Решение № 1360 от 21.12.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1360 гр. Бургас, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Д. П. Стоянов при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100501717 по описа за 2022 година

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на Д. Й. Д. ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ***************, чрез назначения му от съда особен представител адв.М. М. от АК - Бургас, с адрес на адвокатската кантора гр. Бургас - 8 000, ***, ет. 2, ап. 6 ( съдебен адрес),против Решение №

1749/05.08.2022 г. по гр. д. № 683/2022 г. на БРС, с което е прието за установено по отношение на ЮБЦ – ЕООД, с настоящо наименование“Угренова Естейт“ ЕООД, с ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“България“, №81,вх.В, ет.8, представлявано от Ю.

Ц., че Д. Й.Д. от гр.Бургас, ул.“********** дължи на ЮБЦ-ЕООД сумата 81.77 лв. -неплатени задължения за предоставени далекосъобщителни услуги за периода от 22.02.2019 г. до 21.07.2019 г. по сключен между ответника Д. Й. Д. и доставчика „Българска телекомуникационна компания” ЕАД(БТК) договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 6526529 от 18.01.2018 г. и 05.02.2018 г., за което са издадени фактури №№ 1263446009/ 22.03.2019 г., **********/ 22.04.2019 г., 1266633608/ 22.05.2019 г. и 1268451160/

23.06.2019 г., като доставчикът „БТК” ЕАД е прехвърлил вземането си по договора на „С.Г.Груп” ООД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а от своя страна „С.Г.Груп” ООД е прехвърлило вземането на настоящия кредитор цесионер „ЮБЦ” ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г. и Анекс към него от 10.03.2020 г. За посочената сума в полза на последното е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 3543/01.12.2021 г. по ч.гр.д.№ 8259/2021 г. по описа на БРС. Със същото решение Д. Д. е осъден да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, съдебно– деловодни разноски в размер от 355 лв. и сумата от 205 лв. за направените разноски в заповедното 1 производство по ч.гр.д.№ 8259/2021 г. по описа на БРС.

Решението се сочи за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.

Излагат се следните конкретни съображения:

Фактът на цедирането на вземането с договор от 16.10.18г., сключен между „БТК" ЕАД (старият кредитор) и неговия приобретател „С.Г. Груп,, ООД (новият кредитор), е безспорен, но няма надлежно уведомление от цедента „БТК" ЕАД от 24.02.2020 г. до цесионера „С.Г. Груп" ООД по т. 1.1.1. по Договора за цесия от 16.10.2018 г., т.к. в него единствено е посочено намерение за предстоящо прехвърляне на вземания, без да е упомената общата стойност на сбора от сумите, както и по т. 1.4. от договора не е конкретизирана цената на портфейла по конкретни суми на вноските, която следвало да бъде платена на цедента при условията на договора. В него не се съдържала индивидуализация на цедираните вземания по вид (основание) и размер. Не било видно цедентът да е прехвърлил вземането си конкретно към ответника (длъжник) в размер на 81.77 лв., включително и лихвите. Уведомлението до него от датата на съобщаването на прехвърлянето на вземането нямало такова действие за последния, тъй като същото представлявало едностранно волеизявление с адресат, а договорът за цесия изисквал съгласието на двете страни( цедент и цесионер). Представеното по делото уведомление за предстоящо прехвърляне на вземания било само намерение да бъдат продадени от цедента на цесионера такива, но те са фрагментарни, неприложени в цялост и с направените заличавания по вземанията не може да се приеме, че цедентът „БТК" ЕАД е прехвърлил на цесионера „С.Г. Груп" ООД именно претендираните вземания. Извлечението от Приложение № 1, представено от цедента към уведомлението по т.1.1.1.от 24.02.2020г. към договор за цесия N24600008855 от 16.10.2018 г., представлявало извадка от документ, едностранно подписан, на който „БТК" ЕАД е основал вземането си, с което се потвърждава, че цедентът е прехвърлил вземането си спрямо Д., но е посочил само ЕГН и размер на главницата от 81,77 лв., без посочване на лихвите и на известния му адрес. Затова страната счита, че старият цедент е основал вземането си на скриване на неизгодни за него факти - чл. 178, ал. 2 ГПК.

Същевременно по делото е представено уведомление до длъжника Д. Й. Д. за извършената от „БТК" ЕАД, чрез пълномощник „С.Г. Груп" ЕООД цесия, както и на последващата - на „ЮБЦ" ЕООД,което според страната не е породило визираното в закона действие, т.к. това уведомление е направено общо - от цедента „БТК" ЕАД, във връзка с уведомление по т. 1.1.1. от 24.02.2020 г. към договора от 16.10.2018 г., действащ чрез пълномощника му- цесионер „ С.Г. Груп" ЕАД и от „ЮБЦ" ЕООД, посочено в случая като цедент по договора за цесия от 01.10.2019 г. - недатирано от последния, до самия длъжник. Така съобщените цесии с едновременно посочени двама цеденти в уведомлението до длъжника, не може да му бъдат противопоставени. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД моментът, от който цесията поражда действие спрямо длъжника, е датата на уведомлението от цедента до длъжника. Следователно няма как да се прецени, че това уведомление е достигнало до длъжника едновременно от двама различни цеденти, без посочена конкретна дата за втория, за извършената цесия. Уведомлението било подписано едностранно от цесионера „С.Г. Груп" ЕООД и при липса на съгласие(подпис) на цедента „ЮБЦ" ЕООД.

