЕГН ********** да заплати на Държавата, по сметка на РС-Троян сумата от 200.00 – двеста лева, представляваща дължимата ДТ в размер на 4% върху цената на исковата претенция.

Решението може да се обжалва пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Троян: _______________________ 2