Решение № 88 от 03.02.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело № 2025363010**** по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание по чл.128, т.2 от КТ и по чл.222, ал.3 от КТ.

Производството по делото е образувано по искова молба от М. А. П. с ЕГН ********** с адрес гр.В, ж.к.“Ч“ бл.1, вх.А, ет.4, ап.11, чрез адв. Наско Станев от АК - В, със съдебен адрес гр.В, ул.“Кръстю Мирски“ № 17 срещу ****** „*************“ с БУЛСТАТ ********** с адрес гр.Ш, ул.“У“ № 115, представлявано от ректора проф.д.н. Н В - М.

В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор ищцата работила в ****** на длъжност „доцент, висше училище“ в катедра по „Р******“, факултет по хуманитарни науки до **/**/****г., когато трудовото й правоотношение било прекратено поради навършване на 65-годишна възраст.

В периода от **/**/****г. до прекратяване на правоотношението на **/**/****г. й било изплащано основно месечно възнаграждение в размер на 2 332 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 1035.41 лв., определени по реда и условията на действащото към **/**/****г. законодателство. Съгласно чл.92, ал.3 от ЗВО минималната основна заплата за най-ниската академична длъжност се определяла ежегодно с акт на Министерски съвет в размер на не по-малък от 125 % от средната 1 брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца. Съгласно чл.1 от ПМС № ***/**/**.****г. за определяне на минимални заплати за най-ниската академична длъжност на лицата по чл. 53, ал.1 от ЗВО в държавните висши училища считано от **/**/****г. размера на тази заплата бил 2516 лв. при нормална продължителност на работното време от 8 часа дневно при петдневна работна седмица за пълен работен месец. След прекратяване на трудовото й правоотношение с измененията на ЗВО били увеличени основните заплати на всички лица, заемащи академична длъжност, като размера на възнаграждението за длъжността „доцент, висше училище“ бил 2876 лв. За нормите на ЗВО и подзаконовите нормативни актове било предвидено изрично обратно действие на разпоредбите, свързани с изменението на основните заплати на преподавателите във висшите училища, считано от **/**/****г. От това следвало, че за процесния период **/**/****г. до **/**/****г. ищцата имала право да получи разликата между изплатеното й трудово възнаграждение и обезщетенията, изчислени върху старата основна заплата и новата основна заплата, определена от **/**/****г. Според ищцата обратното би означавало различно третиране на служителите при заплащане на дължимото им възнаграждение през един и същи период от време за една и съща длъжност, което противоречало на КТ и Конституцията на Република България.

В заключение се иска осъждането на ответника да заплати на ищцата сумите за дължимо увеличение на възнаграждението за периода от **/**/****г. до **/**/****г. в общ размер на 3 386.06 лв., от които за месеците от април ****г. до месец август ****г. по 785.53 лв. месечно, а за месец август ****г. – 243.94 лв., както и обезщетение при пенсиониране изчислено на базата на новата основна заплата в размер на 4 713.18 лв., ведно със законната лихва върху сумите от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземанията. Претендират се и разноски.

В писмения отговор на ответника, депозиран в срок, се посочва, че ПМС № ***/**/**.****г. касае минимални работни основни заплати за най-ниската академична длъжност и за лицата по чл.53, ал.1 от ЗВО в държавните висши училища, считано от **/**/****г. Най – ниската академична длъжност по смисъла на чл.2, ал.3, т.1 от ЗРАСРБ е „асистент“, като лицата по чл.53, ал.1 от ЗВО са изследователи специалисти и експерти. Ищцата не попадала в нито една от посочените категории. Цитираната разпоредба на чл.92, ал.3 от ЗВО 2 нямала отношение към конкретните размери на основните заплати на всички академични длъжности и регламентирала единствено основната заплата за най-ниската академична длъжност. Твърдението, че след прекратяване на трудовото правоотношение и влизане в сила на измененията на ЗВО и поднормативните актове били увеличени основните заплати на всички лица, заемащи академични длъжности в държавните висши училища било голословно и невярно, тъй като не съществувал нормативен акт задължаващ висшите държавни училища да увеличават основното възнаграждение на всички заемащи академични длъжности. Основното месечно възнаграждение действително било определено на 2 876 лв. с Решение на Академичния съвет на университета на заседание проведено на **/**.****г., от който момент са актуализирани възнагражденията, считано от **/**/****г., като било изрично посочено, че увеличението се отнасяло за лицата в трудовоправни отношения с университета към **/**.****г. От това следвало, че тъй като към тази дата ищцата не била в трудови правоотношения с университета, то не попадала в категорията лица, за които считано от **/**/****г. е актуализирано основното месечно възнаграждение, което обосновавало неоснователност на претенциите.

В съдебно заседание за ищцата се явява адв. Наско Станев от АК-В, който поддържа исковата молба и развива правни доводи за основателността на исковете, като претендира и разноските в производството. Прави се искане за увеличаване размерите на предявените искове, съобразно заключението на вещото лице, което съдът е допуснал и размерът на искът по чл.128, т.2 от КТ е увеличен от 3386.06 лв. (1731.27 евро) на 3392.09 лв. (1734.35 евро), а размерът на искът по чл.222, ал.3 от КТ е увеличен от 4 713.18 лв. ( 2 409.81 евро) на 4713.20 лв. (2 409.82 евро).

За ответника се явява адв. В. В., която поддържа изложените в писмения отговор аргументи и ги доразвива в хода по съществото на делото, като се моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни.

От събраните по делото доказателства се прие за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, че от **/**/****г. по силата на сключен между тях трудов договор, ищцата заемала длъжността „доцент“ в Катедра „Р******“ във Факултета по хуманитарни науки при ****** „*************“.

