Определение № 1245 от 21.08.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1245 гр. Велико Търново, 21.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска

Членове:

ПЕНКО ЦАНКОВ

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20254100500813 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по подадена от М. М. М. от гр. Г.О., чрез адвокат П. Й. САК частна жалба вх. № 2522/04.07.2025г. при РС Елена, изпратена на 03.07.25г., срещу Определение № 283/10.06.2025г. по Гр.д. № 76/2025г. по описа на Районен съд Елена. С атакувания акт съдът е прекратил производството по делото по отношение на предявения иск за признаване нищожност на Заповед на Кмета на Община Златарица за удържане /незаплащане/ трудово възнаграждение на ищцата за един месец като процесуално недопустимо.

В частната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалвания акт. Жалбоподателят твърди, че съдът е дал неправилна правна квалификация на предявения иск като такъв по чл.

128 вр. с чл. 242 от КТ, при правилна такава чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Настоява, че заповедта на кмета е едностранна правна сделка и сочи, че съдът е пренебрегнал евентуалния иск – по чл. 357, ал.1 от КТ за отмяна на същата заповед като незаконосъобразна. Моли прекратителното определение да бъде отменено.

В отговор на частната жалба ответникът я оспорва с възражение, че иск като предявени не е уреден в КТ и се явява недопустим, не е уредено преобразуващо право на работника по отношение на такава заповед. Моли определението да бъде потвърдено.

Съдът след като се запозна с депозираната жалба и материалите по делото, намира, че частната жалба е допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт. Частната жалба е срещу Определение от 10.06.2025г., постановено по гр.д.

№ 76/2025г. по описа на Районен съд Елена., с което съдът частично е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявен иск. Определението е връчено на ищеца на 26.06.2025г., жалбата е изпратена на 03.07.2025г. – в срок. По същество същата е неоснователна.

Предмет на исковата молба са твърдения на ищцата, че като директор на детска градина в с. Родина ОБЩ. Златарица, със заповед от 16.12.2024г. й било наложено наказание „предупреждение за уволнение“, което обжалва пред РС Елена. Твърди, че в началото на м . февруари 2025г. разбрала, че й е удържана /не й е платена/ заплатата за м. декември 2024г., което по дадена й от общински служители информация било на основание заповед на кмета на Община Златарица от 16.12.2024г., последваща тази за дисциплинарното наказание.

Снабдила се с незаверен препис от заповедта, отрича да й е връчвана. Твърди, че не знае точно каква сума не й е изплатена. Счита заповедта за незаконосъобразна /стр.3 от ИМ/, по1 нататък твърди, че е нищожна, а при условията на евентуалност – незаконосъобразна – стр.4 от ИМ. Оспорва материалната компетентност на кмета да издава такива заповеди, наличието на правно основание за издаването й - сочи се заповедта за дисциплинарно наказание, която ищцата смята, че не е такова по закон. Излага, че липсват мотиви, противоречи на материалния закон - чл. 272, ал.1 от КТ, чл. 188 от КТ, който не предвижда такова наказание, не е налице никоя от хипотезите за възможни удръжки по чл. 272 от КТ.

Съдът при подготовката на делото по реда на чл. 140 и сл. ГПК не е изложил проект за доклад, но в мотивите си е приел, че са предявени иск за заплащане на трудово възнаграждение /квалифициран по чл. 128 вр. с чл.242 от ГПК/ и „иск за обявяване на заповед № РД-12-609/16.12.2024 г. на кмета на Община Златарица, с която е наредено на осн. чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във връзка с изплатеното трудово възнаграждение за месец ноември 2024 г. и заповед № РД-12-608/16.12.2024 г. на кмета на Община Златарица да се удържи изплатеното възнаграждение за 19.11.2024 г. на М. М. М., на длъжност „директор детска градина – с група“ в Детска градина „Пролет“ с. Родина, общ. Златарица, от трудовото й възнаграждение за месец декември 2024 г., за нищожна, поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност да бъде отменена, като незаконосъобразна“ /без да го квалифицира/. Съдът приема този иск за недопустим, тъй като не е предвиден в КТ, неприложим е ЗЗД – заповедта не е сделка, а по заповедта съдът ще се произнесе в мотивите на решението си по иска по чл. 128 от КТ.

При така установените факти по делото, съдът намира, че определението за частичното прекратяването на делото е правилно.

На първо място от твърденията на ищцата е видно, че тя търси защита на конкретно свое субективно право – правото на трудово възнаграждение, което твърди да е нарушено от работодателя на основание незаконосъобразна или нищожна негова заповед. Ищцата предявява главен иск за прогласяване на недействителността на акт на работодателя, с който е разпоредено да й бъде удържано, т.е. да ни й се изплаща трудово възнаграждение за м. декември 2024г. или отмяната му като незаконосъобразен. Сам по себе си иск за прогласяване на нищожност на заповед е недопустим. Съдебната практика, обичаxно в случаите на уволнение, но приложима по аналогия, е еднозначна: когато работодателят е издал незаконна заповед, работникът може да се брани срещу нея с конститутивния иск, предвиден в КТ, но не и да търси прогласяване на нищожност на заповедта по исков ред.

Ако уволненият работник поддържа нищожност на заповедта, въпреки дадените указания, съдът трябва да приеме, че е предявен иск за отмяната й като незаконосъобразна /в този смисъл Опр. №87/11.04.2011 г. на ВКС, 4 г.о. по ч.гр.д.№ 185/ 2011 г./. По аргумент за посилното основание такъв е недопустим за други заповеди на работодателя В настоящия случай е предявен, макар и ищцата да го предявява като евентуален, иск за отмяна на заповедта и същият е подкрепен с изложени основания, които според нея правят заповедта незаконна, като се сочи в жалбата да се касае за иск с правно основание чл. 357 от КТ. Съдът не е изложил мотиви какво е правното основание на предявения иск, не се е произнесъл по допустимост на евентуалния иск, като е приел двете претенции за една, прекратил е производството по тях и обявил, че ще разгледа само иска по чл. 128 от КТ.

При правилна правна квалификация на база твърденията на ищцата съдът щеше да установи, че претенцията е именно такава с правно основание чл. 357 от КТ, доколкото няма и никакви твърдения във връзка с извода за нищожност, а само такива за незаконосъобразност. Такъв иск е също недопустим, тъй като заповедта не съставлява упражнено от работодателя потестативно право /не се изменя или прекратява ТПО/, а се дава нареждане на счетоводството. Доколкото със заповедта са засегнати права и интереси на работника – не е получил възнаграждение, в резултат на изпълнение на тази заповед от счетоводството, оспорването на този акт може ще бъде разгледано инцидентно, в хода на процеса по иска с правно основание чл. 128 от КТ, след като не е предвидено в закона самостоятелното й обжалване.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че разполага със самостоятелно право на иск по чл. 357, ал.1 от КТ за отмяна на заповедта за удържане на ТВ. Трудовият спор, очертан от исковата молба е между работника и работодателя по чл. 357, ал.1 вр. с чл. 128 от КТ - относно изпълнението на трудовото правоотношение-заплащането на уговореното трудово възнаграждение в пълен размер, в рамките на който съдът ще обсъди законността на 2 заповедта по наведените от ищеца съображения. След като ищецът обаче настоява, че желае изрично произнасяне на съда по нищожността на заповедта или изричната й отмяна, то правилно съдът е постановил, че това негово искане е недопустимо.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 283/10.06.2025г. по Гр.д. № 76/2025г. по описа на Районен съд Елена, с което частично е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия от Районен съд Елена.

Определението е окончателно е не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3