Решение № 90 от 31.10.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. гр. Лом, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.а Сл. Борисова при участието на секретаря .........мира Б. Петрова като разгледа докладваното от Б.а Сл. Борисова Административно наказателно дело № 20241620200003 по описа за 2024 година Жалбоподателят С. С. Й. с ЕГН ********** от гр.Лом, ........ чрез пълномощника си адв.Н. Г. от АК гр.Видин обжалва издаденото от Началник сектор в ОД на МВР гр.Монтана, РУ гр.Лом, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на

МВР

..........

И.

НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0294-000959 от 08.08.2023г. с което на осн. чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2 000лв /две хиляди лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца“.

В с.з. жалбоподателят редовно призован лично и чрез пълномощника си адв.Н. Г. от АК гр.Видин не се явява. Не се явява и пълномощника му адв.Г., не е посочил уважителни причини.

Въззиваемият редовно призован не се явява, не се представлява.

Доказателствата по делото са писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

С Наказателно постановление № 23-0294-000959 от 08.08.2023г. издадено от Началник сектор в ОД на МВР гр.Монтана, РУ гр.Лом, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР .......... И., на жалбоподателят С. С.

1

Й. от гр.Лом, на осн. чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2 000лв /две хиляди лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца“, за това, че на 16.03.2023г. в 02,20ч. в гр.Лом, на ул.“Славия“ управлява товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 216 ЦДИ“, с рег.№ ........., собственост на ......... С.а, като при покана на водача да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест 7510“, с инв.№ АRNJ-0094 Й. отказва проверката. Й. лъха силно на алкохол, има забавен говор и нестабилна походка. Издаден Талон за медицинско изследване № 132231.

В жалбата си Й. моли съда да отмени издаденото НП като незаконосъобразно и необосновано, издадено при неизяснена фактическа обстановка, и неотчитане на събраните по преписката доказателства.

Въззиваемият редовно призован не се явява, не се представлява.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, обжалване.

По същество жалбата се явява неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка :

На 16.03.2023г. около свидетелите Б. В., Б. В. и И. Е., тримата полицейски служители в РУ гр.Лом били на смяна за времето от 20ч. до 08ч., като около 2ч. при изпълнение на служебните си задължения се намирали на ул.“Софийска“, в центъра на кв.Младеново, когато забелязали, че от ул.“Софийска“ в посока ул.“Райна Княгиня“ се движи лек автомобил „Мерцедес Спринтер“, който извършвал маневра завИ.е, но движението на водача било неадекватно и последният криволичел по пътното платно. В полицейските служители се породило съмнение, че водача на въпросния автомобил най-вероятно е употребил алкохол, който му пречи да управлява същият и предприели действия по спиране на същия, подавайки светлинен и звуков сигнал. Водачът на автомобила не спрял на подадените сигнали, а продължил движението си, като завил по ул.“Славия“ където спрял. През цялото това време полицейските служители имали визуален контакт с автомобила и следвали същият. След като автомобила спрял да се движи полицейските служители спрели в непосредствена близост до него и се 2 приближили до врата на шофьора. Установили, че водача е сам и в купето на автомобила няма пътници. Жалбоподателят отворил вратата, като свидетелите възприели, че същия е в явно нетрезво съС.ие, което му пречи да слезе от автомобила. Св.И. и В. му извършили проверка на документите, при която установили, че водача е жалбоподателя Й., който им представил само лична карта и Застраховка „Гражданска отговорност“. Тъй като силно лъхал на алкохол полицейските служители го приканили да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, но той отказал. Бил му издаден и Талон за медицинско изследване на кръвта № 132231, като Й. бил съпроводен до МБАЛ гр.Лом където отказал на място да даде кръвна проба.

На място в болницата св.Б. В. в присъствието на св.И. Е. и Б. В., както и на жалбоподателят му съставил АУАН № 851430 за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, като Й. отказал да подпише акта.

Отказът му бил удостоверен с подписа на св.Г. И. А., който към тази дата работил като охрана в МБАЛ гр.Лом

Жалбоподателят се възползвал от правото си на Възражения срещу АУАН и подал такива с Вх.№ 294000-3526 от 17.02.2023г., в които оспорил констатациите в акта и представил писмени доказателства за наличие на физически проблеми, възпрепятстващи извършване на проверка с техническо средство.

