Решение № 986 от 03.11.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 986 гр. П., 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М.А.А. при участието на секретаря Х.В.Х. в присъствието на прокурора С. Др. Д. и Х. Пл. Р. като разгледа докладваното от М.А.А. Гражданско дело № 20251720101056 по описа за 2025 година

Производството се води по искова молба

И. В. А., ЕГН: **********, ЛК № ***, изд. от МВР - П., с постоянен адрес в ***, обл.

П., ***, чрез адвокат Б. Б. срещу

Прокуратурата на Р България, ***, представлявана от главния прокурор и

Областна дирекция на МВР-П. ***, представлявана от директора й с искане да бъдат осъдени ответниците на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, солидарно да му заплатят сумата от 5 000 лева (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи морални страдания, причинени от силен стрес, тревога и притеснение, настъпили, вследствие на воденото срещу него досъдебно производство за престъпление по чл.343б ал. 3 от НК, наказателното производство по което – ДП №452/2023г. по описа на *** при ОДМВР-П., е прекратено, поради това, че деянието не съставлява престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-18.03.2025г. до окончателното й изплащане, както и сторените съдебно-деловодни разноски, както да бъдат осъдени ответниците да му заплатят и сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от прокурор в РП – П..

Предявените искове са оспорени от ответника по основание и размер. Наведено е твърдение, че между повдигнатото срещу ищеца обвинение и заявените от него негативни емоционални 1 изживявания, отсъства причинно-следствена връзка. Оспорва се, че постановлението за прекратяване на досъдебното производство е добило стабилитет. Твърди се прекомерност и на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощник на ОДМВР П., в който се сочи, че извършените действия, с които е започнато досъдебното производство, както и задържането на ищеца, са били правомерни, съобразно констатацията от извършения тест с техническо средство „***“, както и че в хода на досъдебното производство на ищеца не му е било повдигнато обвинение. Предявените искове са оспорени от ответника по основание и размер. Твърди се, че не са налице основания за ангажиране на отговорността на ОДМВР П..

В съдебно заседание ищеца, чрез пълномощника си моли исковата молба да бъде уважена в цялост, като излага подробни съображения.

Пълномощника на ответника ОДМВР П., развива по същество подробни мотиви на основание на които моли исковата молба да бъде оставена без уважение по отношение на този ответник.

В съдебно заседание ответника Прокуратурата на Република България, чрез Районна прокуратура – П. и процесуалния си представител прокурор, участващ в производството оспорва предявения от ищеца иск, като неоснователен и недоказан по изложените съображения в подадения писмен отговор. Моли да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и недоказана по основание и размер, ако съдът счетял, че са налице предпоставките за обезщетение, то размерът да бъде определен съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост.

Представителят на Районна прокуратура П. в качеството й на контролираща страна по смисъла на чл.10., ал.1 от ЗОДОВ взема становище за неоснователност на иска.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност наведените в молбата твърдения и събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.08.2023 г. в *** с посока на движение от *** към улица „***“ на пътен възел ***, ищеца управлявал лек автомобил марка *** с рег. номер ***, собственост на негов познат В.Б. В.. В 22:50ч. ищеца И. А. бил спрян за проверка от органите на ОД на МВР П..

При извършената проверка, в 22:57ч. бил тестван за употреба на наркотици с техническо средство ***,с фабричен номер ***. За теста бил издаден протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, в който било посочено, че водачът на автомобила И. В. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, управлява моторно превозно средство под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, като в проба 363 уредът отчел положителен резултат за амфетамин. Ищецът бил убеден, че тестът е неправилен, поради което се подложил на изследване на кръвта, което в последствие установило противното. Въпреки че И. В. А. дал проби за изследване, резултатът от които именно е решаващ, той бил задържан за 24 часа в ***П на МВР П., съгласно Заповед за задържане по чл. 72 от ЗМВР. Непосредствено след освобождаването му от ***П на МВР П., ищецът посетил ***. ООД, с адрес *** като повторно дал биологичен материал за изследване за наличие на наркотични вещества в урината. Видно от резултатите от изследването, провело се на 14.08.2023г. в *** П., резултатът за наличие на каквито и да е наркотични вещества в урината на ищеца бил отрицателен.

Било е образувано ДП № 452/2023 г. по описа на 1-во РУП на МВР П., пр. пр.

2775/2023г. по описа на Районна прокуратура П., в хода на което била назначена химикотоксикологична експертиза, според която в кръвта на И. А. не било установено наличие на наркотични вещества или техни аналози. В тази връзка, с Постановление от 29.04.2024г. на 2

Районна прокуратура - гр. П., е било прекратено наказателното производство срещу доверителя ми.

Видно от показанията на разпитания в хода на производството свидетел, след случая И. В. А. станал неспокоен, затворил се е в себе си, не е могъл да спи, притеснявал се за собственото си бъдеще и какво ще си помислят близките и приятели му. Чувствал се унизен и обиден, усещал несигурност и недоверие в органите на реда, чувствал се жертва на административен произвол. Фактът, че не можел да управлява автомобил, както и да превозва членовете на неговото семейство, го потискал и оказал влияние върху неговото самочувствие и самооценка.

Уведомление за започнатото бързо производство е изпратено на 14.08.2023г. на Районна прокуратура П.. С постановление от 18.08.2023г. на прокурор при Районна прокуратура П. бързото производство е преобразувано в досъдебно производство и е определен срок за приключване на разследването два месеца, считано от 13.08.2023г. С постановление от 11.10.2023г. на наблюдаващия прокурор срока на разследването е продължен с още два месеца считано от 14.10.2023г. С постановление от 21.11.2023г. на Районен прокурор на Районна прокуратура П. срока на разследването е продължен с още два месеца считано от 15.12.2023г. След тази дата с още две постановления на Районния прокурор на Районна прокуратура П., както следва от 15.02.2024г. и 11.04.2024г. срока на разследването е продължаван с по два месеца. С постановление от 29.04.2024г. на наблюдаващия прокурор наказателното производство е прекратено поради липса на извършено престъпление.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съгласно законовата разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от дейността на правозащитните органи от незаконно повдигане на обвинение, приключило с прекратяване на наказателното производство, поради това, че деянието не е извършено от лицето.

Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

С оглед задължителната практика на Върховен касационен съд постановена по реда на чл. 290 от ГПК и обективирана в Решение № 267 / 21.04.2020 г. по гр.д. № 4587 / 2018 г. на IV г.о. Отговорността на държавата по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – възниква не по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което има гаранционно обезщетителен характер. Затова предпоставките за възникването й се уредени в закона, като същите не може да се допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата й. Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал.

1, т. 3 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено, като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица от прокуратурата. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Това е така тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били неоснователни. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно. Тези обстоятелства не са 3 предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, от ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл. 5 от ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване на отговорността. Възникването на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в случая той е прекратяване на наказателното производство, поради това, че деянието не е извършено от лицето. Законът не е предвидил, като изискване за възникване на отговорността, освен прекратяването на наказателното производство и самото обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на служителя. Отнася се до специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в нормата.

За възникване на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ са необходими две предпоставки, а именно:

1) повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и 2) наказателното производство да е приключило поради това, че деянието не е извършено от лицето.

Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Тази отговорност може да отпадне или на бъде намалена само в случаите по чл. 5 от ЗОДОВ, при които обаче е предвидено определено субективно отношение на пострадалото лице към вредоносния резултат, като такова изискване за субективно отношение не е предвидено в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Поради това прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението е влязъл в сила акт за прекратяване на наказателното производство. Именно с него се констатира незаконосъобразността на обвинението.