Решение № 22618 от 10.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 20987/2025
- Вид
- Решение № 22618
- Подписан
- 10.12.2025
- Състав
- ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 62607 от 15.04.2025 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
- Разпореждане № 76982 от 14.05.2025 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
- Разпореждане № 108620 от 09.07.2025 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
- Разпореждане № 122866 от 05.08.2025 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
- Определение № 40952 от 02.10.2025 · ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 и ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 22618 гр. С., 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря М. АТ. Д.НОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110120987 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по предявени от Я. Д. Ц. срещу „М.“ АД установителни искове за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 267586 от 16.09.2024 г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 10, ал. 1 от договора на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № 267586 от 16.09.2024 г., по силата на който ответникът й е предоставил в заем сумата от 3 500 лв., подлежаща на връщане на 24 месечни вноски, всяка от които в размер на 212,18 лв., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран ГЛП в размер на 41 % и ГПР в размер на 49,65 %. В чл. 10, ал. 1 от договора е уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка, в случай че не предостави обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от договора, която неустойка е в размер на 21 лв. плюс 0,200 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,200 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Съгласно чл. 12 от договора, начислената неустойка се заплаща на падежа на всяка следваща вноска съгласно Приложение № 1 (Погасителен план).
Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора вземането по същия се обезпечава с поръчителство за пълния размер на кредита, като ал. 2 предвижда, че кредитополучателят се задължава в срок от 3 работни дни от сключването на договора да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора. Физическото лице - поръчител следва да отговаря на описаните в чл. 20, ал. 3 изисквания, а именно: 1. да е дееспособно физическо лице с брутен осигурителен доход над 1 400 лв.; 2. работещо по трудов договор с най-малко 6 1 месеца трудов стаж при последния работодател; 3. да няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни; 4. да не е страна по договор за кредит, сключен с ответното дружество. Ищцата сочи, че се е задължила за периода от 16.09.2024 г. до 16.09.2026 г. да върне на ответника сума в общ размер на 5 092,32 лв., от които: 3 500 лв. главница; 1 592,25 лв. - лихва; както и сумата от 4 788 лв. - неустойка при непредоставяне на обезпечение. Ищцата твърди, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - посоченият в договора размер на ГПР, макар формално да отговаря на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно - неустойката по чл. 10, ал. 1 от договора, която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (с позоваване на Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело С-714/22). Счита, че уговарянето на неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение с фиксиран размер, чиято стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, както и уговорения начин за плащането й (заедно с месечните погасителни вноски) представлява скрито възнаграждение за кредитодателя, т. е. последното е установено в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случая е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от предоставяне на посоченото обезпечение, като кредитополучателят се е съгласил да заплаща неустойка в размер на 4 788 лв. Задължението по чл. 10, ал. 1 от договора не е свързано с неизпълнението на договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който в противоречие на правилото чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към деня на сключването на договора. При това положение макар формално договорът за потребителски кредит да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, което води до недействителност на договора за кредит – чл. 22 ЗПК. Евентуално счита, че е нищожна клаузата на чл. 10, ал. 1 от договора като противоречаща на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с предвидената неустойка се цели кумулиране на скрита възнаградителна лихва в полза на кредитора и вземането не изпълнява присъщите на неустойката обезпечителна и обезщетителна функции. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който признава иска. Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание и че на ищцата е отпусната сумата в размер на 3 500 лв. Моли разноските по делото да не бъдат възлагани в тежест на ответника, а в тежест на ищцата на основание чл. 78, ал. 2 ГПК по подробно изложени съображения. Евентуално възразява за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е предявил и насрещен иск за осъждане на Я. Д. Ц. да заплати на „М.“ АД сумата от 494,29 лв. – представляваща част от неизплатената главница по Договора за потребителски кредит № 267586 от 16.09.2024 г., като дължима по 2 недействителен договор за кредит. Излага съображения, че по сключения между страните договор за потребителски кредит на ответницата по насрещния иск е предоставена сума в размер на 3 500 лв. на 16.09.2024 г., от която са заплатени 3 005,71 лв., като е останала незаплатена сумата от 494,29 лв. Моли за уважаване на насрещния иск, ведно със законната лихва от датата на подаването му – 19.06.2025 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
От ответницата по насрещния иск е постъпил писмен отговор, в който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен по изложените в исковата молба съображения. Счита, че не е дала повод за предявяването на насрещния иск и моли да не се възлагат разноски в нейна тежест.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, че на 16.09.2024 г. между Я. Д. Ц., в качеството й на кредитополучател, и „М.“ АД, в качеството му на кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № 267586, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата в размер на 3 500 лв., която ищцата се е задължила да върне на 24 месечни вноски, всяка от които в размер на 212,18 лв., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 38,95 % (при приложение на преференциални лихвени условия) и годишен процент на разходите от 49,65 %, с падеж на първата погасителна вноска - 16.10.2024 г. и падеж на последната погасителна вноска 16.09.2026 г.
