Решение № 242 от 20.04.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Горна Оряховица, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Вероника П. Петрова като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20214120100436 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.

Ищците КР. СТ. СТ. и Р. Б. СТ. твърдят, че на 04.09.2020 г. около 14,20 часа на път III 514, при км.47+500 ЛЮБ. П. АН. загубила управлението над лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег.№ ****** и той се блъснал в насрещно движещия се лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Спейс Рънър“, управляван от З.Л.С.. В следствие на удара, лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Спейс Рънър“ се ударил в лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег.№ *****, собственост и управляван от ищеца К.С., в който пътували ищцата Р.С. и внукът й. Твърди се, че в резултат на произшествието двамата ищци получили телесни увреждания. К.С. претърпял множество травми на главата, тялото и крайниците – посттравматичен периорбитален хематом двустранно, оток и хематом на основата на носа, хематом темпорално в ляво 3/4 см., хематом на лява ушна мида, оток и хематом на шията, повече в дясно с ограничен обем на движения, хематом на гърдите, започващ от ляво рамо към десен хълбок, приблизително 6/26 см., ограничен обем на движение в лява раменна става, оток и ограничен обем на движение в двете китки, оток и хематом на ляво коляно отпред и странично 4/8 см., хематом на лява подбедрица странично от глезена 6/12 см., препателарен бурсит постравматичен на дясно коляно, които наложили медикаментозно лечение. Сочи се, че дълго време след инцидента той изпитвал постоянни болки в гърдите и двете колене, повече в ляво. Това 1 наложило многократни консултации с лекар, при две от които е извършена пункция на коляното. Изписана му била терапия с лекарства, компресивна превръзка и покой. Твърди се, че от произшествието ищцата Р.С. получила увреждания на здравето, изразяващи се в оток и леко изразен оток на шията двустранно, повече в дясно, оток, хематом на лява китка, лява предмишница странично приблизително 5/12 см., хематом и оток на гърдите косо от ляво рамо към десен хълбок приблизително 6/18 см., оток и хематом на двете колена отпред с препателарен бурсит, оток и хематом на лява подбедрица странично 4/8 см., за което провела медикаментозно лечение. Твърди се, че изпитвала болки в двете колене, които се засилвали при движение и това наложило провеждане на допълнителен преглед. Той установил, че хематомите персистират, като на места са се увеличили, наличие на тежък препателарен бурсит на двете колене. Последното наложило пункция, при която била евакуирана 10-15 кк течност от двете бурси. Предписано било лечение с лекарствени средства, компреси с риванол, покой и наблюдение.

Сочи се, че наред с физическите болки и страдания, инцидентът причинил на двамата ищци негативни психически изживявания, страх, стрес и отрицателни емоции. След инцидента ищецът К.С. изпитвал напрегнатост и страх от шофиране, поради което два пъти посетил психиатър. Имал кошмари, свързани с инцидента, спрял да шофира и отказвал да пътува без близък човек с други автомобили и с градски транспорт. Загубил настроение и често мислил за смъртта. Приложена му била лекарствена терапия. По време на инцидента ищцата Р.С. изпитала силен стрес и страх за живота си и този на своите близки, а към момента продължавала да е тревожна и напрегната, имала проблеми със съня и се страхувала да се вози в автомобил. Твърди се, че в резултат на произшествието лекият автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег.№ ***** е така увреден, че използването му съобразно неговото предназначение е невъзможно. Сочи се, че автомобилът е напълно унищожен, защото стойността на евентуален ремонт се доближава до неговата пазарна цена – 4 000 лв.