3

Видно от Заповед № ********* от **/**.****г. на ректора на университета, трудовото правоотношение било прекратено, считано от **/**/****г. поради навършване от служителя на 65 – годишна възраст, като на ищцата следвало да се изплати обезщетение при придобиване право на пенсия в размер на 6месечното брутно трудово възнаграждение. От представено копие от страница на трудова книжка се установява, че прослуженото време в университета на ищцата било 12 години, 11 месеца и 3 дена, формирано в периода от **/**/****г. до **/**/****г. По делото са представени фишове за заплата за м. април – м. август ****г., видно от които основната работна заплата на ищцата е в размер на 2332 лв., а допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е 1035.41 лв. В производството не е спорно и обстоятелството, че определеното от работодателят обезщетение при пенсиониране било изцяло изплатено на М. П..

От препис-извлечение от Протокол № ******* от **/**.****г. от заседание на Академичния съвет на ****** “*************“ се установява, че било взето Решение по точка 7 за актуализиране на основното месечно трудово възнаграждение за преподавателски длъжности, измежду които и за заеманата преди това от ищцата длъжност „доцент“. Съгласно Решението размера на възнаграждението за длъжността „доцент“ се увеличавал на 2876 лв., считано от **/**/****г. Съгласно т.7.1.1.4 увеличението се отнасяло за лицата в трудови правоотношения с ****** към **/**.****г., с изключение на лицата, заемащи най-ниските академични длъжности и лицата по чл.53, т.1 от ЗВО. Във връзка с изпълнение на взетото решение ректора на университета издал Заповед № РД-10-745 от **/**.****г. (лист 23 от делото), с която на основание чл.22, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата утвърдил изменение в Приложение № 1 на Вътрешните правила за работна заплата в университета, видно от което за длъжността „доцент“ основното месечно възнаграждение е променено на 2876 лв.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е допусната съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и е прието от съда, като пълно, обективно и компетентно дадено.

Вещото лице заключава, че основната заплата на ищцата към момента на пенсионирането й била 2 332 лв., а обезщетението за 6 месеца бруто е определено въз основа на нея - в размер на 22 304.46 лв., като същото е изплатено. Вещото лице е извършило съпоставка между реално изплатените и 4 дължими трудови възнаграждения на служителя за периода м.април – м.август ****г. при основна заплата от 2332 лв. и при заплата от 2876 лв., като приема, че общият размер на дължимото увеличение на възнаграждение е 3 392.09 лв.

(равняващо се на 1 734.35 евро), а размерът на дължимото обезщетение при пенсиониране е 4 713.20 лв. (равняващо се на 2 409.82 евро).

Въз основа на горната фактическа обстановка и преценените доказателства в цялост и поотделно, съдът прави следните правни изводи за основателността на предявените искове: Спорния по делото въпрос е дължи ли се на ищцата със задна дата увеличения размер на възнаграждението за труд и съответно формираното въз основа на новата заплата обезщетение при пенсиониране, при условие, че към момента на приемане на решението, ищцата не е била във трудовоправни отношения с университета.

Разпоредбата на чл.92 от Закона за висшето образование (ЗВО) предвижда, че правилата за формиране на възнагражденията на работещите в държавните висши училища се определят с акт на Министерски съвет. В приетото в изпълнение на цитираната разпоредба Постановление № 274 на МС от **/**.**** г. е определена минимална основна заплата в размер на 2516 лв., считано от **/**/****г. за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища при нормална продължителност на работното време (осем часа на ден) при петдневна работна седмица и пълен отработен месец и съответно 2013 лв. за лицата по чл.53, ал.1 от Закона за висшето образование (ЗВО) имащи висше образование и 1610 лв. за тези с придобито средно образование. Съгласно § 3 от Постановлението на МС същото влиза в сила от **/**/****г. В чл.2, ал.3 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) са изброени академичните длъжности във възходящ ред, като най-ниската длъжност е „асистент“, след което са „главен-асистент“, „доцент“ и „професор“. С Решение от **/**.****г. на Академичния съвет при ****** са актуализирани основните месечни трудови възнаграждения на изброени в т.1-т.6 преподавателски длъжности, измежду които и длъжността „доцент“, за която възнаграждението е определено в размер на 2876 лв., считано от **/**/****г.

С решението се очертавал и кръга лица, попадащи в обхвата на действието му, като увеличението не се отнасяло за тези, които не са в трудови правоотношения с университета към **/**.****г., както и за „асистентите“ и 5 лицата по чл.53, т.1 от ЗВО. Съдът намира, че изключването на лицата заемащи най-ниските академичните длъжности и лицата по чл.53, т.1 от ЗВО има правна логика, доколкото размера на тяхното минимално възнаграждение е вменено в ежегодно задължение на Министерския съвет и се извършва с негов акт. Неправилно обаче от обхвата на Решението на Академичния съвет на университета са изключени категорията лица, които са упражнявали трудова дейност в периода на действие на увеличението на трудовото възнаграждение, но към датата на приемане на решението са с прекратен трудов договор. Това е така, защото предвиденото увеличение към заден период има обратно действие, доколкото се придават правни последици на изменението на трудово възнаграждение за период предхождащ приемането му. В Решение № 116 от 25.10.2018г. на ВКС по гр.д. № 4760/2017г., III г.о. се прави разграничение между понятията „обратно действие“ и „несъщинско обратно действие“ на закона, като изрично се посочва, че обратното действие преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения. Това означава, че и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат преуредени по нов начин, когато този нов начин не засяга неблагоприятно положението на работника или служителя. Обстоятелството, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено преди приемането на Решението на АС не води до изключване на правата й за периода, през който тя реално е полагала труд и е била част от системата на висшето образование.