Решение № 349 от 26.10.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Бяла Слатина, 26.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20241410101621 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „АПС БЕТА Б.“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Б.“ № 81В, представлявано от пълномощника юрисконсулт Б.

Т., с които се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника С. А. Д., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Т., ул.С.Р. №6, общ.

Бяла Слатина, обл. Враца, за сумата в размер 900,00 лева (деветстотин лева), представляваща главница по Договор за паричен заем №310537 от 08.05.2019 г., ведно със законна лихва за период от 13.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 361,44 лева (триста шестдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща договорна лихва за период от 08.05.2019 г. до 10.11.2020г., сумата в размер 218,52 лева (двеста и осемнадесет лева и петдесет и две стотинки), представляваща законна лихва за забава за период от 10.11.2020г. до 11.03.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№944/2024г. по описа на РС-Бяла Слатина, както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените разноски в хода на заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че между „Сити кеш“ ООД и ответника е сключен Договор за паричен заем №310537 от 08.05.2019 г., по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 900,00 лв. Задължението по процесния договор било разсрочено на 18 месечни погасителни вноски, като уговореният ГПР бил в размер на 47,84% при ГЛП – 40,05%.

1

Сочи, че последната вноска била с падеж 09.11.2020г. Твърди, че на 13.01.2022г., е сключен договор за цесия между „Сити кеш“ ООД - като цедент, и ищцовото дружество като цесионер, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията си по договора за кредит. Ищецът сочи, че ответникът е уведомен за цесията на посочения от него електронен адрес. В условията на евентуалност моли с връчването на ИМ и приложенията й на ответника, да бъде счетено, че е връчено уведомление за осъществената цесия. Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени.

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът С. А. Д. не е депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взела становище по молбата, не е направила своите възражения и не е ангажирала доказателства, поради което правата й да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.

В хода на производството са събрани писмени доказателства, прието заключение по допусната ССчЕ.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Приложено е по делото ч.гр.д.№944/2024г. по описа на РС-Бяла Слатина, от което се установява, че по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. А. Д. за сумата в размер на 900,00 лева (деветстотин лева), представляваща главница по Договор за паричен заем №310537 от 08.05.2019 г., ведно със законна лихва за период от 13.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 361,44 лева (триста шестдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща договорна лихва за период от 08.05.2019 г. до 10.11.2020г., сумата в размер 218,52 лева (двеста и осемнадесет лева и петдесет и две стотинки), представляваща законна лихва за забава за период от 10.11.2020г. до 11.03.2024 г., както и държавна такса в размер на 29,60 лева (двадесет и девет лева и 60 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 18,56 лева (осемнадесет лева и 56 стотинки).

Издадената заповед е връчена на по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което в указания от съда срок съгласно чл. 415 от ГПК ищецът е предявил настоящите установителни искове за съществуване на вземането. За ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.

Ищецът не е претендирал сумата в размер на 689,44лв., представляваща дължими такси, събирани от „Сити кеш“ ООД, както и сумата в размер на 1816,56лв., представляваща неустойка по чл.6.6. от Договор за паричен заем №310537/08.05.2019г., като в тази част заявлението по чл.410 от ГПК е отхвърлено от съда с Разпореждане № 936/11.06.2024г.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 08.05.2019г. между „Сити кеш“ ООД, в качеството на заемодател, и ответника, в качеството на заемател, е 2 сключен Договор за паричен заем №310537. В договора е уговорено, че размерът на отпуснатия заем възлиза на 900лв., които подлежат на връщане на 18 месечни вноски с последно плащане 09.11.2020г. Предвидено е, че годишният лихвен процент възлиза на 40,05%, а годишният процент на разходите на 47,84%. Изготвен е погасителен план, в който са предвидени вноски с начислена неустойка, възлизащи на 171,00лв. месечно и така общо дължимата сума възлиза на 3078лв. Без неустойката общата сума възлиза на 1261,44лв.

В чл. 6.5 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение поръчители или банкова гаранция, отговарящи на изискванията по чл. 33 от Общите условия. Съгласно чл.6.6 при неизпълнение на горното задължение, дължи неустойка в размер на 1816,56лв., която се начислява автоматично с подписването на договора.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г., сключен между „Сити кеш“ ООД и „АПС БЕТА Б.“ ЕООД, в качеството им съответно на цедент и цесионер, от който се установява, че дружеството-цедент е прехвърлило възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора.

