Акт № 479 от 09.11.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- 727/2026
- Подписан
- 09.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 30 · Закон за наследството
- чл.30 ал.1 · Закон за наследството
- чл. 31 · Закон за наследството
- чл. 37 · Закон за наследството
- чл. 38 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 479 гр. Пазарджик, 09.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Д. П. Бозаджиев
Цветелина Н. Тодорова при участието на секретаря Лина Ат. Грозданова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20265200500727 по описа за 2026 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.
С решение на РС Велинград, постановено по гр.д.№ 982 по описа на съда за 2025 година е отхвърлен предявения от В. Ц. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. *****, срещу Ю. М. Д.а – Х. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***** иск за намаляване на дарственото разпореждане от 24.12.1993г., материализирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 191, Том IV, нот.дело № 1229 от 24.12.1993г., вписан с вх.рег.№ 1044, Том 62 и стр. 1044 на Велинградски районен съдия, с което наследодателят М. Ю. С. с ЕГН **********, бивш жител на гр. Велинград, починал на 03.07.2024г., е дарил на сестра си А. Ю. Д. с ЕГН ********** своята 1/6 идеална част от Първи жилищен етаж от самостоятелната източна половина на двуетажна жилищна сграда - къща- близнак, сключено застрояване със застроена площ от 75 (седемдесет и пет) кв.м. и 2/6 ( по 1/6 идеална част от А. С. и М. С.) идеални части от общите части на сградата по чл. 38 ЗС, която сграда е построена в Дворно място, състоящо се от 320 (триста и двадесет) кв.м., находящо се в гр.
Велинград, кв. Лъджене при съседи на двора: Улица, Й. Д., А. К. и наследници А., което дворно място съставлява по плана на града Парцел VI (шести), отреден за имот с планоснимачен № 3978 (три хиляди деветстотин седемдесет и осми) в кв. 85 (осемдесет и пети) по плана на града. След приемане на кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18- 1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, 1 първия жилищен етаж е заснет като Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (ЕКАТТЕ девет хиляди четиристотин и петдесет; кадастрален район петстотин и две; имот осемстотин четиридесет и четири, сграда две, етаж едно) с описание вид на собствеността - Частна; тип - Жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение с площ по документ от седемдесет и пет кв.м, който обект е построен в Жилищна сграда с идентификатор *** (ЕКАТТЕ девет хиляди четиристотин и петдесет; кадастрален район петстотин и две; имот осемстотин четиридесет и четири, сграда две) вид на собствеността - Частна; функционално предназначение – Многофамилна жилищна сграда на два етажа; брой самостоятелни обекти - 2 със застроена площ от осемдесет и три кв.м. От своя .страна жилищната сграда е построена в Поземлен имот с идентификатор *** (ЕКАТТЕ девет хиляди четиристотин и петдесет; кадастрален район петстотин и две; имот осемстотин четиридесет и четири) вид на собствеността — Частна; вид на територията — Урбанизирана; начин на трайно ползване - Ниско застрояване (до 10 м) с площ от 529 (петстотин двадесет и девет) кв.м.; стар номер - 3978; кв - 85 и Парцел - VI при съседи на имота: Поземлен имот с идентификатор ***, Поземлен имот с идентификатор ***; Поземлен имот с идентификатор ***; Поземлен имот с идентификатор
*** и Поземлен имот с идентификатор *** до размера на 1/16 идеална част необходима за възстановяване на запазената част на В. Ц.
С. с ЕГН ********** от наследството на М. Ю. С. с ЕГН **********, бивш жител на гр. Велинград, починал на. 03.07.2024г., и да се възстанови запазената част на наследника по закон - В. Ц. С. с ЕГН ********** от наследството на М. Ю. С. с ЕГН **********, бивш жител на гр. Велинград, починал на 03.07.2024г. в размер на 1/16 идеална част, с правно основание чл.
30 ЗН, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Отхвърлен е предявения от В. Ц. С. с ЕГН **********, с адрес: гр.
***** срещу Ю. М. Д.а – Х. с ЕГН **********, с адрес: гр. *****, М. Н. Д. с ЕГН ********** с адрес: гр. ***** и Б. М. Х. с ЕГН ********** с адрес: гр.
***** иск за прогласяване на нищожността на договор за дарение, обективиран в нот. акт № 117, том 1, нот. дело № 114/23.03.2016 г. по описа на нотариус С. Д., заради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД.
Осъдена е В. Ц. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***** да заплати на Ю. М. Д.а – Х. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***** сумата от 400 евро /четиристотин/ сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Осъдена е В. Ц. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***** да заплати на М. Н. Д. с ЕГН ********** с адрес: гр. ***** и Б. М. Х. с ЕГН ********** с адрес: гр. ***** сумата от 400 евро /четиристотин/ сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
2
В срок постановеното решение е обжалвано от В. С..
В жалбата е подробно изложена установената , според жалбоподателя , фактическа обстановка.
Решението било неправилно , тъй като част от представените писмени доказателства от ответниците били оспорени с искане на практика за извършване на косвен съдебен контрол на решението за възстановяване на земеделски имоти от 12.05.1995г.
На ответниците било указано да докажат твърдението си , че към момента на смъртта си М. С. е притежавал и други имущества. Този факт не бил доказан по категоричен начин и неправилно съдът приел ,че в наследството е имало и други имоти.
Съдът приел,че ищцата не е доказала приемането на наследството по опис. Налице било именно изключение от правилото на чл. 30 ал. 2 3Н.
