Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3013 от 11.11.2025, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
Административно дело 576/2025
Вид
Решение № 3013
Подписан
11.11.2025
В сила
03.12.2025
Състав
Йълдъз Агуш

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 2 и т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 2 и т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 177, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 177, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 11, ал. 2, т. 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 11а, ал. 1, т. 1 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 20 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 20, т. 2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 20а · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 30 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 37 · Закон за подпомагане на земеделските производители

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3013

Русе, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - VII състав, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

При секретар МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЙЪЛДЪЗ АГУШ административно дело № 20257200700576 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Постъпила е жалба от В. Р. И. от [населено място], община Ценово, област Русе, депозирана чрез процесуален представител адв.-пълномощник Т. В. при АК - Русе, против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 г. изх. № 02-180-6500/2784#7 от 30.07.2025 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която са извършени намаления на поисканите от жалбоподателката субсидии за кампания 2022, както следва: по СЕПП – със сумата 1 939, 90 лева; по СПП – със сумата 1 394, 02 лева; по ЗДП – със сумата 2 057, 23 лева и по Схема за млади земеделски стопани МЗС - със сумата 969, 95 лева.

В жалбата се твърди, че оспореният акт е нищожен като издаден в противоречие на задължителните указания, дадени от Административен съд – Русе с влязлото в сила решение № 1174 от 11.04.2025 г., постановено по адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда, административният орган да изследва и да изложи мотиви дали в случая са приложими някоя от хипотезите по чл. 77, § 2, б. „а“ и б. „г“ и чл. 2, § 2, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., както и дали жалбоподателката е доказала по удовлетворителен за нея начин, че не носи отговорност за неспазването на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. като не е обсъдил събраните в хода на съдебното производство по адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда доказателства за опожаряване на процесния имот – нива, засята с пшеница в резултат на човешка намеса на трети лица – образувано досъдебно производство, както и извършената по сигнал проверка от длъжностни лица при органа.

В условията на евентуалност се сочи, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че не е налице основание, въз основа на което административният орган да приложи конкретните намаления по всяка една от схемите, като в случая жалбоподателката не следва да носи отговорност за установените опожарени площи, предвид приложимостта на текстовете на чл. 77, § 2, б. „а“ и б. „г“ и чл. 2, § 2, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г.

Иска се съдът да постанови решение, с което да обяви за нищожен или да отмени административния акт в сочената част и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане с УИН 18/120422/00070, с което В. Р. И. кандидатства за финансово подпомагане по заявените от нея схеми/мерки, базирани на площ за кампания 2022, с указания от съда органът да оторизира изплащане на сумите, отразени като намаления в таблица 14 от УП.

Претендира се присъждане на направените разноски, за които е представен списък на разноските на л. 28 от делото.

Ответникът в производството - замeстник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като прецени данните по делото, вкл. приложеното към настоящото дело адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда, обсъди доводите на страните и извърши проверка по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Предмет на оспорване в настоящото производство е уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 г. изх. № 02-180-6500/2784#7 от 30.07.2025 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която са извършени намаления на поисканите от жалбоподателката субсидии за кампания 2022, както следва: по СЕПП – със сумата 1 939, 90 лева; по СПП – със сумата 1 394, 02 лева; по ЗДП – със сумата 2 057, 23 лева и по Схема за млади земеделски стопани МЗС - със сумата 969, 95 лева. (л. л. 2 – 13 от делото)

Уведомителното писмо съставлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия.

Според разпоредбата на чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП, Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми, мерки и интервенции за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми, мерки и интервенции на Общата политика по рибарство.

Съответно, според чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ изпълнява функциите на Разплащателна агенция.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция като организира, ръководи нейната дейност и я представлява, а едно от правомощията му, изброени в чл. 10, това по т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ, е вземането на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция.

Съгласно чл. 20 и чл. 20а от ЗПЗП и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, в правомощията на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е да представлява фонда и да ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции.

Съгласно ал. 4 на чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, както и на основание чл. 84, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление и по този закон и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

В случая, видно от представената по делото заповед № 03-РД/3203#1 от 24.07.2023 г. (л. л. 14 – 17 от делото), на зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ П. Д. С. са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане.

Уведомителното писмо е подписано именно от г-жа С., която видно от решение по т. 12 от заседание на Управителния съвет, съгласно протокол № 215 от 13.07.2023 г., е назначена за заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ с ресори „Директни плащания на площ“ и „Информационни технологии“ (л. л. 18 – 22 от делото).

С оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът дължи произнасяне на всички основания по чл. 146 от АПК. Според ал. 2 на чл. 168 от АПК, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. В случая, обаче, такова искане е налице като същото се явява основателно.

Жалбоподателката е регистриран земеделски производител с уникален регистрационен номер (УРН) 712645 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

На 04.04.2022 г. И. е подала заявление за подпомагане за кампания 2022 г. с УИН 18/120422/00070 по няколко схеми и мерки за подпомагане, а именно: схема за единно плащане на площ (СЕПП); схема за преразпределително плащане (СПП); схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП); схема за млади земеделски стопани (МЗС).

В заявлението са посочени общо 8 броя земеделски парцела – 5 броя в землището на [населено място] и 3 броя - в землището на [населено място], област Русе с обща декларирана площ от 29, 54 ха и конкретно заявени култури за всеки един от тях.

Към заявлението са приложени изискуемите от нормативните актове документи. (л. 71 и сл. от адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда).

При подаване на заявлението били извършени автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2022 (л. 77 от адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда), при което са открити две несъответствия:

1/. вид грешка: парцел с ЕНП, което не е заявено – 1 брой, а именно: за парцел 51977-475-1-1 тип ЕНП: ивици допустими площи на границата между обработваеми земи и гори без производство (линейни метри) и

2/. вид грешка: заявили сте парцели с угари, междинни култури или зелено покритие, азотфиксиращи култури като ЕНП. Върху тези площи съществува забрана за използване на продукти за растителна защита, съгласно чл. 45, параграф 10б от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията: за парцел ***. /това е един от двата парцела с констатирани опожарени площи/.

И. се е запознала със съдържанието на резултатите от автоматичните проверки срещу подпис на 04.04.2022 г.

Заявените за подпомагане от жалбоподателката площи били предмет на проверка на място, за извършването на която били издадени заповед № 9 от 06.07.2022 г. като проверката трябва да бъде направена, съгласно следните изисквания: схема: локализиране на опожарени земеделски площи съгласно заповед № 03-РД/1986 от 05.07.2022 г. с начална дата 06.07.2022 г. и крайна дата на извършване на проверката – 12.07.2022 г. и заповед № 476840 от 03.11.2022 г. (л. 32 и л. 33 от адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда).

Според изготвения доклад за проверка на място „Кръстосано спазване ДТИ частични – 2022“ (л. л. 34 - 38 от адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда) проверката е извършена в периода 07.07.2022 г. - 07.11.2022 г.

Изготвен е и констативен протокол № 9 от 06.07.2022 г. за извършена проверка на 07.07.2022 г., съгласно заповед № 03-РД/1986 от 05.07.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л. 37 от адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда).

В доклада и в констативния протокол са направени констатации за общо опожарена площ със засята култура пшеница в землището на [населено място], общ. Ценово, обл. Русе в размер на 3, 95 ха, но не е посочен парцелът/лите, за който/които се отнася. Посочено е, че не е спазен Национален стандарт 6 по „Кръстосано съответствие“, който забранява изгарянето на стърнищата.

За констатациите в доклада, на жалбоподателката е изпратено отделно писмо изх. № 01-172-6500/579 от 08.11.2022 г. на началник отдел РТИ (л. 39 от адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда).

Налице са данни за постъпили молба вх. № 02-180-6500/3434 от 09.11.2022 г. (л. 51 от адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда), в която И. сочи, че на 27.06.2022 г. й е била запалена нива с пшеница в [населено място], масив 13 като прилага служебна бележка от РУ – Бяла при ОД на МВР – Русе и протокол за уведомяване на пострадал от престъпление, съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления и връчване на Формуляр за правата на пострадалите от престъпления (л. 52 и л. 53 от адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда) и възражение вх. № 01-172-6500/579 от 02.12.2022 г. (л. 50 от адм. дело № 907/2024 г. по описа на съда), в което е посочено, че И. не е съгласна с констатациите, посочени в доклада за проверка на място, като в същия било посочено, че запалените площи представлявали „стърнища“. Жалбоподателката сочи, че не е съгласна с това твърдение, тъй като въпросната площ била засята с мека пшеница – зимна, която била запалена преди да бъде ожъната и нямало как да се приеме, че въпросната площ е стърнище. Към възражението е приложила и горепосочените писмени доказателства.