Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 285 от 26.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 12448/2025
Вид
Решение № 285
Подписан
26.01.2026
В сила
25.06.2026
Състав
ВЕЛИЗАР СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 10 · Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съветатекст от значение за ЕИП.
  • чл. 12, т. 3 · Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съветатекст от значение за ЕИП.
  • чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.1 · Закон за ограничаване изменението на климата
  • чл. 30, ал. 1 · Закон за ограничаване изменението на климата
  • чл.36, ал.4 · Закон за ограничаване изменението на климата
  • чл.3, ал. 2 · Закон за ограничаване изменението на климата
  • чл. 47, ал. 3 · Закон за ограничаване изменението на климата
  • чл.48 · Закон за ограничаване изменението на климата
  • чл.48, ал.1 · Закон за ограничаване изменението на климата
  • чл. 48, ал. 5 · Закон за ограничаване изменението на климата
  • чл.51, ал. 1 · Закон за ограничаване изменението на климата
  • чл.76, ал.1 · Закон за ограничаване изменението на климата
  • чл.7, т.5 · Закон за ограничаване изменението на климата
  • параграф 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за ограничаване изменението на климата
  • параграф 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за ограничаване изменението на климата
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20251110212448 по описа за 2025 година

I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 51/09.07.2025г. от 09.07.2025г., издадено от ДИРЕКТОР НА РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ - СОФИЯ (РИОСВ-СОФИЯ) към МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ, на основание чл. 53 от ЗАНН на ДРУЖЕСТВОТО „Р.“ ЕООД, с ЕИК: ********* в качеството му на Оператор на Разрешително за емисии за парникови газове (РЕПГ) с рег. № 156-Н0/2011г., актуализирано с Решение № 156-Н0-А1/2013г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция по околна среда е н а л о ж е н о АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ В РАЗМЕР НА 108 400.00 (СТО И ОСЕМ ХИЛЯДИ И

ЧЕТИРИСТОТИН) ЛЕВА за административно нарушение по чл.48, ал.1 вр. чл.76, ал.1 от Закона за ограничаване на изменението на климата (обн. в ДВ бр.22/2014г., изм. и доп.).

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ ДРУЖЕСТВОТО „Р.“ ЕООД

ЧРЕЗ ЗАКОННИЯТ СИ ПРЕДСТАВИТЕЛ УПРАВИТЕЛЯТ В., лично и чрез упълномощеният си професионален защитник - адвокат Ц. Д., с приложено по делото надлежно пълномощно, обжалват в цялост наказателното постановление. Инвокират се от тяхна страна подробни, изчерпателни и конкретни доводи в съдебно заседание и в писмената защита за незаконосъобразността на издадения санкционен акт. Твърди се липсата на 1 извършено административно нарушение. Посочват се всестранни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на обжалваното Наказателно постановление. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ДИРЕКТОР НА РЕГИОНАЛНА

ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ - СОФИЯ (РИОСВСОФИЯ) към МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ е редовно уведомена и призована, като се представлява от надлежен процесуален представител, който в съдебно заседание излага по професионален начин становище за неоснователност на жалбата. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ.

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 14.08.2025г. - виж клеймо от пощенски плик и неговата дата на лист 47 от СП, в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното постановление на 01.08.2025г. - чрез писмена обратна разписка на лицензиран пощенски оператор „Български пощи“ ЕАД, на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от процесуалния представител на въззивния жалбоподател (с приложено надлежно пълномощно), с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

ОСНОВАТЕЛНА.

IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 51/09.07.2025г. от 09.07.2025г., издадено от ДИРЕКТОР НА РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА

И ВОДИТЕ - СОФИЯ (РИОСВ-СОФИЯ) към МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на ДРУЖЕСТВОТО „Р.“ ЕООД, с ЕИК: ******** в качеството му на Оператор на Разрешително за емисии за парникови газове (РЕПГ) с рег. № 156Н0/2011г., актуализирано с Решение № 156-Н0-А1/2013г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция по околна среда е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ В

РАЗМЕР НА 108 400.00 (СТО И ОСЕМ ХИЛЯДИ И ЧЕТИРИСТОТИН)

ЛЕВА за административно нарушение по чл.48, ал.1 вр. чл.76, ал.1 от Закона за ограничаване на изменението на климата (обн. в ДВ бр.22/2014г., изм. и 2 доп.)

ДРУЖЕСТВОТО „Р.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.

П.************** имало качеството на Оператор на Разрешително за емисии за парникови газове (РЕПГ) с рег. № 156-Н0/2011г., актуализирано с Решение № 156-Н0-А1/2013г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция по околна среда.

Дружеството „Р.“ ЕООД не е било получило от Държавата по пратидата си на Оператор на Разрешително за емисии за парникови газове (РЕПГ) полагащите му се безплатни верифицирани квоти, равни за верифицираните емисии, предвидени за 2021г., за 2022г. и за 2023г.

През 2024г. бил приет доклад за верифицираните емисии на дружеството „Р.“ ЕООД на основание Наредбата за условията, реда и начина на изготвяне на докладите и за верификация на докладите на операторите на инсталации и на операторите на въздухоплавателни средства и съгласно чл.70 от Регламент (ЕС) № 2018/2066 на Комисията от 19 декември 2018г. относно мониторинга и докладването на емисиите на парниковите газове, съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент иа на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията.

