Решение № 39 от 10.03.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Свиленград, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И.ова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20255620200031 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 351А-217 от 23.12.2024 година на Началника на РУ – Свиленград, с което на И. Т. Я. с ЕГН ********** от град ******************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Георги Бенковски” № 3, област Хасково, чрез адвокат А. Й., за нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.

Жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като обжалваното НП било незаконосъобразно и неправилно – не бил извършил нарушението, постановено било при съществени процесуални нарушения (били посочени и двете хипотези на материалноправната норма) и следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

1

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на обжалваното НП - Началникът на РУ – Свиленград, редовно призован, не се явява.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 06.12.2024 година около 22.30 часа в град Свиленград, област Хасково, в рок-клуб „The place”, находящ се на булевард „България” № 122, при извършване на проверка във връзка със Специализирана полицейска операция по линия на противодействие на конвенционалната престъпност, полицейските служители при РУ – Свиленград – свидетелят Д. А. Д. и колегите му В. Н. А. и З.Г. – Инспектор ДПС, установяват, че непълнолетното лице П.И.Я.. с ЕГН ********** е без родител, респ.пълнолетен придружител.

Непълнолетното лице е отведено в РУ – Свиленград, където след телефонно обаждане на родителите му, се явява бащата И. Я.. По отношение родствената връзка между жалбоподателя И. Я. и детето Петър е налична в кориците на делото Справка от НБД „Население”.

На дата 07.12.2024 година след 00.00 часа и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Д. А. Д. – Полицейски инспектор в „Териториална полиция” към Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (полицейски орган съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗЗДет) съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД и с бланков № 348199. Това процесуално действие извършва и с участието на колегата си В. Н. А.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с това, че като родител Я. не е придружил и не е осигурил пълнолетно дееспособно лице на непълнолетния си син на обществено място след 22.00 часа, както и на обстоятелствата по 2 извършването и открИ.ето му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДет, които вписва за нарушени. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя нарушителя И. Я., който сочи, че няма възражения против констатациите в Акта. АУАН е заведен в съответните регистри на АНО на дата 12 .12.2024 година под № 351А-217.

С Протокол детето е предадено на родителя на 07.12.2024 година около 00.00 часа.

В изложения смисъл е и Сведението, дадено от детето Петър.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на РУ - Свиленград, издава процесното НП № 351А-217 на 23.12.2024 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението - чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДет и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 30.12.2024 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана (същата дата е посочена и Писмо с вх.рег.№ 555 от 16.01.2025 година и в Жалбата). Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ – Свиленград да издават съответно АУАН и НП за нарушения по З ЗДет, се доказва от приетата по делото Заповед № 3409/20.11.200 9 година на Директора на ОДМВР - Хасково, вземайки предвид факта, че Д. А. Д. заема длъжността „Полицейски инспектор „Териториална полиция” към Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково” и предвид факта, че Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на РУ – Свиленград” (видно от Писмо с вх.рег.№ 555 от 16.01.2025 година), т.е.

Началникът на РУ – Свиленград се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 46, ал. 1 о т ЗЗДет – Директора на ОДМВР – Хасково по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на 3 констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 17.02.2025 година свидетел Д. А. Д.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Д. А. Д., които потвърждават изложеното в АУАН и които са безпротиворечиви и логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не се установява посоченият свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го е провокирало да състави АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на РУ – Свиленград, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от

Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията на този свидетел не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя с оглед установения факт, че като родител не е придружил, респ. и не е осигурил пълнолетно дееспособно лице на непълнолетния си син на обществено място след 22.00 часа. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените 4 доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.

Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Съдът дава вяра и на другите налични по делото документи, тъй като те не са в противоречие с кредитираните такива.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Деловодството на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.

1 от ЗАНН) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 555 от 16.01.2025 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

5

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха съществени недостатъци на актовете.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл.

57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация в НП.

Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Налице е в НП пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени. Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на жалбоподателя противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова).

Действително в АУАН не са посочени личен адрес на свидетеля по Акта – В. А., но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена, служебен адрес и дата на раждане, е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло 6 или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.