Определение № 414 от 27.08.2020, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 414

26.08.2020 г.

Окръжен съд – Кюстендил

Град Кюстендил

На 26.08.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Йоланда М. Цекова

Пенка Н. Братанова

Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно частно наказателно дело № 20201500600414 по описа за 2020 година

Производството по делото е по чл.64 ал.7-8 НПК. Образувано е по ПРОТЕСТ на КнРП и по ЧАСТНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на обвиняемите по ДП № 650/2020 г. по описа на КнРП и ДП № 689/20. по описа на РУ - Кюстендил към ОД МВР – КюстендилИ. Б. С. , ЕГН ********** и С. К. К. , ЕГН **********, двамата от гр. ***, подадена чрез защитника им адв. Д. Д. срещу Определение № 28/20.08.2020 г. на КнРС, постановено по ЧНД № 1041/2020 г. по описа на този съд, с което е оставено без уважение искането на КнРП за вземане МН „задържане под стража“ и е взета по отношение на всеки от тях МН”домашен арест”.

В протеста са релевирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението поради доказаност на обоснованото предположение за съпричастност на обвиняемите, които са заловени на мястото на извършеното деяние, към престъпленията, за които са обвинени.

По отношение на обв.К., се сочи в протеста, има няколко възобновени от КнРП дела за престъпления по чл.234 в ал.1 НК, което сочи на продължавана престъпна дейност на този обвиняем. Освен това с оглед тежестта на извършените деяния при евентуално осъждане по процесните обвинения е възможно налагане на значително по размер наказание“лишаване от свобода“ , обуславящо наличие на реална опасност двамата обвиняемия да се укрият с цел избягване на наказателно преследване. А второто обвинение е за кражбла на ел.енергия в огромни размери. Поради това и предвид характера и тежесттааан обвиненията и с цел безпрепятствено протичане на разследването, както и наличие на всички предпоставки на чл.63 ал.1 НПК се моли за отмяна на определението на КнРС и вземане на МН по отношение на обвиняемите“задържане под стража“.

В частната жалба са релевирани оплаквания за противоречие на определението с материалния и процесуалния закони, изразяващи се в следните подробно развити съображения: Двамата обвиняеми след задържането им за 24 часа са били освободени и са се явявали на всички процесуални действия в ДП, дори и след призоваване по телефон.

Неправилен е според защитата извода за наличие на обосновано предположение за първото обвинение, тъй като престъплението по чл.234 в ал.1 НК не е тежко умишлено престъпление. Освен това е установено, че и в двата обекта електропреносната мрежа е била разединена от мрежата на ЧЕЗ/показанията на св.м.Н. и Й.И./, което сочи на липса на незаконно присъединяване. Няма електрическа връзка между електропреносната мрежа и обекта, а установените разединени шалтери и разединени кабели изключва възможността по прекъсната верига да протича ел.ток, което е относимо и за обекта на ул.“***“. Налице са и множество неизвестни относно времето на деянието и относно извършителя на присъединяването. Липсват и доказателства, че именно двамата обвиняеми са собственици или наематели на обекта, нито че са мотивирали трето лице-извършител на деянието да извърши присъединяването, а двамата просто са намерени в двора на бившия обувен завод.

В нито един от обектите не са намерени работещи консуматори и при пробно подаване на ел.захранването е установено, че такова не влиза в обектите.

Относно второто обвинение за кражба на ел. енергия също липсва обосновано предположение. Това обвинение е несъвместимо с първото, защото нормата на чл.234 в ал.1 НК е специална при липса на доказателства за кражба на ел. енергия, която не е предмет, върху който да се осъществи фактическа власт.В случая са налице само предположения на ЧЕЗ за отнета електроенергия, като липсват основни елементи и на това обвинение – количество и стойност на ел.енергията. При това положение няма как обвиняемите, които са техници, да могат да откраднат дори само хипотетично твърдяната ел. енергия. Следва да е налице монтирано измервателно устройство, което да отчете за определен период от време количеството и стойността на потребената ел.енергия, каквито доказателства липсват.