Установено било , че дарявайки процесния етаж на А. Д. наследодателят М. С. се е разпоредил с цялото си налично имущество. Ето защо, предвид липсата на свободни имущества към момента на откриване на наследството на М. С., от които В. С. би могла да получи онова, което съставлява нейната запазена част от наследството, предявяването на иска по чл. 30. ал. I ЗН за нея не се предпоставяло от приемане на наследството по опис, независимо, че същата упражнява признатото си от закона право на част от наследственото имущество спрямо лице, което не е наследник по закон на дарителя.
Стигайки до различни изводи, съдът постановил неправилно решение.
Неправилно било решението и поради това ,че изчисляване на паричната стойност на запазената част следвало да стане чрез допускане изслушването на съдебно-оценителна експертиза, каквато в конкретния случая не е назначаване.Нямало обаче друго имущество като наследство от починалия М. С., като по този начин не следвало да се определи наследствената маса по реда па чл. 31 ЗН, понеже към момента на смъртта си М. С. е оставил само процесния недвижим имот.
При постановяване на решението било допуснато и процесуално нарушение, довело до необоснованост на съдебния акт.
В молбата от 13.05.2026 година било направено искане за косвен съдебен контрол на Решение за възстановяване право на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землишето на гр.
Велинград № I /12.05.1995 г. на Поземлена комисия гр. Велинград и съдът следвало да се произнесе по него.
Съдът допуснал процесуално нарушение, като приел,че не следва да се изисква от Поземлена комисия Велинград Решение № 1/12.05.1995г., което да не е снето от база данни и в което да се съдържат подписите па членовете на комисията. Поради нищожността на това решение, нищожен се явявал и договора за доброволна делба, понеже в него са включени имотите по решението.Изложени са доводи за нищожност на решението.
3
Извършения договор за доброволна делба не породил желаните правни последици.
Съдът неправилно приложил и материалния закон.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 191. Том IV. нот.дело № 1229 от 24.12.1993г., вписан с вх.рег.№ 1044. Том 62 и стр. 1044 в пункт първи наследодателят на жалбоподателката - М. Ю. С. се разпоредил с цялото свое имущество без да се съобразява с евентуално запазените части на неговите съпруга и деца.
Накърнена била запазената част на В. С. до нейната квота от 1/16 идеална част. Като е достигнал до различни изводи, които са изцяло несъобразени с доказателствата, съдът постановил едно неправилно съдебно решение.
В конкретния случай накърняването на запазената част не можело да се извърши в натура с реален имот и следвало да намери приложение възможността намалението да се извърши в дробна част.
Излагат се доводи и ,че А. Ю. Д. не е станала собственик на процесния недвижим изцяло , тъй като прехвърлителите не са притежавали такива права.
А. Д.не е имала пълното и еднолично право на собственост върху целия първия етаж (самостоятелния обект в сградата) и не е могла да го прехвърли в пълен обем на дъщеря си Ю. Д..
Нотариален акт № 117. Том I. нот.дело № 114/23.03.2016г. на Нотариус С. Б. Д. вписан в Нотариалната камара под рег. № 541 с район на действие съдебния район на Районен съд гр. Велинград, вписан в Служба по вписванията под Акт № 67. Том II. вх.рег.№ 463/23.03.2016г. не бил произвел своето действие да направи едноличен собственик ответницата - Ю. Д.. понеже същия бил нищожен на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1,2 и 3 от Закон за задълженията и договорите, като на това основание е оспорен документа за собственост.
Съдът бил длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие на закона или заобикалянето му, през по-леките - липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, отпадало вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци., т.е ако съдът уважи иска по чл. 26 ал. 1 пр. I ЗЗД на едно от основанията , няма задължение да се произнася по останалите, но ако отхвърли иска по чл. 26 ал.
I пр. I ЗЗД, то следва да се произнесе и по останалите, каквото произнасяне в съдебното решение няма.Следва да се посочи,че съдът се е позовал именно на тази теоретична постановка , възприета и в съдебната практика , произнасяйки се по този иск.
4
Съдебното решение било неправилно и с оглед изложените в него мотиви за приложението на чл. 37 ЗН.
Направени са доказателствени искания на основание чл. 266 ал. 3 ГПК , които въззивната инстанция е оставила без уважение с мотивирано определение.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено ново решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от Ю. М. Джуракова-Х., М. Н. Д. и Б.
М. Х..
Оспорват жалбата и молят решението да бъде потвърдено Основният довод на жалбоподателя бил, че съдът неправилно е приложил чл. 30. ал. 2 от ЗН, тъй като според него е налице изключението от правилото за приемане на наследство по опис, а именно - дарението е изчерпало цялото имущество на наследодателя. Този довод бил необоснован.
Твърдението за изчерпване на имуществото с имота ,предмет на дарението било категорично опровергано.
В писмения си отговор Ю. Д. посочила ,че към момента на смъртта си наследодателят е притежавал и друго имущество, а именно:
- 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***;
- 1/2 идеална част от втори жилищен етаж с идентификатор ***;
- 1/12 идеална част от дворно място с площ 930 кв.м., съставляващо имот 2498, кв. 344;
- Идеални части от множество земеделски земи: ливада в м. „Шумнато Дере“ (имот № 072014), залесена територия в м. „Шинката-Тепето“ (имот 007089), полска култура в м.„Бакърджийското“ (имот 056125) и ливада в м.,.Шумнато дере“ (имот № 072022).
Наличието на това имущество изключвало приложението на цитираното от жалбоподателката изключение. За нея съществувало безусловно задължение да приеме наследството по опис, тъй като искът е насочен срещу надарено лице, което не е призовано към наследяване. Неизпълнението на тази императивна материалноправна предпоставка, съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, водело до неоснователност на иска по чл. 30 от ЗН.
Разпечатката съдържа 57 от 127 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d78fadb-2f3a-4c19-8923-cb0f485ba79c