Определение № 1605 от 04.06.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1605 гр. Бургас, 04.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.а като разгледа докладваното от Радостина П. И.а Въззивно частно гражданско дело № 20262100500981 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.274- чл. 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от изпълнителния директор Зорница Банкина, действаща чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Симеон Дишлиев против разпореждане № 892 от 11.05.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 486/2026г. по описа на Районен съдАйтос, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. М. И. с ЕГН: ********** за вземания въз основа на договор за кредит "Бяла карта" 11120479 от 15.10.2024 г., сключен с „Аксес Файненс“ АД, които вземания са цедирани на заявителя, а именно: главница от 306, 78 евро главница, ведно със законната лихва от 24.04.2026 г., сумата от 21, 90 евро договорна лихва и сумата от 51, 78 евро - мораторна лихва за периода от 17.10.2024 г. до 24.04.2026 г., както и съдебно деловодни разноски.

В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното отхвърлително разпореждане с твърдение, че е незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят счита , че дадените от районния съд указания са неправилни резултат от разширително тълкуване на нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, като излага доводи в подкрепа на това становище. Излага подробни съображения, че непредставянето на договора за цесия не съставлява нередовност на подаденото заявление, позовавайки се на цитирана в жалбата съдебна практика. Моли въззивният съд да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за горепосочените вземания.

1

Съгласно на чл.413, ал.2 о т ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против длъжника М. М. И. с ЕГН: ********** за вземания въз основа на договор за кредит "Бяла карта" 11120479 от 15.10.2024 г., сключен с „Аксес Файненс“ АД, които вземания са цедирани на заявителя, а именно: главница от 306, 78 евро главница, ведно със законната лихва от 24.04.2026 г., сумата от 21, 90 евро - договорна лихва и сумата от 51, 78 евро - мораторна лихва за периода от 17.10.2024 г. до 24.04.2026 г., както и съдебно деловодни разноски за платена държавна такса в размер на 10.86 евро и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 25.56 евро.

С разпореждания от 27.04.2026г. и 28.04.2026г. заповедният съд е оставил производството без движение с указания до заявителя да представи договора за цесия и доказателства за уведомяването на длъжника за нея, с предупреждение за последиците при неизпълнение, като в предоставения срок указанията не са изпълнени.

С обжалваното разпореждане от 11.05.2026г. заповедният съд, като е констатирал, че указанията му не са изпълнени, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК е отхвърлил заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК.

Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното отхвърлително разпореждане е правилно и законосъобразно, по следните съображения:

Безспорно е, че въпреки дадените указания, нито в първата инстанция, нито в настоящото производство заявителят не е представил доказателства, от които да се установи твърдяното от него качество на кредитор по отношение на вземането, за което иска издаване на заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжника. Доколкото с договора за цесия се променя материално и процесуално легитимирания кредитор, липсата на представени доказателства за твърдяната цесия и за факта на уведомяване на длъжника за нея води до недоказаност на активната легитимация на заявителя за твърдяното вземане, вкл. и поради неяснота какво точно вземане му е цедирано.

Съгласно т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по 2 правоотношението. Договорът за цесия е основание за издаване на заповед за изпълнение в полза на правоприемника, поради което следва да се представи. Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени и доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/. Цесията е двустранен договор между цедент и цесионер и длъжникът не участва в него и за да може да породи действие спрямо трето лице - длъжник, следва цесията да му бъде съобщена на него, съответно да се представи доказателство за уведомяване на длъжника за извършената цесия. Горното тълкувателно решение съставлява задължителна съдебна практика, поради което въззивната инстанция счита, че представянето на договора за цесия и на уведомлението за извършената цесия е нужно, именно за да се създаде яснота у длъжника относно настъпилото частно правоприемство. Затова непредставянето на доказателства за установяване на този факт е самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение по чл.

411, ал. 2, т. 1 от ГПК, след като последиците от неизпълнението му са съобщени на заявителя, а в рамките на предоставения срок той не е изпълнил вмененето му за това задължение, вкл. и не е ангажирал доказателства и в настоящото производство.

Ето защо обжалваното отхвърлително разпореждане се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 892 от 11.05.2026 г., постановено по ч. гр. д.

№ 486/2026г. по описа на Районен съд-Айтос.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3