Решение № 197 от 13.10.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Варна, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Диана Д. М.а

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело № 20263001000177 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано е по въззивна жалба подадена от ответника Сдружение „Ловно-рибарско дружество Тервел“, представляван от адвокат Ж. Ж. срещу решение № 27/26.02.2026 година постановено по търг. дело № 123/2025 година на ДОС, с което е отменено решение на Общото събрание на Сдружение „Ловно-рибарско дружество Тервел“ от 11.09.2025г., с което е потвърдено решение на управителния съвет на сдружението, взето на заседание от 10.04.2025 г. за изключване на ищеца Д.

Т. М. от сдружението.

Във въззивната жалба на сдружението се твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, като се посочва, че изводът за отмяна на обжалваното решение на ОС е изграден без да са разгледани и обсъдени представените по делото доказателства, както и на база едно единствено основание за отмяна. Сочи се, че на заседанието от 10.04.2025 година на УС на сдружението, като точка 2 /две/ от дневния ред, са изброени основанията дали повод за налагане на наказанието „изключване“ на ищеца. Това обстоятелство се смята за достатъчно за индивидуализация на нарушенията, за които е потърсена отговорността на съответния член. Смята се, че по същата точка е проведено и обсъждане относно действията на ищеца, която е намерила отражение в протокола за проведеното заседание. Изтъква се, че на това заседание на УС на сдружението са присъствали представители на всички 1 негови членове, включително и на СЛРД – Тервел. Сочи се, че при провелото се гласуване за изключването на ищеца, всички участници са гласували положително. Позовава се на представени писмени доказателства (протокол от заседание № 8 на УС на сдружението от 17.10.2024 година), от които става ясно, че оплакванията и жалбите на ищеца по повод предвижданите промени в устава на сдружението са разгледани и коментирани, като е изслушан и самия ищец. Твърди се, че същият многократно е уведомяван, официално и неофициално, за поведението му, което е в разрез с интересите на сдружението. Позовава се на протокола от извънредното ОС на сдружението от 11.09.2025 година, видно от което ищецът също е изслушан и му е дадено правото на дума. Излага се, че от проведената дискусия и от съвкупният анализ на събраните доказателства по делото се установява какви действия ищецът е извършил, послужили като основание за ангажиране отговорността по чл. 25, ал. 1 б. „е“ от устава на сдружението. Като действие, възпрепятстващо дейността на сдружението се смята и образуването на производство по търг. дело № 416/2024 година, от страна на ищеца. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение в цялост и присъждането на сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна, в който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се иска нейното отхвърляне. Исковата претенция намира за основателна като се вземат предвид и представените по делото доказателства. Оспорва твърдението за самоизключване на членове на сдружението и приложението на клауза от устава, позовавайки се на събраните гласни доказателства. Смята се, че разпоредбите на устава не освобождават сдружението от задължението да постанови нарочен акт, с който да изключи негови членове. Според въззиваемата страна такава възможност не се наблюдава и при наличие на хипотеза застъпена в чл. 12, ал. 3 от устава, при която член на сдружението членува и в друго ЛРД. Сочи, че така се прилага превратно устава, като сдружението не е намерило за необходимо да уведоми ловните дружини (делегати), респективно техните членове за насроченото извънредно ОС. Ето защо смята, че членовете са останали незапознати с дневния ред на събранието. Оттук се прави извод, че неспазването на тази процедура опорочава и законосъобразността на свиканото ОС. Твърди се, че в противоречие с устава е изключване на член, извършено директно от УС на сдружението, като подобно решение следва да се вземе и гласува при провеждането на ОС, каквото решение на ОС, в конкретния случай, липсва.

На отделно основание се оспорва и самата процедура по свикване на настоящото ОС. Причини за това намира в обстоятелството, че поканата за свикване на ОС трябва да съдържа всички въпроси, които ще са предмет на ОС, а никъде в процесната покана не е упоменато, че ще се разглежда жалбата на ищеца срещу решението на УС за неговото изключване от сдружението. На следващо място се сочи, че самото решение за изключване страда от пороци.

За такива се считат липсата на посочени конкретни основания послужили като 2 повод за ангажиране отговорността на члена, съответно санкционирането им с неговото изключване. Смята се, че по този начин се нарушава и правото на лицето да даде обяснения за поведението си, предвидено в чл. 25, ал. 5 от устава. Позовава се на относима съдебна практика. Въз основа на тези съображение въззивната жалба се намира за неоснователна и се иска присъждането на разноски сторени от страната в производството.

В проведеното съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните са потвърдили становищата си по спора и са претендирани разноски за производството.

Въз основа твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност, доводите на страните и приложимите правни норми, съдът, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На първо място съставът на въззивният съд намира за необходимо да посочи, че конститутивният иск по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ е процесуален способ за защита на членовете на юридическо лице с нестопанска цел срещу онези решения на общото събрание, които противоречат на повелителни разпоредби на закона или на Устава и нарушават членствените права на конкретния член на сдружението. Реализирането на предвиденото от закона потестативно право с предявяването на този иск зависи от преценката на засегнатия член на сдружението, който притежава правото на избор дали да предприеме процесуални действия за защита на членството си и в какъв обем.

