Решение № 86 от 18.02.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 667/2024
- Вид
- Решение № 86
- Подписан
- 18.02.2025
- В сила
- 18.02.2025
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 303 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 508 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 86 гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: И. Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800500667 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 89 от 12.06.2024 г. по гр. д. № 643/2023 г. по описа на РС – Своге са отхвърлени предявените от Община Своге срещу Р. Н. С. искове за плащане на сумата от 4015.28 лв., платена без основание /поради липса на изпълняемо право/ от Община Своге по изпълнително дело № 20187930400636 по описа на ЧСИ Наталия Дангова с рег. № 793 в РКЧСИ с взискател Р. Н. С., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 26.10.2023 г., до окончателното плащане, както и сумата от 1509.71 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 4015.28 лв., дължима за периода от 14.04.2020 г. до 25.10.2023 г.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат уважени.
От ответника в първоинстанционното производство е постъпило становище, именувано жалба, в което е изложено, че Община Своге отново завежда дело за връщане на парите, след като по спора има влязло в сила решение по гр. д. № 309/2006 г. по описа на РС – Своге. Въззивният съд е приел това становище за отговор на въззивната жалба, в който жалбата е оспорена. В съдебно заседание чрез процесуалния представител на страната жалбата изрично е оспорена и са изложени съображения за правилност на решението, като 1 се иска потвърждаването му.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Фактите по делото не са спорни, същите са надлежно осъдени първоинстанционния съд и не следва да се обсъждат и в настоящото решение. от
За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел, че по делото е установено, че за предаването, съответно получаването на паричната сума, предмет на главния иск, е налице основание, тъй като с влязло в сила решение № 366 от 25.10.2019 г. по гр. д. № 447/2019 г. по описа на СОС е прието, че Община Своге е длъжник по изпълнително дело № 20187930400636 по описа на ЧСИ Наталия Дангова, поради което изпълнителните действия следва да се насочат именно към Община Своге, независимо че в изпълнителен лист № 309 от 12.03.2009 г., издаден по гр. д. № 309/2006 г. по описа на РС – Своге въз основа на решение от 25.03.3009 г. по делото, като длъжник е посочено Кметство В.Т.. По наведеното възражение за изтекла погасителна давност е прието, че същото е преклудирано, но по същество е и неоснователно, тъй като съгласно чл. 118 ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното.
Крайният извод на първоинстанционния съд за неоснователност на исковете е правилен, но по различни съображения.
Ищецът твърди, че сумата по изпълнителното дело е получена от ответника без основание, тъй като Община Своге не е надлежен длъжник по изпълнителното дело, същевременно сумата била преведена поради техническа грешка на служител в общината, а не в изпълнение на задължение на общината или като трето лице, признаващо вземането, върху което е наложен запор. При условията на евентуалност навежда възражение за изтекла погасителна давност. Въз основа на тези твърдения иска връщане на платената сума като получена без основание поради незаконосъобразност на изпълнителния процес - липса на изпълняемо право.
Способът за защита срещу незаконосъобразно принудително изпълнение е обусловен от това дали се твърди липса на материалноправните условия за законност на изпълнителния процес или се твърдят нарушения на процесуалните изисквания за законност на изпълнителния процес. Защитата срещу материалноправната незаконосъобразност на изпълнителния процес е искова, а защитата срещу процесуалноправната незаконосъобразност на изпълнителния процес се осъществява чрез обжалване на действията или бездействията на съдебния изпълнител.
В случая се търси искова защита срещу материалноправните условия за законност на изпълнителния процес, същевременно се излагат преобладаващо твърдения, които касаят на процесуалните изисквания за законност на изпълнителния процес.
Основателно е изложеното във въззивната жалба, че постановеното по реда на чл. 435 2
ГПК решение на СОС № 366 от 25.10.2019 г. по гр. д. № 447/2019 г. не се ползва със сила на пресъдено нещо. Съдебната практика е константна в насока, че решението на окръжния съд, постановено по реда на чл. 435 ГПК, не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на изпълняемото право. Това обаче не обуславя извод за основателност на исковете.
Във връзка с отказ на ЧСИ Наталия Дангова да преведе на взискателите постъпилата от Община Своге по изпълнително дело № 20187930400636 сума е осъществена от взискателите именно защита при твърдяна процесуалноправна незаконосъобразност на изпълнителния процес, като е обжалван този отказ. С решение № 366 от 25.10.2019 г. по гр. д. № 447/2019 г. по описа на СОС е прието, че Община Своге е длъжник по изпълнително дело № 20187930400636 по описа на ЧСИ Наталия Дангова, поради което изпълнителните действия следва да се насочат именно към Община Своге, независимо че в изпълнителен лист № 309 от 12.03.2009 г., издаден по гр. д. № 309/2006 г. по описа на РС – Своге въз основа на решение от 25.03.3009 г. по делото, като длъжник е посочено Кметство В.Т..
Съответно отказът на ЧСИ е отменен. От материалите по делото се установява, че по жалба на Община Своге с решение на СОС от 06.03.2020 г. по гр. д. № 158/2020 г. е потвърден отказът на ЧСИ Наталия Дангова да върне на Община Своге преведената сума по изпълнителното дело. По делото има и данни, че по жалба на Община Своге срещу разпореждане на ЧСИ Милен Бъзински, с което общината е конституирана като длъжник по изп. д. № 20178380408447 /впоследствие преобразувано в изп. д. № № 20187930400636 по описа на ЧСИ Наталия Дангова/ е оставена без разглеждане от СГС. С това се е изчерпала защитата на страните срещу твърдяна процесуалноправна незаконосъобразност на изпълнителното производство, при което в настоящото производство не може да се прави отново преценка налице ли са нарушения на процесуалните изисквания за законност на изпълнителния процес или не.
