Решение № 186 от 22.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Пазарджик, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20265220200426 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. Т. Д., ЕГН **********, с адрес *** против Електронен фиш № 8506053148 за налагане на глоба за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закон за пътищата издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр. София, с което за нарушение на чл.139 ал.6 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.179 ал.3 във вр. с чл.187а ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева.

В жалбата обобщено се правят възражения за допуснати нарушения на материалния закон, водещи до незаконосъобразност на обжалвания ЕФ, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно жалбоподателката се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага аргументирано становище, допълнено с писмени бележки в подкрепа на искането за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява от законовия или процесуален представител, но от последния по делото е представено писмено становище, с което се оспорва жалбата, ангажират се доказателства и се излага обосновано становище за законосъобразност и правилност на ЕФ, поради което се иска неговото потвърждаване. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на евентуално претендираните от ответната страна разноски.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на 1 страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателката е санкционирана с ЕФ при следната приета за установена фактология:

На 15.01.2023 г. в 11:01 часа на път, включен в обхвата на платената пътна мрежа- община Пазарджик, път I-8 на км 196+643 в посока нарастващ километър, било установено движение на лек автомобил „***“ с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 1450, за което не била заплатена дължимата такса за ползване на платената пътна мрежа- винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закон за пътищата (ЗП). Електронната система за събиране на пътни такси отчела и регистрирала нарушението, във връзка с което бил създаден доклад по чл.167а ал.3 от ЗДвП (л.8), в който като причина за констатираното нарушение било посочено- „няма валидна винетка“. Така извършеното нарушение било установено с техническо устройство № 10401, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, разположено на път I-8 на км 196+643. Установено било, че собственикът, на името на когото е регистрирано процесното ППС е жалбоподателката Р. Д. (л.12, л.14).

С оглед на горното бил издаден процесният ЕФ, с който на била санкционирана жалбоподателката в качеството й на собственик на МПС, за извършено нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП.

В ЕФ изрично било посочено, че съгласно чл.189е ал.3 и ал.4 от ЗДвП нарушителят разполага с възможността да заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 70 лева в 14-дневен срок от връчване на ЕФ, в които случаи същият би се освободил от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение. Посочено било, че нарушителят дължи и заплащане на съответната такса по чл.10а ал.2 от ЗП в размер на 9 лева.

ЕФ е връчен лично на жалбоподателката на 06.03.2026 г. по пощата видно от известие за доставяне на л.6 от делото. Жалбата против санкционния акт е подадена лично от наказаното лице на 18.03.2026 г., когато е входирана в деловодството на ОПУ- Пазарджик чрез АПИ до съда, поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средстваснимки от техническо устройство, които са абсолютно непротиворечиви.

При установената фактология и анализ на доказателствения материал по делото, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място следва да се посочи, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбоподателката е извършила нарушението, за което е санкционирана с ЕФ. Безспорно се установява, че на инкриминираната в ЕФ дата и място процесното МПС е било засечено да се движи. Пътят по който е осъществено неговото движение е такъв, който е отворен за 2 обществено ползване и за него се дължи пътна такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП.

Безспорно се установява, че към инкриминираната дата това МПС не е имало заплатена винетна такса. Това обстоятелство се установява и от приобщената по делото писмена справка от АПИ- НТУ (л.51), от която е видно, че МПС с рег. № *** (процесното МПС) е имало заплатена годишна пътна такса до 30.12.2022 г. и за 2023 г.- от 19.01.2023 г. до 18.01.2024 г. Тоест към датата на нарушението- 15.01.2023 г. този автомобил не е имал заплатена пътна такса.

Във въззивната жалба, а и в становището на пълномощника на жалбоподателката се твърди, че поради наличието на ТЕЛК-решение и намалената й работоспособност и вид и степен на увреждане тя получава годишна безплатна електронна винетка чрез подаване на заявление в Д „СП“ по предвидения в Наредба Н-19/2008 г. ред. Твърди се, че такова заявление е подадено, но поради сроковете за изпълнение, безплатната електронна винетка била получена по-късно, което се установявало и от справката на АПИ. Действително жалбоподателката поради заболяването си, доказано с представеното и прието по делото експертно решение (л.53) има право на безплатна електронна винетка. Не са ангажирани доказателства за това кога е подала заявлението си в Д „СП“ за получаването й. Това обаче е без значение, тъй като тя ползва този ред от 2019 г. и е наясно с необходимостта от технологично време за обработване на документите и получаване на винетката. Освен това водачът е длъжен да се убеди преди да предприеме управление на автомобила по път, за който се дължи заплащане на пътна такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП, че същият има заплатена такава, в случая че автомобилът е получил безплатна винетка и има такава към датата на управлението му.

