Решение № 16 от 13.01.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 16 гр. ПЛОВДИВ 13. 01. 2020 г.

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 13. 12. 2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА

ЧОЛАКОВА с участието на секретаря НЕЛИ

БОГДАНОВА, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ т. дело № 341 по описа на ПАС за 2019 г., установи следното:

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му са две на брой жалби.

Първата е подадена от ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК …, гр. С., бул. „Д. Б.“ № … и е насочена против постановеното по т. дело № 181/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд решение в частта, с която ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК …, гр. С., бул. „Д. Б.“ № … е осъдено да заплати на Н.Г.М., ЕГН ********** и И.В.А.,ЕГН

**********,*** обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 84 000 лв. ведно със законната лихва от 21.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумите, които вреди са претърпени от смъртта на малолетния Г. Н. М., ЕГН **********, настъпила вследствие на ПТП на 21.11.2015г. предизвикано по непредпазливост от И. Х. Х. при управлението на лек автомобил „Ф. Г.“, peг. № … по асфалтов път между с. И. и с.Б.,община Б., за който със застрахователна полица №… е имало сключена застраховка при ответника за риска за риска гражданска отговорност на автомобилистите и ЗД „Б.

И." АД, ЕИК …, гр. С. е осъдено да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв. В.Д.М. адвокатско възнаграждение в размер на 6050 лв.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковите претенции.

Н.Г.М., ЕГН ********** и И.В.А.,ЕГН **********,*** с оглед подадената от застрахователя въззивна жалба са се възползвали от правото предвидено в чл. 263, ал.2 от ГПК и са подали насрещна въззивна жалба насочена против частта от постановеното по т. дело № 181/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд решение, с която предявените от Н.Г.М.,ЕГН ********** и И.В.А.,ЕГН ********** ***“

АД, ЕИК …, гр. С., бул. „Д. Б.“ № … за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на малолетния Г. Н. М., ЕГН **********, настъпила вследствие на ПТП на 21.11.2015г. предизвикано по непредпазливост от И. Х. Х. при управлението на лек автомобил „Ф. Г.“, peг. № … по асфалтов път между с. И. и с.Б.,община Б., за който със застрахователна полица №… е имало сключена застраховка при ответника за риска гражданска отговорност на автомобилистите са отхвърлени за разликата между дължимите според ищците по 120 000 лв. и присъдените 84 000 лв. и в частта осъждаща ги да заплатят разноски.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, поискана е отмяна на същата и постановяване на решение уважаващо исковете в пълния им размер.

Всяка от страните е изразил становище за неоснователност за жалбата на другата.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните пред двете инстанции доказателства намери за установено следното:

На 11.05.2018 г. в Пз ОС е постъпила изходяща от Н.Г.М., ЕГН ********** и И.В.А.,ЕГН ********** ***“ АД, ЕИК …, гр. С.

В обстоятелствената част на исковата молба се говори, че на 21.11.2015г. около 9.30 ч. лицето И. Х.

Х. управлявал лек автомобил „Ф. Г.“, рег. № … в посока от П. към П. по пътя между с. И. и с. Б., община Б. За същия се споменава, че имал две ленти за движение, които не били разделени от осева линия. Видимостта била добра, а пътния участък бил прав без наличие на напречен и надлъжен наклон.

Сочи се, че в този момент на около 200 и повече метра пред него на пътя вдясно на срещуположната по отношение на водача лента за движение били спрели един зад друг два микробуса. Около тях се движели около 20 човека. Част от същите пресекли пътя в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на горепосочения автомобил като излезли на пътя иззад спрелите микробуси, за да отидат до отсрещните на пътя ниви. След пресичащите 5-6 човека тръгнало детето Г. Н. М.. В момента, в който то преминавало през пътя било блъснато от управлявания от И. Х. автомобил и следствие на удара загинало. В тази връзка се излагат твърдения, че водачът на автомобила нарушил правилата за движение по пътищата като се е движел с несъобразна скорост и поради това по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Н. М. ,ЕГН **********. По отношение на тази скорост се споменава, че същата не е била съобразена с характера и интензивността на движението и по точно наличието на пресичащи пешеходци, както и на хора разположени отляво и дясно на пътното платно.

Скоростта според ищците не била съобразена и с конкретните условия на видимост с оглед на това, че до насрещната лента за движение имало паркирани два микробуса, които ограничавали визуалните му възприятия по отношение пълното разположение на слезлите пешеходци и възможността те да предприемат пресичане на пътното платно, тръгвайки измежду двата спрели микробуса. Твърди се, че той възприемайки наличието на доста хора разположени около пътното платно, за да може да реагира своевременно на техни действия следвало да се движи със скорост доста по ниска от избраната.

На база изложените обстоятелства се твърди, че водачът на автомобила осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал.1, б. „в“, във връзка с чл. 342, ал.1 от НК. В тази връзка се споменава за образувано досъдебно производство № 246/2015г. по описа на по описа на РУ П., внасяне на обвинителен акт в Пз ОС и постановяване на присъда по НОХД № 93/ 2017г., с която

И. Х. Х. бил признат за виновен. Следствие смъртта на Х. преди влизане на тази присъда в сила обаче така образуваното наказателно производство било прекратено.