Ищецът твърди липса на изпълняемо право, т. е. оспорва вземането, с което търси защита срещу твърдяна материалноправна незаконосъобразност на изпълнителния процес.
Поначало защитата на длъжника /какъвто именно е прието, че е Община Своге по изп. д. № 20187930400636 по описа на ЧСИ Наталия Дангова с решение № 366 от 25.10.2019 г. по гр. д. № 447/2019 г. по описа на СОС/ е чрез иск, като обичайно това е искът по чл. 439 ГПК, доколкото обичайно оспорването на вземането от длъжника съпътства изпълнителния процес. Защитата чрез иск по чл. 439 ГПК обаче е неприложима след приключване на изпълнителното производство /поради което и производството по иска по чл. 439 ГПК, за който по делото има данни, че е бил предявен от Община Своге, е прекратено с оглед отпадане на правния интерес от този иск след приключване на изпълнителното производство/. При пропусната възможност за защита чрез иск по чл. 439 ГПК защитата срещу твърдяна материалноправна незаконосъобразност на изпълнителния процес е последваща /осъществявана след приключване на изпълнителното производство/, като в конкретния случай с оглед факта, че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, е издаден въз основа на съдебно решение от 25.03.3009 г. по гр. д. № 309/2006 г. по описа на РС – Своге, което е порочно /недопустимо и то не само с 3 оглед липсата на надлежен ответник/, търсената защита би била успешно проведена само при унищожаване на порочното съдебно изпълнително основание - решението, тъй като именно порочността на съдебното изпълнително основание води до несъществуване на изпълняемото право. Унищожаването на порочното съдебно изпълнително основание ще събори силата на пресъдено нещо и ще открие възможността да се разкрие несъществуването на изпълняемото право, като се пререши спорът, на който порочното съдебно изпълнително основание е сложило край. Решение от 25.03.2009 г. по гр. д. № 309/2006 г. по описа на РС – Своге не е обжалвано и след влизането му в сила въз основа на него е издаден изпълнителен лист. Община Своге, която не е била страна в производството по това дело, очевидно е била лишена от възможността да обжалва решението, за да бъде отстранен от въззивния съд порокът на решението. Общината обаче е разполагала с възможност след узнаване за постановеното решение да иска отмяната му по реда на чл. 231 ГПК /отм./, респ. чл. 303 и сл. от действащия ГПК, но не го е сторила. Разполагала е и с възможност /с каквато разполага и към момента/ да предяви иск за обявяване нищожността на решението /би могло да се мисли и в такава посока, доколкото е налице абсолютна неразбираемост на решението - волята на съда относно съдържанието на спорното право, релевантните факти, въз основа на които е направен извод за основателност на исковете, и обема на правата, признати на всеки от ищците по делото, е изложена абсолютно неразбираемо, като съдържанието на тази воля не може да се изведе дори чрез тълкуване/, но и това не е сторено. При тези факти обаче - наличие на влязло в сила решение /наистина порочно, но с неотстранен по надлежния ред порок/, с което по съдебен ред е признато претендираното от настоящия ответник право, предмет на изпълнителното производство, не може да се направи извод, че получената по изпълнителното дело сума е получена без основание.
Не води до различни изводи и твърдението на ищеца за допусната грешка при превеждането на сумата. Показанията на свидетелката А. не доказват надлежно твърдяното обстоятелство, тъй като същата като служител на ищеца очевидно е заинтересована в полза на ищеца, а други доказателства в тази насока не са ангажирани. Освен това се твърди, че сумата е преведена поради грешка във връзка с постъпило от ЧСИ Наталия Дангова запорно съобщение за налагане на запор на вземанията на длъжника Кметство В.Т., т. е. твърди се, че грешката е допусната от общината в качеството на трето лице, на което е бил определен срок по чл. 508 ГПК да съобщи на съдебния изпълнител признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати, като в този срок, вместо да оспори вземането, доколкото се твърди, че Кметство В.Т. няма секвестируеми вземания от общината, последната е допуснала грешка и е превела сумата. След постановяване на решение № 366 от 25.10.2019 г. по гр. д. № 447/2019 г. по описа на СОС обаче, в което е прието, че Община Своге е длъжник по изпълнителното дело, значението на евентуално допуснатата грешка е отпаднало, тъй като в качеството на длъжник общината не може да се позове на тази конкретна твърдяна грешка, за да се освободи от задължението и да иска връщане на платената сума.
4
Наведеното при условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна давност /основано на твърденията, че изпълнителното дело е образувано – първоначално пред ДСИ при РС - Своге – през 2010 г., като последното изпълнително действие по него е извършено на 28.09.2010 г., след което изпълнителното производство е перемирано, а на 28.09.2017 г. е изтекъл и срокът на погасителната давност, като впоследствие молба за образуване на ново изпълнително дело е депозирана едва на 31.10.2017 г. пред ЧСИ Милен Бъзински/ не следва да се обсъжда, тъй като не е предмет на преценка в настоящото производство, доколкото, както се посочи, при конкретните факти и твърдения би могло да бъде предмет на иск по чл. 439 ГПК, какъвто обаче към момента е недопустим поради това, че изпълнителното производство е приключило.