В чл. 10, ал. 1 от договора е уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от договора, която неустойка е в размер на 21 лв. плюс 0,200 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,200 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.
В чл. 10, ал. 2 от договора е уговорено, че кредитополучателят отговаря на изискванията на кредитора за използване на преференциални условия при отпускане на потребителски кредит на лоялни клиенти, като се прилага неустойка в размер на 19,95 лв. плюс 0,190 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,190 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.
Съгласно чл. 12 от договора, начислената неустойка се заплаща на падежа на всяка следваща вноска съгласно Приложение № 1 (Погасителен план).
Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора, вземането по същия се обезпечава с поръчителство за пълния размер на кредита, като съгласно ал. 2 кредитополучателят се задължава в срок от 3 работни дни от сключването на договора да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора. Физическото лице – поръчител следва да отговаря на описаните в чл. 20, ал. 3 изисквания, а именно: 1. да е дееспособно физическо лице с 3 брутен осигурителен доход над 1 400 лв.; 2. работещо по трудов договор с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател; 3. да няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни; 4. да не е страна по договор за кредит, сключен с „М.“ АД. Предвидено е, че вземането по договора се счита за обезпечено от датата на подписване на договор за поръчителство.
Съобразно погасителния план към договора, ищцата се е задължила за периода от 16.10.2024 г. до 16.09.2026 г. да върне на ответника сума в общ размер на 9 880,25 лв., от които: 3 500 лв. – главница, 1 592,25 лв. – възнаградителна лихва, 4 788 лв. – неустойка при непредоставяне на обезпечение.
Не е спорно по делото, а и от представената разписка за извършено плащане от „И.“ АД се установява, че на 16.09.2024 г. Я. Д. Ц. е усвоила изцяло заемната сума в размер на 3 500 лв.
На следващо място, между страните не съществува спор, че ищцата е върнала на кредитора сумата в общ размер на 3 005,71 лв. по процесния договор за потребителски кредит.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По първоначално предявените от Я. Д. Ц. срещу „М.“ АД иско в е с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
За да бъдат уважени предявените в условията на евентуалност искове в тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, които обуславят недействителността на Договора за потребителски кредит № 267586 от 16.09.2024 г., евентуално нищожността на процесната договорна клауза – чл. 10, ал. 1 – в частност сключването между страните на Договор за потребителски кредит № 267586 от 16.09.2024 г. и неговото съдържание; че договорът противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което е недействителен на основание чл. 22 ЗПК; че уговорената в договора клауза на чл. 10, ал. 1 – за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по реда и при условията на чл. 20 от договора, противоречи на закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В тежест на ответника е да докаже, че клаузите от договора са индивидуално уговорени, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора с оспорената клауза.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени за безспорни между страните обстоятелствата, че между тях е сключен посоченият договор за потребителски кредит, по силата на който на Я. Д. Ц. е предоставена сумата от 3 500 лв. на 16.09.2024 г., че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, че Я. Д. Ц. е погасила по договора сума в размер на 3 005,71 лв.
Ответникът изрично признава с отговора на исковата молба, че договорът за 4 потребителски кредит е недействителен, като за пълнота съдът добавя и следното:
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Разпечатката съдържа 28 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d714d22-dbbc-44b2-9587-ffb293851c30