Решение № 248 от 24.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Пловдив, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно гражданско дело № 20235300501500 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на ищците О. Ф. У. и Т. Р. У. чрез процесуалния им представител адвокат К. Т. срещу Решение № 260 011 от 18.04.2023 г. по гр.д. № 1658/2020 г. на РС – Карлово, с което е отхвърлен предявеният от въззивниците срещу Б. Ю. А., Г. Ю. Ш., Е. Р. Ш. и Е. Н. А. иск за делба на съсобствен ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Асеновград с площ от 647 кв.м., съставляващ по действащия ПУП УПИ VIII – 570, кв. 69.

За да отхвърли иска съдът е приел, че процесният имот е съсобствен между страните, но предвид съществуващото в него застрояване - две построени на калкан жилищни сгради, всяка от които състояща се от няколко самостоятелни обекта, както и предвид собствеността върху тези самостоятелни обекти в сградите – част от тях индивидуална собственост на ищците, друга част - на ответниците, трета част – евентуално на трети за съсобствеността върху поземления имот лица, които не са страни по делото за делба, то този имот се явява обща част за сградите и като така е неподеляем, тъй като изменение на регулацията чрез обособяване на самостоятелни урегулирани поземлени имоти от процесния такъв по реда на чл. 201 от ЗУТ не е осъществено до приключване на устните състезания. Прието е, че представения от ищците скица - проект на правоспособено лице за изменение на действащия регулационен план чрез разделяне на УПИ VIII – 570 на два самостоятелни урегулирани поземлени имота при спазване изискванията на чл. 201 ал.2 от ЗУТ е без значение, тъй като за изменението се изисква съгласието на всички съсобственици, евентуално и на суперфициарите / чл. 131 ал. 2 т. 1 от ЗУТ/, каквото не е налице предвид изразеното по делото несъгласие на ответниците за него.

Въззивниците поддържат този извод на съда да е неправилен. Считат, че въпреки несъгласието на ответниците за разделянето, съдът следвало да изпълни процедурата по чл.

201 от ЗУТ – да изиска становище от общинската администрация за поделяемостта на имота 1 и при положително такова да изчака мотивираното предписание на главния архитект до страните за изготвяне на проект за изменение на регулацията, респ. издаване на заповедта на съответния орган за изменението на ПУП – ПР съгласно проекта. Районният съд не е изпълнил тази процедура, поради което е неправилен извода му за неподеляемост на имота при наличието в случая и на данни за възможна негова поделяемост, която не създава недопустимо по закон разположение на съществуващите сгради и при спазване на изискванията за лице и повърхност на новообразуваните урегулирани поземлени имоти съгласно представения от въззивниците – ищци проект в тази насока, изготвен от инженер с пълна проектантска правоспособност, като в същата насока е и приетото по делото заключение на СТЕ. Несъгласието на ответниците за изменението е без значение при съдебната делба, а и именно поради това тяхно несъгласие делбата е съдебна, а не доброволна. Неправилно съдът приел, че изменението може да се реализира само с внасяне на проекта за изменение на действащия регулационен план от всички заинтересовани – в случая от всички съсобственици на имота, както и от суперфициарите и дал указания на страните да внесат такъв общ проект в администрацията.

По така изложените доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго такова от въззивния съд за допускане на делбата.

Не са заявени доказателствени искания.

Въззиваемата Б. А. чрез процесуалния си представител адвокат С. Н. е депозирала отговор за неоснователност на жалбата. Настоява, че процесният имот е обща част на съществуващите в него сгради, респ. самостоятелни обекти в сгради, принадлежащи на различни собственици. Като така делбата му е недопустима. За да стане тя допустима, е необходимо до приключване на съдебното дирене във фазата по допускане на делбата, да е налице Заповед на кмета на общината за изменение на регулацията по чл. 201 ал. 3 от ЗУТ. В случая такава не е издадена, като въззиваемата счита да е налице и отказ да бъде издадена предвид представеното по делото Писмо от Община – Асеновград с изх. № 94 – 0 12/1/27.02.2023 г. до въззивниците във връзка с внесения от тях скица - проект за изменение на ПУП – ПР за процесния УПИ VIII – 570, кв. 69 в кв. Долни Воден – Асеновград, с което им се разяснява, че проекта за изменение следва да е от всички заинтересовани лица.

По така изложените доводи се иска потвърждаване като правилно на решението, с което искът за делба на процесния поземлен имот е отхвърлен.

Не са заявени доказателствени искания.

Въззиваемите Г. Ю. Ш., Е. Р. Ш. и Е. Н. А. не са депозирали отговори по чл. 263 от ГПК.

Съдът установи следното:

Иск за делба във фазата по допускането с предмет ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Асеновград, район Долни Воден / съставляващ по действащия регулационен план УПИ VIII – 570, кв. Долни Воден, гр. Асеновград/.

С представените договори за покупко-продажба, удостоверение за наследници и удостоверение за сключен граждански брак въззивниците - ищци О. Ф. У. и Т. Р. У. се легитимират като собственици на ½ ид.ч. от имота както следва: 3/144 ид.ч. за О. / по наследство от баща му Ф.Х.Ф., поч. на 23.07.20211 г. / и 69/144 ид.ч. в режим на СИО.

