Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22618 от 10.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 20987/2025
Вид
Решение № 22618
Подписан
10.12.2025
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 22618 гр. С., 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря М. АТ. Д.НОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110120987 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по предявени от Я. Д. Ц. срещу „М.“ АД установителни искове за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 267586 от 16.09.2024 г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 10, ал. 1 от договора на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № 267586 от 16.09.2024 г., по силата на който ответникът й е предоставил в заем сумата от 3 500 лв., подлежаща на връщане на 24 месечни вноски, всяка от които в размер на 212,18 лв., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран ГЛП в размер на 41 % и ГПР в размер на 49,65 %. В чл. 10, ал. 1 от договора е уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка, в случай че не предостави обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от договора, която неустойка е в размер на 21 лв. плюс 0,200 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,200 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Съгласно чл. 12 от договора, начислената неустойка се заплаща на падежа на всяка следваща вноска съгласно Приложение № 1 (Погасителен план).

Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора вземането по същия се обезпечава с поръчителство за пълния размер на кредита, като ал. 2 предвижда, че кредитополучателят се задължава в срок от 3 работни дни от сключването на договора да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора. Физическото лице - поръчител следва да отговаря на описаните в чл. 20, ал. 3 изисквания, а именно: 1. да е дееспособно физическо лице с брутен осигурителен доход над 1 400 лв.; 2. работещо по трудов договор с най-малко 6 1 месеца трудов стаж при последния работодател; 3. да няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни; 4. да не е страна по договор за кредит, сключен с ответното дружество. Ищцата сочи, че се е задължила за периода от 16.09.2024 г. до 16.09.2026 г. да върне на ответника сума в общ размер на 5 092,32 лв., от които: 3 500 лв. главница; 1 592,25 лв. - лихва; както и сумата от 4 788 лв. - неустойка при непредоставяне на обезпечение. Ищцата твърди, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - посоченият в договора размер на ГПР, макар формално да отговаря на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно - неустойката по чл. 10, ал. 1 от договора, която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (с позоваване на Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело С-714/22). Счита, че уговарянето на неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение с фиксиран размер, чиято стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, както и уговорения начин за плащането й (заедно с месечните погасителни вноски) представлява скрито възнаграждение за кредитодателя, т. е. последното е установено в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случая е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от предоставяне на посоченото обезпечение, като кредитополучателят се е съгласил да заплаща неустойка в размер на 4 788 лв. Задължението по чл. 10, ал. 1 от договора не е свързано с неизпълнението на договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който в противоречие на правилото чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към деня на сключването на договора. При това положение макар формално договорът за потребителски кредит да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, което води до недействителност на договора за кредит – чл. 22 ЗПК. Евентуално счита, че е нищожна клаузата на чл. 10, ал. 1 от договора като противоречаща на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с предвидената неустойка се цели кумулиране на скрита възнаградителна лихва в полза на кредитора и вземането не изпълнява присъщите на неустойката обезпечителна и обезщетителна функции. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който признава иска. Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание и че на ищцата е отпусната сумата в размер на 3 500 лв. Моли разноските по делото да не бъдат възлагани в тежест на ответника, а в тежест на ищцата на основание чл. 78, ал. 2 ГПК по подробно изложени съображения. Евентуално възразява за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е предявил и насрещен иск за осъждане на Я. Д. Ц. да заплати на „М.“ АД сумата от 494,29 лв. – представляваща част от неизплатената главница по Договора за потребителски кредит № 267586 от 16.09.2024 г., като дължима по 2 недействителен договор за кредит. Излага съображения, че по сключения между страните договор за потребителски кредит на ответницата по насрещния иск е предоставена сума в размер на 3 500 лв. на 16.09.2024 г., от която са заплатени 3 005,71 лв., като е останала незаплатена сумата от 494,29 лв. Моли за уважаване на насрещния иск, ведно със законната лихва от датата на подаването му – 19.06.2025 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

