Решение № 5440 от 13.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5440 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20251100511969 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 6528/11.04.2025 г., постановено по гр. д. № 38227/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 82 състав, е признато за установено по отношение на Прокуратурата на Република България и „Чешка подникателска поищьовна Виена иншурънс груп“, че Б. И. К. е собственик на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с държавен регистрационен номер ****, с номер на рама по представените регистрационни документи TMBHS21Z2B2055028, индивидуализиран в материалите от досъдебното производство и с номер на рама TMBHS61Z0A2091502. На основание чл. 108 ЗС Прокуратурата на Република България е осъдена да предаде на ищцата владението върху автомобила. Ответниците са осъдени да заплатят сумата 1184,72 лв. разноски по делото.

Срещу решението са подадени две въззивни жалби.

Прокуратурата на Република България поддържа, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като не е носител на право на собственост върху автомобила, не оспорва претендираното от ищцата право и не упражнява фактическа власт върху вещта в качеството на владелец или държател по гражданскоправно основание. Сочи, че автомобилът е приобщен като веществено доказателство по досъдебно производство и се пази по реда на НПК поради възникнал спор за материално право. Излага и доводи, че ревандикационният иск не може да бъде насочен срещу нея, тъй като не държи автомобила за себе си и не му противопоставя самостоятелно вещно право. Иска обезсилване на решението, евентуално неговата отмяна и отхвърляне на иска.

„Чешка подникателска поищьовна Виена иншурънс груп“ а.с. обжалва решението като неправилно. Поддържа, че съдът е приложил българското вещно право, без да изясни приложимото право по чл. 65, ал. 1 КМЧП. Сочи, че договорът, на който ищцата основава придобиването си, е изготвен на чешки език, автомобилът е бил с чешки регистрационни 1 документи и произхожда от Чешката република, поради което спорът следвало да бъде разрешен при приложение на чешкото право. Твърди още, че ищцата не се е легитимирала като собственик, тъй като представеният договор се отнасял до автомобил с различен идентификационен номер. Иска отмяна на решението и отхвърляне на иска, както и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили отговори от Б. К., с който въззивните жалби се оспорват. Поддържа, че автомобилът е придобит в България като автомобил внос, преди първоначалната му регистрация в страната, че автомобилът, придобит от ищцата, е тъждествен с доброволно предадения и впоследствие пазен като веществено доказателство, както и че застрахователят не е доказал свое вещно право върху него.

Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира следното.

Въззивните жалби са процесуално допустими – подадени са в законоустановения срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и при наличие на правен интерес от обжалване.

При извършената служебна проверка по чл. 269, изр. първо ГПК въззивният съд намира първоинстанционното решение за валидно. То е частично недопустимо в частта, постановена по предявените срещу Прокуратурата на Република България претенции, по следните съображения.

От приетите писмени доказателства се установява, че автомобилът е бил доброволно предаден от ищцата на органите на МВР през 2016 г., след извършена проверка относно идентификационните му белези и наличието на сигнал за международното му издирване. С постановление от 17.03.2017 г. той е бил приобщен като веществено доказателство по ДП № 24/2017 г. по описа на ОСлО при ОП – Благоевград.

По исканията за връщането му прокуратурата се е произнасяла неколкократно. С постановление от 24.08.2017 г., потвърдено с определение от 19.09.2017 г. на Районен съд – Петрич, е оставена без уважение молбата на ищцата за връщане на автомобила. Последвали са постановление от 26.04.2018 г. на Районна прокуратура – Петрич, потвърдено с постановления на Окръжна прокуратура – Благоевград от 31.05.2018 г. и на Апелативна прокуратура – София от 07.08.2018 г., с които също е отказано връщането на автомобила. С постановление от 16.11.2018 г. прокурорът е разпоредил автомобилът да се пази до разрешаване на спор за материално право по реда на ГПК. С постановление от 02.06.2023 г. наказателното производство е прекратено, като автомобилът е оставен на съхранение на паркинг на ГПУ – Петрич. С постановление от 25.04.2024 г., потвърдено с определение от 17.05.2024 г. на Районен съд – Петрич, отново е отказано връщането му на ищцата на основание чл. 113 НПК и при мотиви, че спорът за собственост между ищцата и ответника „Чешка подникателска поищьовна“ следва да бъде разрешен по граждански ред, доколкото и двете страни са заявили искания за връщане на автомобила по досъдебното производство.

Същата фактическа рамка следва и от изложеното в исковата молба. Ищцата не твърди, че Прокуратурата на Република България претендира право на собственост върху автомобила или че противопоставя собствено вещно право. Напротив, твърденията са, че автомобилът е приобщен като веществено доказателство по досъдебното производство, че по време на разследването е бил оформен спор за материално право и че именно с оглед разрешаването на този спор е предявила иска си и срещу чешкото застрахователно дружество, посочено от прокуратурата като лице, заявило права върху вещта. Следователно още според твърденията в исковата молба материалноправният спор за собственост е между ищцата и застрахователното дружество, а Прокуратурата е привлечена в процеса единствено поради това, че държи автомобила по реда на НПК и отказва връщането му преди разрешаването на спора.