Посочен е освен това предполагаем период от време от 18 месеца, в който е осъществено деянието.

Отделно от това, се поддържа в жалбата, че обв.С. К. е неосъждан, има постоянен адрес и дори не са му съставяни АУАН, явявал се е редовно пред разследващия орган.

Обв.И. С. е осъждан, но за съвсем различни престъпления,работи в строителството, което говори, че се е поправил, той има постоянен адрес, не се е укривал, съдействал е на разследването. Това говори за трайна нагласа у обвиняемите да се защитават в рамките на ДП при липса на каквато и да било опасност от укриване.Всичко това според защитата налага вземане на МН“подписка“ и се моли за определяне на такава.

Прокурорът изрази становище за неоснователност на жалбата и за уважаване на протеста по изложените в него съображения.

Защитата на обвиняемите в лицето на адв.Д. пледира за уважаване на жалбата по изложените в нея съображения.

В последната си дума обвиняемите поискаха от съда определяне на по-лека мярка за неотклонение от „домашен арест“ и „задържане под стража“..

Съдът, след преценяване на наличните към момента на този твърде ранен етап от наказателното производство доказателства и в рамките на правомощията му по проверка законосъобразността на взетата МН в настоящото производство, намери протеста и частната жалба за допустими като подадени в законовия срок и от надлежна страна и прие следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното определение е постановено от КнРС по постъпило от прокурор от Районна прокуратура гр. Кюстендил за вземане на мярка за неотклонение ,,Задържане под стража” по отношение на двамата обвиняеми. Това искане е оставено без уважение и по отношение на всеки един от обвиняемите е взета МН“домашен арест“.

Съдът е приел в определението си, че всеки от обвиняемите е съпричастен към повдигнатите му обвинения за две престъпления – по чл.234 в ал.1 вр. с чл.20 ал.2 и чл.26 ал.1 НК и по чл.195 ал.1 т.4пр.ІІ и ІІІ вр. с чл.194 ал.1вр. с чл.20 ал.2 НК, като без основание обвиняемите са се намирали в заключения и ограден имот, сочещо на ограничаване достъп на случайни лица до него. А това сочи на обосновано предположение за съпричастността им към обвиненията.

Прието е от съда, че липсва реална опасност от укриване или извършване на друго престъпление от обвиняемите, като е приета съществуваща опасност от извършване на престъпление, която обаче не е реална поради наличие на постоянен адрес и явяване пред разследващите органи. По тези съображения съдът е преценил като най-адекватна МН в случая е“домашен арест“ за всеки от обвиняемите и тя би обезпечила приключването на наказателното производство, с оглед и съществуващите възможности за контрол на тази МН чрез електронно наблюдение.

Настоящият състав споделя довода на районния съд за наличие на обосновано предположение, като ще изложи собствени съображения за това, но не споделя останалите доводи, обосновали постановената МН“Домашен арест“. Съображенията за това са следните:

Всеки един от двамата обвиняеми е привлечен като такъв с постановление на КнРП от 13.08.2020 г. за две престъпления : по чл.234 в ал.1 вр. с чл.20 ал.2 и чл.26 ал.1 НК и по чл.195 ал.1 т.4 пр.ІІ и ІІІ във вр. с чл.194ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК.

На този твърде ранен етап от ДП, което е образувано по чл.212 ал.1 НПК с първото действие по разследването на 11.08.2020 г., са събрани в достатъчен обем доказателства/ протоколи за извършените процесуални действия, констативни протоколи на специалистите от ЧЕЗ, свидетелски показания, фотоалбуми/, сочещи на наличие на обосновано предположение за всеки от обвиняемите за съпричастност към деянията, за които е обвинен.

Следва да се посочи, че на този етап от ДП съпричастността не следва да е с такава степен на категоричност, каквато се изисква задължително относно авторството при постановяване на присъда.