От ответницата по насрещния иск е постъпил писмен отговор, в който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен по изложените в исковата молба съображения. Счита, че не е дала повод за предявяването на насрещния иск и моли да не се възлагат разноски в нейна тежест.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че на 16.09.2024 г. между Я. Д. Ц., в качеството й на кредитополучател, и „М.“ АД, в качеството му на кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № 267586, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата в размер на 3 500 лв., която ищцата се е задължила да върне на 24 месечни вноски, всяка от които в размер на 212,18 лв., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 38,95 % (при приложение на преференциални лихвени условия) и годишен процент на разходите от 49,65 %, с падеж на първата погасителна вноска - 16.10.2024 г. и падеж на последната погасителна вноска 16.09.2026 г.

В чл. 10, ал. 1 от договора е уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от договора, която неустойка е в размер на 21 лв. плюс 0,200 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,200 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.

В чл. 10, ал. 2 от договора е уговорено, че кредитополучателят отговаря на изискванията на кредитора за използване на преференциални условия при отпускане на потребителски кредит на лоялни клиенти, като се прилага неустойка в размер на 19,95 лв. плюс 0,190 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,190 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.

Съгласно чл. 12 от договора, начислената неустойка се заплаща на падежа на всяка следваща вноска съгласно Приложение № 1 (Погасителен план).

Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора, вземането по същия се обезпечава с поръчителство за пълния размер на кредита, като съгласно ал. 2 кредитополучателят се задължава в срок от 3 работни дни от сключването на договора да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора. Физическото лице – поръчител следва да отговаря на описаните в чл. 20, ал. 3 изисквания, а именно: 1. да е дееспособно физическо лице с 3 брутен осигурителен доход над 1 400 лв.; 2. работещо по трудов договор с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател; 3. да няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни; 4. да не е страна по договор за кредит, сключен с „М.“ АД. Предвидено е, че вземането по договора се счита за обезпечено от датата на подписване на договор за поръчителство.

Съобразно погасителния план към договора, ищцата се е задължила за периода от 16.10.2024 г. до 16.09.2026 г. да върне на ответника сума в общ размер на 9 880,25 лв., от които: 3 500 лв. – главница, 1 592,25 лв. – възнаградителна лихва, 4 788 лв. – неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Не е спорно по делото, а и от представената разписка за извършено плащане от „И.“ АД се установява, че на 16.09.2024 г. Я. Д. Ц. е усвоила изцяло заемната сума в размер на 3 500 лв.

На следващо място, между страните не съществува спор, че ищцата е върнала на кредитора сумата в общ размер на 3 005,71 лв. по процесния договор за потребителски кредит.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По първоначално предявените от Я. Д. Ц. срещу „М.“ АД иско в е с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

За да бъдат уважени предявените в условията на евентуалност искове в тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, които обуславят недействителността на Договора за потребителски кредит № 267586 от 16.09.2024 г., евентуално нищожността на процесната договорна клауза – чл. 10, ал. 1 – в частност сключването между страните на Договор за потребителски кредит № 267586 от 16.09.2024 г. и неговото съдържание; че договорът противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което е недействителен на основание чл. 22 ЗПК; че уговорената в договора клауза на чл. 10, ал. 1 – за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по реда и при условията на чл. 20 от договора, противоречи на закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В тежест на ответника е да докаже, че клаузите от договора са индивидуално уговорени, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора с оспорената клауза.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени за безспорни между страните обстоятелствата, че между тях е сключен посоченият договор за потребителски кредит, по силата на който на Я. Д. Ц. е предоставена сумата от 3 500 лв. на 16.09.2024 г., че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, че Я. Д. Ц. е погасила по договора сума в размер на 3 005,71 лв.

Ответникът изрично признава с отговора на исковата молба, че договорът за 4 потребителски кредит е недействителен, като за пълнота съдът добавя и следното:

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.