Н а 10.01.2025г. свидетелят С. съставил АУАН № 1/2025г. срещу дружеството „Р.“ ЕООД за извършено на 01.10.2024г. нарушение по чл.48, ал.1 от Закона за ограничаване на изменението на климата, за това, че в срок до 30.09.2024г. юридическото лице не е било предало квоти в размер на 542 t/CO2e, отделени от инсталацията му за предходната 2023г., съгласно представеният от „Р.“ ЕООД през 2024г. в Изпълнителна Агенция по околна среда верифициран доклад.

Н а 28.06.2025г. дружеството „Р.“ ЕООД е получило своите безплатни квоти от Държавата за 2021г., за 2022г. и за 2023г. на основание издадената Заповед № РД-83 от 31.01.2025г. на Министъра на околната среда и водите.

Дружеството „Р.“ ЕООД притежавало клас (статус) „Б“, тъй като броят на предадените квоти до 30 септември е бил по-малък от проверените емисии.

Ако дружеството „Р.“ ЕООД е имало клас (статус) „А“, при който количеството предадени квоти е било равно на верифицираните емисии, само тогава е могло да получи от Държавата безплатните си квоти в срок.

Техническата невъзможност да се предоставят безплатни квоти за дружествата от клас (статус) „Б“ е било преодоляно с Делегиран Регламент (ЕС) 2025/1253 на Комисията от 11 февруари 2025 година за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2019/1122 за допълване на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на функционирането на Регистъра на ЕС, след което е отпаднало ограничението за разпределението на квотите по партидите в Националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове.

С писмо с изх. № 27 от 01.07.2025г. управителят на дружеството „Р.“ ЕООД В. уведомявал Изпълнителна Агенция по околна среда, че 3 верифицираните квоти, равни за верифицираните емисии на юридическото лице за 2021г. са били 417 квоти; за 2022г. - 572 квоти и за 2023г. - 542 квоти или общо 1531 квоти.

Квотите били вписани в Национален регистър за търговията с квоти за емисии на парникови газове за периода 2020г. - 2023г.

Със завършена (успешна) транзакция № 1587099 от 02.07.2025г. въпросните 1531 квоти били прехвърлени към дружеството „Р.“ ЕООД.

За 2024г. квотите на дружеството-жалбоподател били 212, прехвърлени успешно на 03.07.2025г. към него със завършена (успешна) транзакция.

Управителят на дружеството „Р.“ ЕООД - В. подал писмени възражения срещу съставеният АУАН. Оспорил, че представляваното от него дружество не е било получавало никакви безплатни квоти от Държавата. Сочи се, че управителят В. е оказвал пълно съдействие на представителите на МОСВ и ИАОС. Докладите на дружеството-жалбоподател са били приемани от контролните органи без възражения. Сочело се, че предвидените квоти по технически причини не се превеждали към „Р.“ ЕООД според обясненията на служителите на МОСВ. Излагало се е от управителя Василев, че дружеството „Р.“ ЕООД 8 (осем) пъти е било намалило своите вредни емисии от производствената си дейност.

На 09.07.2025г. е било издадено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 51/09.07.2025г. от 09.07.2025г. на ДИРЕКТОРА НА РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ СОФИЯ (РИОСВ-СОФИЯ) към МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ.

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира писмените доказателства по делото, тъй като са съставени от длъжностни лица по установен от закона ред, в кръга на тяхната служба, и са удостоверяващи факти с правно значение. Съдът изведе фактическата обстановка на базата анализа на писмените доказателства, доколкото същите дават много по-ясна и по-всестранна представа за хронологичното развилите се юридически факти, свързани с предмета на доказване по делото. Показанията на свидетелите С. и Г. допринасят за изясняването на фактите по делото. Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни.

Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което 4 дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.

Правната уредба, регламентираща разпределянето на квотите за емисии на парникови газове се съдържа в Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, ратифицирана от България през 1995г.; Протокола от Киото, ратифициран от България през 2002г.;Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на съвета (Директива 2003/87/ЕО) ; Делегиран Регламент (ЕС) 2019/1122 на Комисията от 12 март 2019г. за допълване на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на съвета по отношение на функционирането на Регистъра на ЕС (Регламент (ЕС) 2019/1122); Делегиран Регламент (ЕС) 2023/2904 на от 25 октомври 2023г. за изменение на Делегиран Регламент (ЕС) 2019/1122 на Комисията за допълване н а Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на функционирането на Регистъра на ЕС (Регламент (ЕС) 2023/2904) ; Закона за ограничаване на изменението на климата (ЗОИК);

Наредба за реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни на емисии на парникови газове от инсталации и за осъществяване на мониторинг на операторите на инсталациите и авиационните оператори, участващи в Европейската схема за търговия с емисии.

Схемата за търговия с квоти е основният инструмент на Европейския съюз за изпълнение на задълженията на Общността по Протокола от Киото. Директива 2003/87/ЕО въвежда Европейска Схема за търговия с квоти на емисии в рамките на Общността, като страните членки на инсталациите, попадащи в обхвата на Директивата, ограничават своите емисии от въглероден диоксид (С02) до определени нива за няколко периода.

Съгласно чл. 10 от Директива 2003/87/ЕО за три годишния период, започващ на 01.01.2005г. държавите членки следва да разпределят най-малко 95% от квотите безплатно.

За петгодишния период, започващ на 01.10.2008г. – най-малко 90 % безплатно, като на основание чл. 11, т. 2 за петгодишния период, започващ на 1 януари 2008г., и за всеки следващ петгодишен период всяка държава-членка взима решение за общото количество квоти, които ще разпредели за този период, и полага началото на процес на отпускане на тези квоти на оператора на всяка инсталация.