Твърди се, че към 04.09.2020 г. за причинени вреди от управлението на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег.№ ****** бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД. Сочи се, че по претенции на ищците ответникът образувал преписки по щета № 1500108182, 1500108183 и 6757/06.10.2020 г. и след размяна на кореспонденция уведомил, че основанието и размерът на претенциите не са напълно установени и липсва основание за изплащане на обезщетения. Ищците считат, че поставените от ответника условия изисквали снабдяване с документи по досъдебно производство № 700/2020 г. на РУ на МВР – Велико Търново, разследването, по което не било приключило. Сочат от една страна те били поставени от ответника във фактическа невъзможност да изпълнят условията му, а от друга – сам ответникът е могъл да се снабди с необходимите документи. Считат, че отказът не е основателен и молят за постановяване на решение, с което 2 ответникът да бъде осъден да им заплати обезщетения, за претърпените от произшествието вреди, както следва: 15 000 лв. – обезщетение за причинени на КР. СТ. СТ. неимуществени вреди; 10 000 лв. – за причинени на Р. Б. СТ. неимуществени вреди и 4 000 лв. – за причинени на КР. СТ. СТ. имуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.10.2020 г. за исковете за обезщетение за неимуществени вреди и от 06.10.2020 г. – за иска за обезщетение за имуществени вреди до окончателното изплащане на сумите. Претендира присъждане на сторените в производството разноски и възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника.

Ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД признава, че е страна по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с твърдяното от ищците съдържание, както и че за заплащане на вреди от произшествието от 04.09.2020 г. били образувани преписките при него.

Оспорва механизма на настъпване на произшествието и твърди, че ищците били без поставен обезопасителен колан, с което допринесли за настъпване на телесните увреждания. Счита, че ако бяха използвали такъв колан, вредите нямаше да възникнат или щяха да бъдат в по-малка степен. В хода на производството и основавайки се на чл.147, т.1 ГПК, въвежда и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца К.С., с твърдения, че като не е спазил необходимата дистанция е допринесъл в значителна степен за собственото си увреждане. С молба от 11.03.2022 г., заемайки становище по съществото на спора, претендира ищецът К.С. да е допринесъл за настъпване на ПТП поради движение с несъобразена с пътните условия скорост.

Възразява, че размерът на претендираните обезщетения за неимуществени вреди е прекомерен и не е съответен на икономическата конюнктура, утвърдения стандарт на живот и обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случай. Оспорва и размера на обезщетението за имуществени вреди, като счита, че действителната стойност на автомобила е по-ниска.

Счита, че ищецът К.С. би могъл да получи стойността на частите на автомобила, поради което счита, че обезщетението следва да бъде намалено, освен поради съпричиняване, и с още 30 %. Счита, че обезщетение за забава не се дължи, защото ищците са бездействали при искането за представяне на документи и това освобождава ответника от последиците на неговата забава.

Моли за отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност – за присъждане на обезщетения в по-нисък от претендирания размер.

Претендира присъждане на разноски и възразява за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 276/04.09.2020 г., протокол за оглед на ПТП по досъдебното производство, показанията на свид. Л.А. и заключението по двете приети автотехнически експертизи, се 3 установява, че на 04.09.2020 г. около 14:20 часа свид.Л.А. управлявала лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег.№ ****** (по-долу само лек автомобил „Рено“), собственост на К.И.Г. по път III-514 в посока от гр.Горна Оряховица към гр.Велико Търново (от север на юг). Пътят бил двулентов, с двупосочно движение, с обща широчина на платното за движение 6 метра, а на всяка пътна лента – по 3 метра. През този ден валял дъжд, времето било облачно и пътната настилка била мокра. В обратна посока се движил лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Спейс Рънър“, рег.№ ***** (по-долу само лек автомобил „Мицубиши“), собственост на В.Б.С., управляван от З.Л.С.. След този автомобил, също в посока от гр.Велико Търново за гр.Горна Оряховица, се движил лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег.№ ***** (по-долу само лек автомобил „Пежо“), собственост на ищеца (свидетелство за регистрация, част I и II от 13.01.2016 г.) и управляван от него. В този автомобил на предната дясна седалка пътувала съжителката му свид.С. С., а на задните седалки – синът им и ищцата Р. Б. СТ. – майка на ищеца К.С.. Двамата ищци пътували с поставени обезопасителни колани.