Жалбоподателката е собственик на процесното МПС, което се установява от писмените доказателства по делото, а и не се отрича от нея.

Затова и при условията на чл.187а ал.1 от ЗДвП тя е санкционирана именно в качеството на собственик на това МПС.

Имайки предвид всичко изложено по-горе, съдът счита че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателката като нарушение на разпоредбата на чл.139 ал.6 от ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10 ал.1. т.1 от ЗП, доколкото за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние т.1- такса за ползване на платената пътна мрежа- винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а ал.7. Заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Съгласно чл.10а ал.1 от ЗП, винетните такси се диференцират в зависимост от срока, за който е платена винетната такса, като зависимост от това те биват годишна, тримесечна, месечна, седмична и уикенд и имат валидност от деня, посочен като начална дата при заплащането им. Срокът на валидността на винетните такси се определя с наредбата по чл.10 ал.7 от ЗП, като винетна такса се заплаща за пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона.

Нарушението е установено по несъмнен начин, като по делото е 3 доказано, че на 15.01.2023 г. в 11:01 ч. с техническо устройство №10401, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал 1 от ЗП, разположено на път I-8 км 196+643 в община Пазарджик, е установено движение на МПС с рег.№ ***, с технически допустима максимална маса 1450 кг, за което не е била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП- такса за ползване на платената пътна мрежа- винетна такса. Винетната такса е такса за ползване на републиканската пътна мрежа, към която безспорно се числи и процесния участък която се заплаща предварително, за да удостовери правото за движение. Тя може да бъде и под формата на електронна винетка, която удостоверява плащането на таксата чрез регистрационен номер на автомобила. Електронната винетка е дигитален документ, който удостоверява плащането като системата регистрира директно регистрационния номер на автомобила в централната система на АПИ.

От приложения към делото доклад по чл.167а ал.3 от ЗДвП и 3 броя статични изображения във вид на снимков материал се установява, че към цитираната дата, когато движението на процесния автомобил по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е заснето и установено от техническо устройство с №10401 от Електронната система за събиране на пътни такси, за превозното средство не е била заплатена дължимата винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП. Тъй като нарушението е установено в отсъствието на нарушителя, то на основание чл.187а ал.1 от ЗДвП действа оборимата презумпция, че пътното превозно средство е управлявано от своя собственик.

Безспорно пътното превозно средство е от категорията по чл.10а ал.7 от ЗП- с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона, за да се дължи винетна такса въобще (за конкретното ППС с технически допустима максимална маса 1450). Правилно е посочено основанието, на което е наложено административното наказание, а именно чл.179 ал.3 вр. чл.187а ал.1 от ЗДвП, доколкото не е била заплатена дължимата по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата такса.

Съдът обаче счита за основателно възражението на пълномощника на жалбоподателката, а именно че е нарушен общия принцип на правото на Европейския съюз за пропорционалност при определянето и налагането на административното наказание, в случая- глоба в размер на 300 лева. Според трайната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза. С Решение от 21.11.2024г. по дело C-61/23 че член 9а от Директива 1999/62 на СЕС изрично е прието, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер, като решаващите аргументи са, че българското право не допуска при определяне размера на санкцията да се 4 отчитат редица съществени фактори, каквито са причините за допуснатото нарушение, изминатото разстояние без заплатена такса, степента на вината умисъл или непредпазливост, и значението на смекчаващите обстоятелства.

Освен това следва да се има предвид и последователна съдебна практика и на касационната инстанция, съгласно която случаите на нарушения, изразяващи се в незаплатена винетна такса по чл.10 ал 1 т 1 от ЗП, са съществено сходни с разгледания материалноправен въпрос в цитираното Решение от 21.11.2024г. по дело C 61/23 на СЕС, поради което формираните с него разрешения намират приложение и относно начина, по който е определено наказанието „глоба“ за нарушенията по използване на платената пътна мрежа без заплатена винетна такса. Непропорционалността на наказанието конкретно по чл.179 ал.3 от ЗДвП също е коментирана в Решението от 21.11.2024г. по дело C-61/23 на СЕС 4 (т.48 и сл.). Следва да се отбележи и това, че в случая жалбоподателката не е ощетила и държавния бюджет, тъй като тя има право на безплатна електронна винетка.