Решение № 1011 от 14.10.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2102/2026
- Вид
- Решение № 1011
- Подписан
- 14.10.2026
- В сила
- 14.10.2026
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, Весела Гълъбова, Иванка Димитрова Дрингова
Цитирани разпоредби
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1011 гр. Варна, 14.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20263100502102 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 29015/03.09.2026 г. на Н. Г. И., Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц. - длъжници по изп. дело № 20268950401745 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 на КЧСИ, с район на действие ВОС срещу Разпореждане от 20.08.2026 г., с което е оставено без уважение искането им за намаляване размера на адв. възнаграждение заплатено по делото.
Твърди се в жалбата, че в срока за доброволно изпълнение длъжниците Г. Ц. е заплатил напълно задължението си, а длъжникът Н. И. е внесла 20 % от задължението си и е поискала разсрочване на същото. Излага се, че длъжникът Ц. Ц. е внесъл 20 % от задължението си и е поискал разсрочване на същото. Релевира се, че представителството по делото се изчерпва с депозиране на молбата за образуване на същото. Отправеното искане е да бъде отменено обжалваното разпореждане и да се постанови друго, с което да се намали претендираното адвокатско възнаграждение от взискателя за всеки един от длъжниците от 466.67 евро на 103 евро.
Ответникът по жалбата „Таблетка“ ООД, гр. Варна - взискател депозира 1 възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на жалбата.
ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 на КЧСИ, с район на действие ВОС не депозира мотиви по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК. Прилага заверен препис от изп. дело № 20268950401745.
Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Обжалвано е действие на ЧСИ, изразяващо се в определяне на разноски в изпълнителното производство, което е в кръга на подлежащите такива на съдебен контрол – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ЧСИ лице – длъжник по изп. дело, поради което е допустима.
От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20268950401745 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 05.08.2026 г. по молба на „Таблетка“ ООД, гр. Варна и въз основа на изпълнителен лист № 1604 от 03.08.2026 г., издаден по гр.д. № 14673/2022 г. по описа на ВРС, по което Н. Г. И., Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц. са осъдени да заплатят на взискателя парични суми.
С иницииращата принудителното изпълнение молба взискателят представя пълномощно на адв. Г. В., договор за правна защита и съдействие със вписано платено възнаграждение в размер на 1400 евро и преводно нареждане за сумата от 1400 евро, получена по сметка на упълномощения. В молбата са посочени изпълнителни способи.
На длъжниците са връчени ПДИ на 07.08.2026 г.
С молба от 18.08.2026 г. Н. Г. И. отправя искане до ЧСИ за разсрочване на задължението й с начална вноска от 20 % от стойността му.
С молба от 18.08.2026 г. Ц. Б. Ц. отправя искане до ЧСИ за разсрочване на задължението му с начална вноска от 20 % от стойността му.
С молба от 20.08.2026 г. длъжниците отправят искане с правно 2 основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя.
От извлечения от сметка на ЧСИ и от представени платежни нареждания за превод на суми по банкова сметка на ЧСИ се установява следното: на 20.08.2026 г. длъжникът Г. Б. Ц. превежда сумата от 11 084.10 евро, а на 24.08.2026 г. – сумата от 115 евро; на 29.08.2026 г. длъжникът Ц. Б.
Ц. превежда сумата от 2200 евро; в периода от 20.08.2026 г. до 21.09.2026 г. длъжникът Н. Г. И. превежда сумата в общ размер 28 979.33 евро.
С Разпореждане от 02.09.2026 г. на ЧСИ е приключено изп. дело № 20268950401745 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 на КЧСИ, с район на действие ВОС по отношение на длъжника Г. Б. Ц..
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбите на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. С ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски.
3
В представените по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие адвокатът е упълномощен да образува и води изпълнително дело по издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, като уговореното възнаграждение за образуване на изпълнителното дело е в размер на 1400 евро.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е: по т.1. – за образуване на изпълнително дело – в размер на 102.26 евро /200 лв./; по т.2 – за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4.
В настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на сумата от 1400 евро за образуване на изпълнителното производство е извършил по процесното изпълнително дело до момента единствено подаване на молба за образуването му въз основа на изпълнителен лист № 1604 от 03.08.2026 г., издаден по гр.д.
№ 14673/2022 г. по описа на ВРС. В тази връзка възражението на длъжниците с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно, тъй като действията по иницииране на изпълнителното дело извършени от процесуалния представител на взискателя не се характеризират с фактическа и правна сложност.
С оглед горното, дължимите от длъжниците разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на сумата от 102.26 евро /200 лева/ - за образуване на изпълнително дело, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. спрямо всеки един от длъжниците или общо сумата от 306.78 евро, но доколкото във жалбата оправеното искане е за намаляване на горното до сумата в общ размер на 309 евро /по 103 евро за всеки един от длъжниците/, то съдът е обвързан с претендирания размер.
По изложените съображения жалбата на Н. Г. И., Ц. Б. Ц. и Г. Б. Ц. срещу отказа на ЧСИ да измени размера на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение по изп. дело, обективиран в Разпореждане от 20.08.2026 г. се явява основателна в частта, с която са определени разноски на длъжника за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 309 евро 4 до пълният размер на претенцията от 1400 евро.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 на КЧСИ, с район на действие ВОС да намали размера на заплатеното от взискателя „Таблетка“ ООД, ЕИК 205526013 адвокатско възнаграждение, обективиран в Разпореждане от 20.08.2026 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя „Таблетка“ ООД, ЕИК 205526013 по изп. дело № 20267180400050 по описа на ЧСИ 20268950401745 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 на КЧСИ, с район на действие ВОС от 1400 /хиляда и четиристотин/ евро на 309 /триста и девет/ евро.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5