Участъкът от пътя при км 47+500 бил прав между два последователни завоя, първият от които десен за посока на юг (към гр.Велико Търново), с радиус 65,9 м., а вторият от същата посока – ляв с радиус 37,1 м. Надлъжният наклон на спускане в посока юг бил 12 %, а наклонът на виража на завоите – 4,5 %. Платното за движение в този участък било с дребнозърнест асфалт, без неравности и дупки, разделено с единична непрекъсната линия – маркировка „М1“. Границата на платното за движение била отделена също с надлъжна маркировка „М1“. На запад платното граничило с банкет с широчина 0,9 м., след което имало еластична ограда, а след нея – възходящ склон. На изток банкетът бил широк 0,4 м., след което имало мантинела, следвана от низходящ склон. В двете посоки действали забрани, въведени с пътен знак „В26 – „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ с означение 40 км/ч и с пътен знак „В24 – „Забранено е изпреварването на МПС“. Под знаците били поставени допълнителни табели „Т2“ – в посока юг с обозначение на дължината „1500 м.“, а в посока север – с обозначение „4500 м.“

При достигане на този участък и при преминаване на десния по посоката на движението му завой, лекият автомобил „Рено“ се движил със скорост 64 км/ч. Съгласно заключението по задача № 4 на повторната експертиза и разясненото при изслушването й, максималната скорост, в която този завой би могъл да се преодолее при тези пътни условия, но при движение с точна траектория и хомогенна пътна настилка (т.нар. критична скорост в завоя) била 67 км/ч. Вещото лице определя критичната скорост в завоя като теоретичната горна граница, докато технически съобразената скорост е тази, която при отчитане на локално изменение на коефициента на сцепление, лека неравност, замърсяване и пр. фактори, гарантира устойчиво движение в завоя. Тя се приема за 10-15 % по-ниска, или в случая около 57 4 км/ч. При преминаване на десния завой със скорост 64 км/ч, автомобилът „Рено“ загубил напречна устойчивост и под действие на центробежната инерционна сила, започнал неконтролируемо движение (странично плъзгане) по пътното платно наляво, като напускайки полагащата му се западна пътна лента, навлязъл в пътната лента за насрещно движение. Свид.А. задействала аварийно спирачната система, но автомобилът продължил навлизане в източната пътна лента.

Това било възприето както от водача на насрещно движещия се автомобил „Мицубиши“, така и от ищеца, управлявал движещия се зад него автомобил „Пежо“. Автомобилът „Мицубиши“ в този момент се движил със скорост 40,9 км/ч, а автомобилът „Пежо“ – с 42,6 км/ч. На около 55 м. от лекия автомобил „Рено“, водачката на автомобила „Мицубиши“ предприела аварийно задействане на спирачната система, в резултат на което се включили стоп-светлините. В този момент разстоянието между двата попътно движещи се автомобила било 31,40 м. При снемане на крака от педала на газта, скоростта на автомобил „Мицубиши“ първоначално се увеличила на 42,5 км/ч, но след 0,3 сек спирачното закъснение нараснало от 0 до максимално и за 0,87 секунди автомобилът изминал още 6,2 м. преди скоростта да намалее до 18,5 км/ч. За същото време, автомобилът „Пежо“ изминал 10,30 м. В този момент лекият автомобил „Рено“ бил почти изцяло навлязъл в източната пътна лента, като заемал само 0,20 – 0,30 м. от собствената си пътна лента, с надлъжна ос, успоредна на оста на платното за движение. Скоростта му на движение била намаляла до 34,5 км/ч. На около 12 м. южно от края на завоя и 1,3-1,4 м. източно от осовата линия настъпил удар между предните леви части на автомобила „Рено“ и автомобила „Мицубиши“ с покриваща площ около 30 см. След удара автомобилът „Рено“ се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка под ъгъл 68°, като задната му дясна гума останала на 1,5 м. от западната граница на платното за движение и на 11,2 м. от края на десния завой, в каквото положение бил фиксиран при проведения оглед.