От заключението по назначената по делото ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно, обективно изготвено и пълно, се установява, че по силата на процесния Договор за паричен заем „Сити кеш“ ООД е предоставило на ответника сумата в размер на 900,00лв., като към датата на изготвяне на заключението – 24.07.2025г., ответникът е извършил плащания в общ размер на 203,00лв. Експертът сочи, че към ГПР не е прибавена неустойката по чл.6.6. от Договора и таксите, събирани от „Сити кеш“ ООД, като след прибавянето им ГПР ще е в размер на 1240,38 %.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно изложените от страните факти, релевираните доводи и възражения и при съвкупната преценка на представените доказателства, съдът намира, че цедираното вземане произтича от сключен Договор за паричен заем №310537/08.05.2019г. между С. А. Д. и ""Сити Кеш" Договор, по силата на който заемодателят е предоставил на ответника сума в размер на 900 лв. Договорът е сключен по реда на ЗПФУР по електронен път от разстояние.

По отношение на тези договори освен общите нормативни правила, установени със Закона за потребителския кредит, приложими са и съдържащите се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Легалната дефиниция на договора за предоставяне на услуги от разстояние е дадена в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от 3 разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗЕДЕУУ, електронният документ представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност, или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ.

В случая в производството по делото съдът намира за установено, че между кредитодателят и ответникът в настоящото производство е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние.

По делото / в исковото и заповедното производства / са представени процесният договор за кредит и Общите условия към него, както и искане за заем, отправено чрез интернет платформата на заемодателя, свалени от системата на кредитодателя. В Договора за кредит и в искането за отпускането му са посочени личните данни на кредитополучателя ответник. Посочена е заемната сума в размер на 900 лв., лихвен процент, годишен процент на разходите. Съгласно Общите условия договорът за кредит се сключва по искане на кредитополучателя посредством интернет платформата на Заемодателя или посредством интернет платформа на трето лице, партньор на Заемодателя, като последният се счита сключен и влиза в сила на датата на изпращането му от Заемодателя на Заемателя. В чл.20, ал.2 от Общите условия е посочено, че страните изрично се съгласяват, че съобщенията по електронната поща имат силата на саморъчни подписи по смисъла на чл.13 ЗЕДЕУУ, а съгласно чл.20, ал.5 електронните съобщения, изпращани от страните във връзка със сключването на договора за заем, в това число изпратеното искане за заем, представляват електронни документи, удостоверяващи реалната воля на страните. Изразеното чрез тях има смисъла на електронно изявление, а за негов автор, до доказване на противното, се счита страната, от която идва изявлението. В случай че заемополучателят оспорва подаването на искане от негово име, същият няма право да се ползва от предоставената сума, като в срок от 24 часа от узнаване за съществуването на отправеното искане или от предоставяне на договорения заем следва да подаде възражение.

Обстоятелството, че ответникът е отправил искане за отпускане на кредит, в което е посочил личните си данни, и при липса на възражение от негова страна относно сключване на договора в предвидения в общите условия към договора срок, доказват възникнало между страните облигационно отношение. В този смисъл следва да бъде възприето и извършеното частично погасяване на задълженията по процесния договор.

Съдът намира, че така представеният договор представлява електронен документ, който макар да не е подписан с квалифициран електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ, 4 не може да бъде игнориран. Страните са сключили договор за кредит с посоченото съдържание, доколкото ответната страна е подала, през системата на кредитодателя, заявка за сключване на договора с посочване неговите параметри. В искането се съдържат личните данни на кредитополучателя. Не се твърди неправомерно боравене с профила на потребителя.

Видно от приложените с исковата молба писмени доказателства с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г., сключен между „АПС Бета Б.“ ЕООД и кредиторът „Сити Кеш“ ООД вземането на последния спрямо ответника е прехвърлено в полза на ищеца. В хода на производството не бяха ангажирани доказателства във връзка с уведомяване на длъжника за настъпилата цесия, като видно от приложения договор за прехвърляне на вземания цедентът е упълномощи цесионера да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането. Съгласно трайно установената съдебна практика, обективирана в Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. 12/2009 г. на ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д.