Присъствието на двамата обвиняемия в сградата на бившия обувен завод на ул.“***“ съвсем не е случайно и съвсем не е без основание. Обв.К. е едноличен собственик и управител на „***“ ЕООД и дружеството има подписан договор за наем със собственика на бившия обувен завод, което го прави изключително съпричастен към намиращото се в помещенията, стопанисвани именно от това дружество като наемател оборудване множество компютърни конфигурации, захранвани с въздушно кабелно захранване, трите помещения с компютърни конфигурации и помещение-работилница за сглобяване на такива конфигурации, както и двете трансформаторни машини за преобразуване напрежението на тока от средно към ниско, монтирани в отделно помещение, разхвърляните кабели до трансформаторните машини , очевидно разкачени набързо и свързани като край на веригата с кабелите, идващи от трафопост“затвора“. А установената при извършеното замерване с термовизионна камера от специалистите по-висока температура на трансформаторите от тази на въздуха е индиция, че преди влизането им трансформаторите са работили, като замерването е извършено след около 2 часа след започване на процесуалните действия– след като обв.С. е заключил с катинар вратата на портала и не е допуснал специалистите от ЧЕЗ и полицаите в имота. Вътре в помещенията са установени само двамата обвиняеми, други лица там не е имало. А според обяснението на самия С. пред свидетелите той бил охранител на имота и трябвало да пита шефа дали да ги пусне.

В имота на ул.“***“№ ***, стопанисван също от обв. С. К., бил извършен също оглед на имота, след като лично обв.К. отключил имота с ключ и вкарал код в СОТ инсталация. В този имот били открити около 45 бр.компютърни конфигурации.

В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите в жалбата за „лепване“ на обвинение на двамата обвиняеми само защото са били там.

И ма данни в Дп, че обв.К. е управител на дружеството-наемател на помещението на ул.“***“, той е бил вътре в помещението с намерените конфигурации, а от другото помещение на ул.“***“ № *** той лично е отключил и е задал кода за СОТ инсталацията.

Тези факти дори на този ранен етап сочат на връзката на обв.К. с намиращите се в помещенията вещи.Днес представеният договор за наем на същото дружество с управител друго лице е с дата 29.06.2020 г., а обвинението е за продължавано престъпление, извършено в период преди образуването на ДП,т.е. преди 11.08.2020 г. от 18 месеца.

Обв.С. пък също е бил в първия обект в качеството на охранител и не е допуснал служителите на ЧЕЗ и пред тях лично е заключил катинара с верига на входа на портала.

След това той също е бил вътре в помещението на първия адрес заедно с обв. К..

Доводите на защитата, че ел.енергия, вкл. кражбата й, не може да е предмет на престъпление и да се установява върху нея фактическа власт, са неоснователни. Чл.110 ал.2 ЗС, сочещ кои вещи са движими, изрично е дефинирал енергията като движима вещ. А как точно е извършено присъединяването и механизма на евентуално ползвана ел.енергия следва да се установи със специални знания. Но липсата на експертиза на този ранен етап от разследването не разколебава наличието на обоснованото предположение за съпричостност на всеки един от обвиняемите към престъпленията, за са обвинени. Първото престъпление не е тежко умишлено, но второто престъпление е тежко умишлено престъпление по см.на чл.93 т.7 НК. Но пък разпоредбата на чл.63 ал.1 НПК изисква за престъплението, в което лицето е обвинено, да се предвижда само наказание“лишаване от свобода“ – т.е. не е абсолютно необходимо това престъпление да е тежко. А за престъплението по чл.234 в ал.1 НК се предвижда наказание ЛС до 5 години. В тази връзка следва да се посочи, че в зависимост от доказателствата, които се събират в хода на разследването, е възможно да се прецизират повдигнатите на този етап обвинения. Предстои установяване дали е извършено неправомерно присъединяване към електропреносната или електроразпределителната мрежа, които понятия са легално дефинирани в § 1 от ДР на Закона за енергетиката – т.20 и т.22. Посочената към настоящия момент стойност на ел.енергията в обвиненията е на база данните, предоставени от ЧЕЗ, но това също не оборва предположението за съпричастност на обвиняемите към престъпленията, за които са обвинени. Периодът е също установим с точност , но на този етап посоченият период и стойност на ел.енергията са достатъчни за привличане на обвиняемо лице.