Решение № 1880 от 22.04.2025, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1880 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330119166 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание член 439 ГПК от Й. Д. А., ЕГН ********** срещу ответника Е. Б. Е.

ЕАД, ЕИК .........

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Е. БЪЛГАРИЯ Е.

ЕАД, ЕИК ............ недължимостта на сумите: 1194,67 лева главница; 94,74 лева неолихвяеми вземания и разноски, за което е издаден изп. лист от .............по описа на РС Пловдив, и е образувано изп. дело № ............, като погасено по давност.

В исковата молба се твърди, че срещу ищцата е образувано изпълнително дело № ............, на основание издадения на .......... изпълнителен лист за заплащане на парични задължения за за доставени ел. енергия и мрежови услугиИзлагат се твърдения за това, че процесното вземане е погасено по давност.

Сочи се, че изпълнителният лист е издаден на ......... въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, издадена от PC Пловдив по ч. гр. д. № .......... в полза на Е. БЪЛГАРИЯ 1

Е. ЕАД, ЕИК ............

Твърди се, че по молба на взискателя и въз основа на така издадения изп. лист има образувано изп. дело № .................... По делото били предприети изп. действия – наложена възбрана върху иде. части от два недвижими имота имота и насрочен опис на възбранените имоти на .......... който опис не бил извършен.

От ответника е постъпил писмен отговор за неоснователност на иска.

Сочи, че давностният срок е прекъсван многократно. Счита, че давността е прекъсната за първи път на 8.04.2014 г. с образуване на изпълнително дело № .............., доколкото в молбата за образуване на делото взискателят е възложил на осн. член 18, ал. 1 от...........пределяне начина на изпълнение. Както и че периодично взискателят е поисквал извършването на изп. действия, съответно ...... предприемал изп. действия, с които е прекъсвана давността многократно в изп. процес.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно член 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните признават следните факти и обстоятелства, като същите са обявени за ненуждаещи се от доказване и те са: издаден в полза на Е.

БЪЛГАРИЯ Е. ЕАД, ЕИК .......... за сумата от процесните суми и че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № .............

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда (определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I 2

ТО). Ищецът основава претенцията си на обстоятелството, че е изтекла давността за вземането, считано от влизане в сила заповедта за изпълнение. С оглед изложеното следва да се приеме, че се позовава на юридически факт, настъпил след влизане в сила на заповедта, което обуславя приложимост на защитата по реда на чл.439 ГПК. Ето защо, спорът следва да се разгледа по същество.

Разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.

Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражението не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането.

Съгласно т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес, поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Последната се прекъсва с предявяването на иск за съществуване на вземането, като съгласно чл.422, ал.1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК. Ако установителен иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.415, ал.1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Освен това неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, съгласно нормата на чл. 416 ГПК. По изложените съображения нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по 3 отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК.

Съдът приема, че в случая заповедта за изпълнение е влязла в сила найкъсно на .............когато е издаден изп. лист. В рамките на образуваното изп. дело № .............с молбата за образуване на изп. дело е възложена на ЧСИ по реда на член 18, ал. 1 ЗЧСИ определяне начина на изпълнение, а на 3.07.2014г. са наложени запори върху б.с/ки на длъжника в У... Б........и Р.....АД. На ..... е наложен запор върху б. с/ки в Б.... и ТБ И....... На ..........е наложен запор върху б. с/ки в .....АД. На 1.04.2014г. взискателят е подал молба с искане за налагане на запор върху б. с/ки на длъжника в П... Б...Б.......... е наложен запор върху б.с/ки. На 11.08.2016г. с молба взискателят отново е поискал извършване на изп. действия. На 2.............. взискателят е подал молба с искане за прилагане на изп. способ. На 16.01.2023г. върху недв. имот на длъжника е наложена възбрана. По изп. дело взискателят е заплащал всички дължими такси, начислени по ТТРЗЧСИ.

По време на висящността на изп. процес давност не тече според ППВС № 3/1980 г., а образуването на изпълнителното производство прекъсва давността. Понастоящем е прието ТР № 3/2020г. на ОСГТК, с което се прие, че докато трае изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла, като за тях давността започва да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10, е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на 4 кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, като от всяко прекъсване на давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова петгодишна давност, като давностният срок за процесното вземане не е изтекъл.

По изложените съображения, съдът счита, че вземането, за което е образувано изпълнителното производство не е погасено по давност и предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК подлежи на отхвърляне.

По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й. Д. А., ЕГН ********** срещу ответника Е. БЪЛГАРИЯ Е. ЕАД, ЕИК ........ иск по член 439

ГПК за установяване недължимостта на сумите: 1194,67 лева главница; 94,74 лева неолихвяеми вземания и разноски, за което е издаден изп. лист от .......... и е образувано изп. дело № ........... като погасено по давност, като неоснователен.

ОСЪЖДА Й. Д. А., ЕГН ********** да заплати на Е. БЪЛГАРИЯ Е. ЕАД, ЕИК ......... разноски за юрк. възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П ловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________ 5