Въззиваемите – ответници са собственици на другата ½ ид.ч. от порцесния имот както следва: Б. Ю. А. и Е. Н. А. – ¼ ид.ч. в СИО; Г. Ю. Ш. и Е. Р. Ш. – ¼ ид.ч. в СИО.

Така е установено, че съсобствеността върху поземления имот принадлежи изцяло на страните по делото при посочените квоти - за което и няма спор между тях.

Безспорно установено е също така, че имотът е застроен с две жилищни сгради - на 2 калкан. Източната такава се състои от два самостоятелни жилищни обекта, ведно с принадлежностите към тях, които са индивидуална собственост на Г. Ю. Ш. / жилището, заемащо първия етаж на сградата / и на Б. Ю. Ш. / жилището, заемащо втория етаж /. О. и Т.

У.и се легитимират като собственици в режим на СИО на първи жилищен етаж от западната сграда, състояща се – според договора за доброволна делба от 13.07.1989 г., от изба, призем и първи жилищен етаж. От скицата и заключението на вещото лице се установява, че западната сграда е понастоящем също на два жилищни етажа / наред с приземен и избен етаж/ , като няма данни относно това кога е изграден втори жилищен етаж, неговия статут и съответно относно собствеността върху същия - на ищците или на трети лица в случай, че съставлява самостоятелен жилищен обект. Но с оглед изложеното по горе досежно собствеността върху терена се обосновава извод, че евентуалните трети лица се явяват суперфициарни собственици на обекта, т.е. без права на собственост в поземления имот.

Така в случая е установено, че притежаваните от съделителите сгради / респ. отделните самостоятелни обекти в тях / са изключени от съсобствеността им върху дворното място, като същото е съсобствено само между страните по делото. Дали делбата му е допустима зависи от това дали то е поделяемо – т.е. могат ли да се образуват от него две самостоятелни урегулирани поземлени имота със законоустановените площ и лице, без да се засяга съществуващото застрояване.

От заключението на СТЕ се установява, че до всяка от двете построени на калкан сгради / източна и западна / има построени по една стопанска постройка, съставляващи допълващо застрояване. Според експерта е технически напълно възможно УПИ VIII – 570, кв. 69 да се раздели на два самостоятелни урегулирани поземлени имота, всеки от които с площ и лице съобразно изискванията на чл. 19 от ЗУТ чрез проектиране на новата разделителна линия по калкана между двете сгради и като така всяка от тях, ведно със съответната стопанска постройка, ще попадне във всеки един от новосъздадените УПИ – т.е. няма да се създаде недопустимо по закон разположение на съществуващите сгради.

В хода на производството пред настоящата инстанция от страна на въззивниците и със съдействието на съда бе стартирана процедурата по чл. 201 от ЗУТ - съгласие за нея от страна на въззиваемите не се изисква. Същата приключи със Заповед № А –

1048/28.05.2025 г. на Кмета на Община Асеновград за одобряване изменение на ПУП – ПР досежно съсобствения на страните УПИ VIII – 570, кв. 69 чрез създаване на два нови урегулирани поземлени имота – УПИ VIII – 581 и УПИ ХII – 582, кв. 69 с площ и лице в съответствие с изискванията на чл. 19 от ЗУТ. Вътрешната граница между двата новообразувани УПИ е по калканната стена на жилищните сгради, като всяка от двете сгради и всяка от построените до тях стопански постройки попадат в съответния новообразуван УПИ. Заповедта, графичната част към нея е изпратена от съответната общинска администрация и приложена от съда по делото. Посочено е, че е съобщена на заинтересованите страни и не е обжалвана, за което е изпратен от общината и констативен акт от 31.07.2025 г., също приет по делото / л. 124 от въззивното дело /.

Следователно процесният поземлен имот е поделяем и ще се допусне до делба между страните, след отмяна на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за делба.

След влизане в сила на настоящото въззивно решение делбата ще се извърши от районния съд като съсобствеността върху новообразуваните два урегулирани поземлени имота ще бъде прекратена като въззивниците от една страна и въззиваемите – от друга ще получат в дял УПИ, обслужващ техните сгради/обекти, като с влизането в сила на съдебното решение по извършването на делбата ще влезе в сила и ще се приложи и заповедта за изменение на ПУП- ПР, както и за изменение на КККР.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

Отменя изцяло Решение № 260 011 от 18.04.2023 г., постановено по гр.д. № 1658/2020 г. на РС – Асеновград, вместо което Постановява:

Допуска до делба между О. Ф. У., ЕГН – **********, Т. Р. У., ЕГН – **********, Б.

Ю. А., ЕГН – **********, Е. Н. А., ЕГН – **********, Г. Ю. Ш., ЕГН – ********** и Е. Р.

Ш., ЕГН – ********** на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на район Долни Воден, Община Асеновград, област Пловдив с площ от 647 кв.м., при граници ПИ №№ 308, 309,304,461 - съставляващ по действащия ПУП – ПР на гр. Асеновград, квартал Долни Воден УПИ VIII – 570, кв. 69; при КВОТИ:

О. Ф. У. - 3/144 ид.ч.;

О. Ф. У. и Т. Р. У. - 69/144 ид.ч. в режим на СИО;

Б. Ю. А. и Е. Н. А. – 36/144 ид.ч. в режим на СИО;

Г. Ю. Ш. и Е. Р. Ш. – 36/144 ид.ч. в режим на СИО.

Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4