Отделно от това не се установявало, че представеният основен договор за цесия от 01.10.2019г., е сключен между „С.Г. Груп" ООД и „ЮБЦ" ЕООД, както неправилно е приел първоинстанционният съд в протокола от с. з. на 06.07.2022 г.. Тъй като договорът е сключен не от 2

„ЮБЦ" ЕООД, а от цесионер „ОБЦ" ЕООД, с направено текстово заличаване преди цялото наименование на фирмата, то не е породил валидно действие спрямо цедирания длъжник.

Затова не можело да се приеме, че и Анексът към договора за цесия от 01.10.2019 г., и представеното извлечение от Приложение N1 към него - едностранно подписано, действително са били сключени от „С.Г. Груп" ЕАД (цедент) и „ЮБЦ" ЕООД (цесионер), като единствен титуляр и разпоредител на процесното вземане. Страната счита, че в случая няма сключен валиден договор с оглед личността на страните, конкретно от страна на цесионера.

В подадения писмен отговор от 06.04.2022 г. до БРС е посочено, че искът следва да се отхвърли и на друго основание- т.к. по делото не е доказано нотификационното изявление по чл.

99, ал. 4 ЗЗД да е връчено на длъжника или на негов упълномощен представител, още повече, че в съдебното производство Д. е бил представляван от особен представител и не може да се приеме, че е уведомен чрез него за извършена цесия в хода на същото. Поддържа се, че ако към исковата молба по претенцията на „ЮБЦ" ЕООД срещу длъжника, е приложено уведомление, достигнало до него или до неговия пълномощник с връчване на препис от исковата молба, цесията е надлежно съобщена по чл.99, ал.3 от ЗЗД.Счита, че съдът следва да съобрази по този въпрос константната съдебна практика и това, че особеният представител няма представителна власт в материалното правоотношение на страните и не може да заяви материално правни възражения, нито е упълномощен от длъжника в тази връзка. За това особеният представител намира, че връчването на уведомлението за цесията, като приложение към исковата молба, с която „ЮБЦ" ЕООД е предявило иск за изпълнение на цедираното вземане спрямо ответника, чрез назначения му от съда особен представител по делото, не съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането да е породило действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл се позовава и на мотивите на т. б на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС . От ограничението на представителната власт на особения представител се извежда, че този на ответника по делото не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение и цесията, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не е породила своето действие спрямо длъжника, ищецът не е материално правно легитимиран да претендира цедираното му вземане срещу ответника, поради което предявените искове от „ЮБЦ" ЕООД са неоснователни и недоказани.

В обобщение на горното се моли за отмяна на първоинстанционното решение, което включва искане и за отхвърляне на заявената претенция.Моли се за определяне на размера на възнаграждението на адвоката- особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от адв. В. Г., САК, в качеството й на процесуален представител на „Угренова Естейт“ ЕООД.

В него жалбата се сочи за допустима, но неоснователна, т.к. всички оплаквания на жалбоподателя се считат за необосновани. Решението според страната е законосъобразно и правилно, освен това тя счита налични всички предпоставки за уважаване на иска й за установяване на заявените вземания. Намира за надлежно извършено и уведомяването на длъжника за извършените цесии на вземането, а материално правното му възражение за ненадлежно съобщена цесия счита за основателно, само при твърдение за изпълнение на дълга спрямо стария кредитор. В случая такова не се твърди, нито доказва, както по отношение на стария, така и по отношение на новия кредитор. Уведомлението било сторено чрез цесионера, който същевременно е и пълномощник на цедента за извършването му, а за това нямало никакви 3 законни пречки- цитира се правна доктрина и съдебна практика в подкрепа на тезата.

Дружеството намира, че връчването на исковата молба на длъжника-ответник, към която са приложени всички удостоверяващи прехвърлянето на вземането документи от цедента на цесионера, следва да се счете за надлежно уведомяване на длъжника по чл.99, ал.4 от ЗЗД(цитира се в същата насока практика на ВКС).В обобщение се моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Страната не ангажира нови доказателства. Дири разноски по приложен списък на основание чл.80 от ГПК.

Проверката по чл.267 от ГПК, извършена от БОС сочи въззивната жалба за допустима, а служебната такава по чл.269 от ГПК, определя обжалваното първоинстанционно решение като валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на „ЮБЦ” ЕООД(сегашно наименование „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД)против Д. Й. Д. от гр.Бургас, с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 81.77 лв., представляваща неплатени задължения за предоставени далекосъобщителни услуги за периода от 22.02.2019 г. до 21.07.2019 г. по сключен между ответника Д. Й. Д. и доставчика „Българска телекомуникационна компания” ЕАД договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 6526529 от 18.01.2018 г. и 05.02.2018 г., за което са издадени фактури №№ 1263446009/22.03.2019 г.,

**********/22.04.2019 г.,

1266633608/22.05.2019 г. и

1268451160/23.06.2019 г., като се твърди, че доставчикът „БТК” ЕАД е прехвърлил вземането си по договора на „С.Г.Груп” ООД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а от своя страна „С.Г.Груп” ООД е прехвърлило вземането си на настоящия кредитор-цесионер „ЮБЦ” ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г. и Анекс към него от 10.03.2020 г., за която сума в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 8259/2021 г. по описа на БРС.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника Д. Й. Д., подаден чрез назначения му от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – адв.М. М., с който предявения иск се оспорва като неоснователен, оспорени са представените с исковата молба доказателства относно прехвърлянето на вземането, като се твърди и липса на уведомяване на ответника за извършената цесия. Моли се за отхвърляне на предявения иск.