Решение № 14353 от 17.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14353 гр. *, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110153958 по описа за 2025 година

„* ЕАД е предявило срещу С. М. Д. искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване съществуването на вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на 3655,85 лева за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 15.08.2025 г. до окончателното изплащане, 749,85 лева – мораторна лихва за периода 15.08.2023 г. – 11.08.2025 г., 33,21 лева – сума за дялово разпределение за периода 01.07.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 15.08.2025 г. до окончателното изплащане и 8,99 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 11.08.2025 г., за топлоснабден имот в гр. *, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4832/2025 г. на *.

Ищецът твърди, че ответницата е общински наемател на процесния имот, в което качество се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорва се ответницата да е собственик или ползвател на процесния имот, като сочи, че в имота има още три настанени лица. Намира, че няма възникнало облигационно правоотношение между страните. Сочи, че доколкото липсва валидно действаща формула за изчисляване на 1 потребената топлинна енергия, то искът се явява недоказан. Сочи, че няма доказателства за изправността на уредите, както и за отчитане на индивидуалните разпределители. Възразява за дължимостта на лихвата, доколко не е изпаднала в забава. Счита, че няма основание и за дължимост на сумите за дялово разпределение.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Представен е Договор за наем от 01.12.2015 г., с който С. М. Д. приема да ползва безсрочно общинско жилище в гр. *, ж. к. „*“, бл. *, вх. Б, ет. 4, ап. 410.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, което не включва в кръга на потребителите наемателите.

С ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК вече е изяснен смисъла на понятието титуляр на вещно право на ползване по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като в т. 1 изрично се сочи, че собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение /каквото е и наемното/, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената .

По делото е представено Заявление – декларация от 30.09.2015 г., с което С. М. Д. е изразила желание да бъде открита партида за процесния имот. Съдът намира, че това по своята същност представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, което е било прието от ищеца, поради което и ответницата е придобила качеството на купувач на топлинна енергия.

Следователно наемателят на имота в случая е страна по правоотношението с топлопреносното предприятие и е потребител на топлинна енергия по смисъла на закона, поради което и дължи на топлопреносното предприятие заплащане на цената на тази енергия. Обстоятелството, че в имота са били настанени и други лица не се отразява на задължението за заплащане на потребената топлинна енергия, доколкото задължено е лицето, страна на облигационното правоотношение.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебнотехническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е. сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената 2 и потребена топлоенергия е в размер на 3657,22 лева без предишни просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение е в размер на 33,30 лева.

Проверката на топломер № 4016010 за 2023 г. е направена 6 месеца след законовия срок.

Пропускането на 24-месечния законов срок за метрологична проверка на ОТ е нормативно нарушение. От техническа гледна точка наличието на метрологична проверка, макар и след изискуемия срок със заключение „Съответства”, дава основание да се заключи, че за този период ОТ е бил годно СТИ., поради съдебно оспорване на обществена поръчка за избор на точно такава фирма.За процесния период ТЕ за БГВ се начислява по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота.

По отношение на сумата за дялово разпределение съдът следва да съобрази изводите, направени от СЕС в решение от 23.10.2025 г. по дело C‑760/23, според което допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.

Поради изложеното и доколкото с исковата молба са претендирани суми в по-малък размер от посочените в експертизата съдът намира, че предявените претенции за дължимост на доставена топлинна енергия и сума за дялово разпределение следва да се уважат в пълен размер.

Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение и не е необходима покана. Доколкото се установи основателността на главните претенции съдът приема, че следва да уважи и акцесорните претенции в пълен размер.

С оглед изхода на спора право на разноски имат ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който е направил следните разноски: 90,70 евро (177,92 лева) – държавни такси в исковото и заповедното производства, 220 евро – депозит за експертиза, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 3

ГПК определя в размер на 30 евро.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „* *” ЕАД, ЕИК * срещу С. М.

Д., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че С. М. Д. дължи на „* *” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1869,20 евро (3655,85 лева) за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 15.08.2025 г. до окончателното изплащане, 383,39 евро (749,85 лева) – мораторна лихва за периода 15.08.2023 г. – 11.08.2025 г., 16,98 евро (33,21 лева) – сума за дялово разпределение за периода 01.07.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 15.08.2025 г. до окончателното изплащане и 4,59 евро (8,99 лева) – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г.

– 11.08.2025 г., за топлоснабден имот в гр. *, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4832/2025 г. на *.

ОСЪЖДА С. М. Д., ЕГН **********, да заплати на „* *” ЕАД, ЕИК * на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 340,70 евро – разноски за исковото и заповедното производства.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4