2

Следователно към предявяване на настоящия иск е бил налице обективиран спор между ищцата и застрахователното дружество относно принадлежността на правото върху автомобила. Именно поради този спор автомобилът е бил оставен за пазене, а не с оглед предприемането на последващи действия по наказателното производство.

Съгласно чл. 113 НПК, когато възникне спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на ГПК, те се пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила. С Тълкувателно решение № 2/12.11.2014 г. по тълк. д. № 2/2014 г., ОСНК на ВКС, е прието, че за приложението на тази разпоредба не е необходимо гражданският спор да е вече висящ. Достатъчно е претенциите на две или повече лица за връщането на вещта да са обективирани по начин, позволяващ на прокурора да констатира наличието на спор за право.

В Определение № 551/28.03.2023 г. по ч. гр. д. № 4884/2022 г., II г. о. на ВКС е прието, че когато вещта се държи от прокуратурата единствено по силата на чл. 113 НПК, поради съществуващ спор за собственост между други лица, прокуратурата не е надлежен ответник по иска за собственост. Тя не оспорва правото на нито едно от претендиращите лица и не противопоставя самостоятелно вещно право, а упражнява временно и законово обусловено държане до окончателното разрешаване на гражданскоправния спор. След приключването му за прокуратурата възниква задължение да предаде вещта на признатия за правоимащ въз основа на съдебното решение.

Настоящият случай попада именно в тази хипотеза. Прокуратурата на Република България не заявява право на собственост върху автомобила, не претендира той да бъде предоставен и не участва в материалноправния спор като носител на конкуриращо вещно право. Фактическата власт е упражнявана единствено във връзка със законовото задължение по чл. 113 НПК да пази автомобила до окончателното разрешаване на спора между лицата, заявили права върху него.

От приложените материали по досъдебното производство се установява, че действително ответното застрахователно дружество е заявило претенции за получаването на вещта. Чрез пълномощник то е отправяло искания до органите на прокуратурата за връщане на автомобила, като се е позовавало на настъпило застрахователно събитие, изплатено застрахователно обезщетение и права, произтичащи от отношенията му със застрахования собственик. Именно във връзка с тези конкуриращи се претенции – на ищцата, от която автомобилът е бил иззет, и на застрахователното дружество – с постановление от 16.11.2018 г. прокурорът е приел, че вещта следва да се пази до разрешаването на спора за материално право по граждански ред.

Следователно ПРБ не участва в спорното материално правоотношение, а държи автомобила единствено в изпълнение на законово възложеното задължение по чл. 113

НПК. При окончателно разрешаване на спора между лицата, заявили права върху вещта, влязлото в сила решение на гражданския съд ще установи лицето, легитимирано да получи автомобила, и ще породи за прокуратурата задължение да му го предаде. За това не е необходимо постановяване на отделен осъдителен диспозитив срещу нея, тъй като задължението за връщането следва непосредствено от чл. 113 НПК и от влязлото в сила решение по спора за вещното право.

Поради това съдът намира, че в настоящата хипотеза Прокуратурата на Република България не е надлежен ответник нито по установителната, нито по осъдителната част на предявения иск по чл. 108 ЗС.

Решението на районния съд в частта, с която е разгледан и уважен предявеният срещу Прокуратурата на Република България иск, следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено.

По спора между Б. К. и „Чешка подникателска поищьовна, а.с., Виена иншурънс груп“ 3 въззивният съд приема следното.

Ищцата основава правото си на собственост на договор за покупко-продажба на лек автомобил „Шкода Октавия“, година на производство 2010 г., индивидуализиран в договора и представените чешки регистрационни документи с номер на рама TMBHS21Z2B2055028, както и на последващо добросъвестно придобиване на владението по възмезден начин, дори ако се приеме, че прехвърлителят не е бил собственик. Ответното застрахователно дружество оспорва този извод, като във въззивната жалба поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приложил българското право, а не правото на Чешката република, и че договорът не легитимира ищцата като собственик на автомобила с действителния идентификационен номер, посочен в материалите по досъдебното производство.

Преди да обсъди предпоставките на твърдяното придобиване, съдът следва да отчете международния елемент в правоотношението.

Съгласно чл. 65, ал. 1 КМЧП придобиването и прекратяването на вещни права и на владение се уреждат от правото на държавата по местонахождението на вещта към момента на извършване на действието или настъпване на обстоятелството, което обуславя придобиването или прекратяването. Следователно определящ е не езикът на договора, нито държавата на предходната регистрация на автомобила, а местонахождението на вещта към релевантния придобивен момент.

В случая ищцата не основава правото си единствено на деривативно придобиване от собственик. Още в исковата молба тя поддържа, че е придобила автомобила добросъвестно, по възмезден начин, въз основа на договор за покупко-продажба, дори ако се приеме, че праводателят не е бил собственик. При това придобивно основание договорът, сключен с несобственик, сам по себе си не е годен да прехвърли собствеността, а има значение като правно основание, въз основа на което е получено владението. Поради това релевантно за определяне на приложимото вещно право е мястото, където приобретателят е получил фактическата власт върху вещта.

По делото не са наведени твърдения, въз основа на които да се приеме, че ищцата е получила владението върху автомобила в Чешката република. Напротив, изложената в исковата молба фактическа обстановка е за придобиване на автомобил внос, последвано от предаването му за първоначална регистрация пред българските регистрационни органи.