Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4329 от 20.12.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3355/2022
Вид
Решение № 4329
Подписан
20.12.2022
В сила
08.06.2024
Състав
Павел Тодоров Павлов

Цитирани разпоредби

  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4329 гр. Пловдив, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20225330103355 по описа за 2022 година

Обективно съединени иск с правно осн. чл.79, ал.1 във връзка с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът П. Д. Д. от гр. С. моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът да му заплати сумата 6 000 евро - главница, представляваща получен от ответника заем по сключен между страните на ******** г. договор за паричен заем, обективиран в „Запис на заповед“ от ********** г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от ********** г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 600 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

Ответникът Ю. А. Н. от гр. П., в съдебното заседание по делото на ********** г. да е изразил желание за сключване на спогодба с ищеца, не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по обективно съединените искове и не е направил доказателствени искания.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително с документ, наименован „Запис на заповед“, но несъдържащ законоустановените реквизити на Записа на заповед – поради което съдът намира, че същият се явява Договор за паричен заем, ответникът е получил от ищеца сумата 6 000 евро, с 1 краен срок за връщане ********** г. – като видно от представените разпечатки на разменени електронни писма и смс-и, ответникът не е върнал на ищеца получената сума до определения срок за връщане, поради което и ищецът е изпратил до него на *********** г.

Нотариална покана, с която го е поканил да върне получената сума – която Нотариална покана е била връчена на Ю. Н. на ************ г.

Междувременно, след датата на подаване на исковата молба (********** г.), ответникът е изплатил на ищеца половината от отпуснатата му в заем сума – 3 000 евро, като до приключване на устните състезания по делото Ю. Н. не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че е върнал на ищеца остатъка от 3 000 евро и мораторна лихва за забавянето на плащането.

Както се установява от служебно извършеното от съда с компютърна програма изчисление, мораторната лихва върху цялата получена в заем от ответника сума е в размер на 1 222, 40 лева.

Макар и да е представил за съдебното заседание по делото на ********* г. молба за нови претендирани размери на исковете, ищецът не е поискал изменение на размерите на предявените от него обективно съединени искове.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с 240, ал.1 от ЗЗД се явява доказан по основание и до размера от 3 000 евро (предвид извършеното от ответника частично плащане) – до който размер следва да се уважи, заедно със законната лихва от ********* г. – датата на подаване на исковата молба, като за разликата над него до пълния предявен размер този иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, а искът с правно основание чл.86 от ЗЗД се явява доказан по основание и по размер (доколкото претендираният размер е по-нисък от действително дължимия, а тъй като ответникът е изпълнил частично задължението си след подаването на исковата молба и образуването на настоящето дело, той дължи на ищеца мораторна лихва за цялата получена в заем сума).

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер на 519, 40 лева – платена ДТ за производството по делото (независимо от частичното отхвърляне на основния иск – тъй като частичното погасяване на главницата е извършено след подаване на исковата молба).

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ю. А. Н., ЕГН **********, от гр. П., бул. "*********" № **, ет.**, ап. ** , ДА ЗАПЛАТИ НА П. Д. Д., ЕГН: **********, от гр. С., бул.

"************* № **, СУМАТА 3 000 евро - главница, представляваща получен от 2 ответника заем по сключен между страните на *********** г. договор за паричен заем, обективиран в „Запис на заповед“ от ********** г. за сумата от 6 000 евро, ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА ВЪРХУ сумата 6 000 евро по Договора за паричен заем, обективиран в „Записа на заповед“ от ********** г., ЗА ПЕРИОДА ********** г. – *********** г. В РАЗМЕР НА 600 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, начиная от *********** г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 519, 40 лева, КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер от 6 000 евро ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240, ал.1 от ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

3