Видно от поставената резолюция върху постъпилите Възражения и изготвените впоследствие Справка от ПИ група „ООР“ Пл......., както и Докладни записки от полицейските служители, взели участие в проверката направените възражения от Й. са проверени от АНО, като не са уважени.

Впоследствие възоснова на съставеният АУАН, АНО издал атакуваното НП, с което наложил на жалбоподателят на осн. чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 2 000лв /две хиляди лева/ и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца“.

Издаденото НП било връчено на 10.08.2023г. при отказ на жалбоподателя да го получи, като отказа бил удостоверен с подписа на св.......... М..

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за 3 наказуемо с административно наказание налагано по административен ред.

Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

Съдът намира, че съставеният АУАН и издаденото възоснова на него НП са съставени в срок, съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, нарушението е описано подробно, както и на обстоятелствата на извършването му, посочена е и правилната правна квалификация по ЗДвП, поради което не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление.

Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП възоснова на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателят е административнонаказателна и материално правна по своя характер норма, тъй като съдържа задължение за водачите в хипотезата си, която се извлича от нейната диспозиция – от описанието на двете форми на изпълнително деяние, които противоречат на изискуемото поведение, и санкция - предвидените две кумулативни административни наказания. Правилото за поведение, което се съдържа само в нейната хипотеза, не и в друга материално правна разпоредба на ЗДвП е следното: водачите са длъжни да бъдат проверени за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Нарушението е формално, поради което е описано, чрез две алтернативни форми на изпълнително деяние, представляващо отклонение от дължимото поведение.

Осъществяването на която и да е от двете алтернативни форми на изпълнителното деяние представлява основание за ангажиране на административно наказателната отговорност за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.

В настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят е управлявал МПС, имал е качеството на водач, както и че след като е поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол е отказал да изпълни това свое задължение.

Водачите са длъжни да се подложат на проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, а неизпълнението на указанията на контролните органи се приема за отказ да следват установения ред на държавно управление, който 4 се наказва по административен ред с административно наказание.

Съгласно разпоредбата на чл.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози: При извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве.

Съдът намира, че АНО правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на нарушителя с оглед обществената опасност на извършеното деяние, което е доказано по безспорен и категоричен начин. Фактическата обстановка е установена и в НП и АУАН.

За извършеното нарушение на наказаното лице са наложени предвидените в закона две кумулативни наказания „ГЛОБА“ в размер на 2 000лв /две хиляди лева/ и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца“.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е знаел правилата, които регламентират даването на проба с "Алкотест - Дрегер" и въпреки това е отказал да ги спази, като по този начин е избягнал установяването дали е управлявал МПС алкохол в дъха или не. Нарушението е формално като законът не изисква да са настъпили определени правни последици от реализирането му, нито да се изследват причините за извършването му.

Съдът констатира видно от съдържанието на НП, че второто наложено на нарушителя административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" е наложено за по – кратък срок – 12-месечен, а не за предвидения в закона срок от 24 месеца. Това в действителност е процесуално нарушение, но доколкото благоприятства жалбоподателя да не търпи административно наказание в законоустановения по-дълъг срок, според съда не е от такъв характер, че да води до отмяна на НП в тази му част.

Следва да се отбележи, че нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е напълно доказано откъм обективните си и субективни признаци от АНО, 5 поради което не би могло да се стигне до извод за цялостната отмяна на НП досежно това нарушение, тъй като жалбоподателят би бил толериран за неправомерното си поведение на пътя. От друга страна е недопустимо увеличаване на срока на това наказание от съда понастоящем с оглед съблюдаване принципа за забрана влошаване положението на жалбоподателя, приложим съгласно чл. 84 ЗАНН вр. чл. 337, ал. 2 НПК.

Съдът приема, че са налице безспорни доказателства, които установяват, че именно жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като в АУАН е описана действителната ситуация, а АНО правилно е издал оспорваното НП.

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на закона и съдържат всички реквизити, изискващи се от него. Предявените факти, за които на жалбоподателя са наложени наказания, съставляват административно нарушение и наказващият орган при спазване на закона е издал наказателното постановление за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

При издаване на Наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Кумулативно наложеното административно наказание "глоба" е съобразено с критериите по чл. 27 ЗАНН в рамките на предвидения в закона размер за нарушението на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.