На база изложената фактическа обстановка в обстоятелствената част на ИМ са направени доводи, че наследницата на Г. Н. М. - Н.М. претърпяла неимуществени вреди изразяващи се в морални болки и страдания, които били пряка и непосредствена последица от ПТП-то. По отношение на ищеца И.А. е споменато, че той няма качество на наследник на починалото дете , но грижел за него и го бил отгледал от раждането му като свой собствен син. На тази база е направен извод, че и той е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в морални болки и страдания от загубата на дете, които били пряка и непосредствена последица от ПТП-то.

Посочено е че отношенията между починалия и двамата ищци се основавали на взаимна обич,уважение и разбирателство.

Във връзка с твърдението за претърпени неимуществени вреди от двамата ищци е посочено, че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие за участвалия в ПТП-то лек автомобил имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите при ответника на база Застрахователна полица № ….

Предвид настъпването на застрахователното събитие-описаното по-горе пътнотранспортно произшествие причинено от водача на автомобила, при което е починал Г. Н. М. и преживените болки и страдания от неговите близки вследствие трагичната му загуба се сочи, че за тях възниква правен интерес да предявят осъдителен иск за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди срещу посоченото застрахователно дружество. В тази връзка е направено позоваване на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и е направен извод, че застрахователното дружество следва да заплати обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди. Говори се за това, че ищците са предявили на 01.09.201бг. по административен ред претенции до ответника и били образувани ликвидационни преписки по щети … и …, но до момента по тях плащане не било извършено.

На тази база е отправено искане да се осъди ответното дружество да заплати на всеки от двамата ищци по 150 000 лв. обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, за които стана реч по-горе.

В отговора на исковата молба ответникът е изразил становище за неоснователност на исковете.

В тази връзка е оспореното твърдението, че И. Х., като водач на лек автомобил „Ф.“, peг. № … е извършил деликт и се твърди, че той не е действал виновно, противоправно и че поведението му не е в причинна връзка с настъпилото ПТП. В тази връзка се сочи, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, че пострадалият е ударил автомобила, а не автомобилът пешеходеца.

Говори се за умишлени действия от страна пострадалия пешеходец, които да довели до смъртта му, което изключвало вината на водача на лекия автомобил.

Наред с горното са изложени доводи, че обезщетението, което се претендира не отговоря на действителната вреда и се явява прекомерно.

Прави се и възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия поради това, че той пресякъл , без да се съобрази с посоката и скоростта на движение на приближаващия автомобил и на необозначено за целта място. С поведението си се е поставил в повишен риск.

Наред с това е възразено, че ищецът И.А. не попада в кръга на лицата, които имат право на обезщетение с оглед приетото в ППВС № 4/1961г., ППВС №5/1969 и ППВС №2/84 г.

Допълнителна искова молба не е подавана.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.

В него е прието, че предпоставките визирани в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД регламентиращи отговорността на водача И. Х. са доказани по безспорен и категоричен начин.

Това съотнесено с обстоятелството, че автомобилът, с който е извършено ПТП, е имал застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество обусловилото и извода, че са налице предпоставки да се ангажира отговорността на ответника по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ Прието е също, че Н.М. е майка на починалия и в патримониума й е възникнало правото да търси обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта му. По отношение на ищецът е посочено, че той действително не бил вписан в акта за раждане за баща на детето, но бил известен като биологичен такъв.

Липсата на официално установена родствена връзка между него и починалия за Пз ОС не е пречка за възникване на правото на обезщетение по причина, че ищецът попадал в кръга от лица, на които е признато право по изключение да бъдат обезщетени за вреди от процесния тип с оглед създадени връзки на близост с починалия / ТР № 1 от 21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС/.

Посочено е и, че размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен от съда по справедливост при условията на чл.52 от ЗЗД. На тази база е формиран извод, че то се равнява на по 120 000 лв.за всеки от ищците. Прието е за основателно възражението за съпричиняване, като размерът на последното с оглед данните по делото е определен на 30 % . По тази причина дължимото обезщетение е намалено с по 36 000 лв. и дружеството е осъдено да заплати на всеки от ищците по 84 000 лв.

В останала си част до пълния предявен размер исковете са били отхвърлени.

Недоволно от постановеното съдебно решение в осъдителната част е останало застрахователното дружество и е обжалвало същата. От своя страна ищците в първоинстанционното производство са се възползвали от правото си по чл. 263, ал.2 от ГПК и са подали насрещна въззивна жалба.

В жалбата на застрахователното дружество е посочено, че не се оспорва участието на водача на застрахования при него лек автомобил в ПТП на дата 21.11.2015 г. завършило със смъртта на детето. Оспорени са обаче изводите на Пз ОС за наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на водача по чл. 45 от ЗЗД, респ. тази на застрахователя на основание чл. 226 от КЗ. В тази връзка се твърди, че не може да се говори за приложимост на чл. 300 от ГПК поради липсата на влязла в сила присъда. На база установения по делото механизъм на настъпване на ПТП-то пък е направен за липса на нарушени от страна на водача на правила за движение по пътищата, т.е. за липса на виновно поведение. В подкрепа на това твърдение е направен подробен анализ на събрания доказателствен материал, на разпоредбите на ЗДП и се говори за извършено случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Твърди се, че обстановката при настъпване на ПТП- то не може да се охарактеризира като предвидима, което да налага водачът да съобрази скоростта си със същата , т.е. да е намали с оглед възможността да предвиди пресичането на пътя от страна на детето. В подкрепа на този довод е направен подробен анализ на механизма на настъпване на произшествието и разпоредите на ЗДП. Направени са и възражения за неправилно определяне на процента съпричиняване.