Свободата на избор важи както за решенията, чиято отмяна ще бъде поискана по реда на чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ , така и за нарушенията, които ще бъдат въведени в процеса като основания за исканата отмяна. Основанията за отмяна на решенията на общото събрание на сдружението следва да бъдат изрично посочени и конкретизирани от ищеца съобразно изискването на чл.

127, ал. 1, т. 4 ГПК, като всеки релевиран порок - материалноправен или процесуалноправен, съставлява самостоятелно основание на отделен иск. В тези предметни рамки се произнася и съда, съблюдавайки принципа на диспозитивното начало, като в производството по този иск доказателствената тежест е за ответника, който черпи права и следва да докаже юридическите факти, от които следва законосъобразността на взетите решения. Проверката, извършвана от съда се ограничава само до посочените от ищеца основания за отмяна на решенията, като съдът не е овластен да обсъжда основания, за които не е надлежно сезиран с исковата молба, в нарушение на диспозитивното начало.

Производството пред първата инстанция е образувано по иск с правно основание чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ, с който ищецът Д. Т. М. е отправил претенция за отмяна на взето решение на проведеното ОС на „ЛРД-Тервел“ на 11.09.2025 година, за изключването на ищеца от сдружението на основание чл.

25, ал. 1 б. „е“ от устава на сдружението. Според ищеца е нарушена процедурата за свикване на общо събрание – твърди се, че никъде в поканата 3 за свикване на ОС не е вписано, че ще се разглежда неговата жалба срещу решението на УС за неговото изключване; липсва индивидуализация и конкретизация на действия/бездействия, които са дали основание за изключването на съдружника. Поддържа, че решението е взето в нарушение на устава на сдружението, доколкото на ищеца не са налагани предходни наказания. Оспорва се, че УС може да изключва директно член на сдружението. Отделно от това се сочи се, че решението е взето без ищецът да е бил поканен на заседанието на УС и да бъде изслушан.

Вземайки предвид това, въззивната инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания, разгледан е конститутивен иск от ищец, който е член на сдружението към момента на вземане на обжалваното решение на ОС и е активно легитимиран да проведе исковата претенция, производството е допустимо. Искът е предявен в предвидените преклузивни срокове и правото на иск е надлежно упражнено.

Във въззивната жалба са наведени възражения свързани с правилността на съдебния акт, като се сочи, че причината за налагане на наказанието е достатъчна ясно посочена и конкретизирана, а ищецът е запознат с неправомерното си поведение, като е проведено обсъждане на заседанието на УС от 10.04.2025 година. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта - в обжалваната част, като по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Според организационния строеж на сдружението, то е учредено и се извършва дейност чрез лица, придобили право на лов, обединени в ловни дружини по чл. 29, ал. 1 ЗЛОД, с оглед на общността на техните интереси за стопанисване и опазване на дивеча в един ловностопански район. Висш ръководен орган на сдружението е ОС, а в състава му се включват избрани делегати, членове на сдружението. Съгласно чл. 27, ал. 3 от устава, ОС се свиква с решение от проведено заседание на УС на сдружението, с писмена покана съдържаща: дневния ред, мястото и часът на провеждането и по чия инициатива се свиква. Поканата на свикване на ОС следва да се обнародва в Държавен вестник (или местен ежедневник) поне 30 дни преди насрочения ден на заседанието. В правомощията на ОС е да избере и да освободи членове на УС и КС на сдружението, чл. 28 т. 2 от устава. От своя страна УС на сдружението изпълнява функциите по представителство на сдружението пред трети лица, също и свиква ОС на сдружението. В неговата компетентност е да взема решения за приемане и изключване на членове на сдружението, така чл.

31 т. 3 от устава. За нарушаване законите, подзаконови нормативни актове и устава са предвидени следните наказания – писмена забележка, лишаване от ловни излети за срок от 1 година, отзоваване от състава на ръководен орган, лишаване от членство за срок от 1 до 2 години, предупреждение за изключване, направено от УС или дружината, връчено лично или чрез писмо с обратна разписка, както и изключване. Като конкретни видове поведение, 4 които са в разрез с устава на дружеството и влекат след себе си възможността член да бъде наказан с изключване са посочени в чл. 25, ал. 2 от устава.

По делото липсва спор, а и от събраните писмени доказателства (списък № 3 от 10.04.2025 година) се установява, че е проведено заседание на УС на ответното сдружение. Одобрен е дневен ред, включващ т.2 и т.3 - запознаване с искова молба на Д. М. и вземане на решение относно осигуряване на защита по предстоящи съдебни дела и разглеждане на поведението на Д. М.. По делото не са представени доказателства, както и не са наведени твърдения ищецът Д. М. да е присъствал на заседанието. Това се потвърждава и от приложения по делото протокол. Поради това и ищецът е уведомен посредством лицензиран пощенски оператор (Еконт) за взетите решение на УС, със съобщение получено на 15.04.2025 година.

След проведен дебат и гласуване по т.2 от дневния ред, УС от 10.04.2025 г. взел решение за изключването на Д. М. от сдружението, на основание чл.25, ал.1, т.“е“ от устава на сдружението, като провиненията, вменени на ищеца са : „ …за разпространяване на неверни твърдения във връзка с работата на СЛР „ЛРД Тервел“ с цел саботиране и възпрепятстване дейността на сдружението, с което се уронва престижа, доброто име и авторитета на Сдружението.“ Видно от приложената към исковата молба жалба от 17.04.2025 година, ищецът е оспорил решението на УС.